Карл-Маркус Гаус
| Карл-Маркус Гаус Karl-Markus Gauß | |
|---|---|
 Карл-Маркус Гаус през 2013 г. | |
| Роден | 14 май 1954 г. |
| Професия | писател, издател, журналист |
| Националност |  Австрия |
| Жанр | есе, литературна критика, пътепис |
| Награди | „Австрийска награда за художествена литература“ (2013) „Жан Амери“ (2018) |
| Карл-Маркус Гаус в Общомедия | |
Карл-Маркус Гаус (на немски: Karl-Markus Gauß) е австрийски писател – автор на есета, пътеписи, литературен критик, издател.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Карл-Маркус Гаус е роден през 1954 г. в Залцбург. Следва германистика и история в Залцбургския университет. Рано си създава име със своите литературни есета, които първоначално публикува във Винер тагебух.
От 1991 г. Гаус е издател и главен редактор на литературното списание Литератур унд критик. В това списание той отразява собствените си културни възгледи.
Наред с това сътрудничи на Зюддойче Цайтунг (като колумнист), Нойе Цюрхер Цайтунг и редовно публикува в редица арстрийски вестници и списания.
През 2006 г. Гаус е приет за член на Немската академия за език и литература в Дармщат.
През 2007 г. става почетен доктор по философия на Залцбургския университет.
Живее в Залцбург.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Wann endet die Nacht. Über Albert Ehrenstein – ein Essay, 1986
- Tinte ist bitter. Literarische Porträts aus Barbaropa – Essays, 1988, 2014
- Der wohlwollende Despot. Über die Staatsschattengewächse – Essay, 1989
- Die Vernichtung Mitteleuropas. Essays, 1991
- Унищожението на Средна Европа, изд.: Пигмалион, Пловдив (1994), прев. Анжелина Кьосева и др.
- Ritter, Tod und Teufel. Essay, 1994
- Donau, Essay, 1995
- Das europäische Alphabet, 1997
- Европейската азбука, изд.: Пигмалион, Пловдив (1998), прев. Емилия Драганова
- Ins unentdeckte Österreich. Nachrufe und Attacken, 1998
- Der Mann, der ins Gefrierfach wollte. Albumblätter, 1999
- Die sterbenden Europäer. Unterwegs zu den Sepharden von Sarajevo, Gottscheer Deutschen, Arbëreshe, Sorben und Aromunen, 2001
- Die unbekannten Europäer. Fotoreise zu den Aromunen, Sepharden, Gottscheern, Arbëreshe und Sorben, 2002
- Mit mir, ohne mich. Ein Journal, 2002
- Von nah, von fern. Ein Jahresbuch, 2003
- Die Hundeesser von Svinia, 2004
- Wirtshausgespräche in der Erweiterungszone, 2005
- Die versprengten Deutschen. Unterwegs in Litauen, durch die Zips und am Schwarzen Meer, 2005
- Zu früh, zu spät, 2007
- Die fröhlichen Untergeher von Roana. Unterwegs zu den Assyrern, Zimbern und Karaimen, 2009
- Die Donau hinab, 2009
- Im Wald der Metropolen, 2010
- Ruhm am Nachmittag, 2012
- Das Erste, was ich sah, 2013
- Lob der Sprache, Glück des Schreibens, 2014
- Der Alltag der Welt. Zwei Jahre, und viele mehr, 2015
- Zwanzig Lewa oder tot. Vier Reisen, 2017
Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]
- 1987: Internationaler Preis von Portoroz für Essayistik
- 1988: Staatsstipendium des Bundesministeriums für Unterricht und Kunst
- 1989: Buchprämie des Bundesministeriums für Unterricht und Kunst
- 1992: Literaturstipendium der Stadt Salzburg
- 1994: Buchprämie des Bundesministeriums für Unterricht und Kunst
- 1994: „Австрийска държавна награда за културна публицистика“
- 1997: „Европейска награда за есеистика Шарл Вейон“ für Das Europäische Alphabet
- 1998: Bruno-Kreisky-Preis für das politische Buch für Ins unentdeckte Österreich
- 1998: Literaturpreis der Salzburger Wirtschaft[1]
- 2001: „Почетна награда на австрийските книгоиздатели за толерантност в мислите и действията“
- 2004: René-Marcic-Preis
- 2005: „Награда Манес Шпербер“, Виена
- 2005: Preis für mitteleuropäische Literatur von Vilenica (Slowenien)[2]
- 2006: Georg-Dehio-Buchpreis (Hauptpreis)[3]
- 2007: Mitteleuropa-Preis
- 2009: „Голяма художествена награда на провинция Залцбург“
- 2010: „Награда Йохан Хайнрих Мерк“
- 2013: „Австрийска награда за художествена литература“
- 2013: Internationaler Preis für Kunst und Kultur des Kulturfonds der Stadt Salzburg[4]
- 2014: Ehrenzeichen des Landes Salzburg (2014)[5]
- 2018: Награда за европейска есеистика „Жан Амери“[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ OTS der Wirtschaftskammer Salzburg
- ↑ Feengrotte-Preis-an-Karl-Markus-Gauss
- ↑ Feierliche Verleihung des Georg Dehio-Buchpreises 2006 an Karl-Markus Gauß und Thomas Urban am 29. November 2006 im Atrium der Deutschen Bank in Berlin-Mitte Архив на оригинала от 2015-12-26 в Wayback Machine. In: Deutsches Kulturforum östliches Europa vom 29. November 2006
- ↑ Karl-Markus Gauß erhält Auszeichnung der Stadt Salzburg In: Der Standard vom 21. November 2013
- ↑ Die Grünen Salzburg: Ehrenzeichen des Landes Salzburg für Karl-Markus Gauß vom 25. April 2014
- ↑ orf.at: Karl-Markus Gauß erhält Jean-Amery-Preis
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Карл-Маркус Гаус- ((de)) Биографични данни за Карл-Маркус Гаус в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Карл-Маркус Гаус в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Карл-Маркус Гаус в Австрийската национална библиотека
- ((de)) Карл-Маркус Гаус в проект на Universität Wien
- ((de)) Карл-Маркус Гаус в Austria-Forum
- ((de)) Карл-Маркус Гаус в Perlentaucher
- ((de)) Карл-Маркус Гаус в Die LYRIKwelt
- ((de)) Карл-Маркус Гаус в Personensuche
|
Категории:
- Австрийски литературни критици
- Австрийски журналисти
- Австрийски издатели
- Австрийски есеисти
- Австрийски пътеписци
- Носители на литературни награди на Австрия
- Носители на Австрийска награда за художествена литература
- Носители на литературни награди на Германия
- Носители на литературни награди на Швейцария
- Доктор хонорис кауза
- Родени в Залцбург