Карл-Маркус Гаус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Карл-Маркус Гаус
Karl-Markus Gauß
Карл-Маркус Гаус през 2013 г.
Карл-Маркус Гаус през 2013 г.
Роден14 май 1954 г. (69 г.)
Професияписател, издател, журналист
Националност Австрия
Жанресе, литературна критика, пътепис
Награди„Австрийска награда за художествена литература“ (2013)
„Жан Амери“ (2018)
Карл-Маркус Гаус в Общомедия

Карл-Маркус Гаус (на немски: Karl-Markus Gauß) е австрийски писател – автор на есета, пътеписи, литературен критик, издател.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Карл-Маркус Гаус е роден през 1954 г. в Залцбург. Следва германистика и история в Залцбургския университет. Рано си създава име със своите литературни есета, които първоначално публикува във Винер тагебух.

От 1991 г. Гаус е издател и главен редактор на литературното списание Литератур унд критик. В това списание той отразява собствените си културни възгледи.

Наред с това сътрудничи на Зюддойче Цайтунг (като колумнист), Нойе Цюрхер Цайтунг и редовно публикува в редица арстрийски вестници и списания.

През 2006 г. Гаус е приет за член на Немската академия за език и литература в Дармщат.

През 2007 г. става почетен доктор по философия на Залцбургския университет.

Живее в Залцбург.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Wann endet die Nacht. Über Albert Ehrenstein – ein Essay, 1986
  • Tinte ist bitter. Literarische Porträts aus Barbaropa – Essays, 1988, 2014
  • Der wohlwollende Despot. Über die Staatsschattengewächse – Essay, 1989
  • Die Vernichtung Mitteleuropas. Essays, 1991
Унищожението на Средна Европа, изд.: Пигмалион, Пловдив (1994), прев. Анжелина Кьосева и др.
  • Ritter, Tod und Teufel. Essay, 1994
  • Donau, Essay, 1995
  • Das europäische Alphabet, 1997
Европейската азбука, изд.: Пигмалион, Пловдив (1998), прев. Емилия Драганова
  • Ins unentdeckte Österreich. Nachrufe und Attacken, 1998
  • Der Mann, der ins Gefrierfach wollte. Albumblätter, 1999
  • Die sterbenden Europäer. Unterwegs zu den Sepharden von Sarajevo, Gottscheer Deutschen, Arbëreshe, Sorben und Aromunen, 2001
  • Die unbekannten Europäer. Fotoreise zu den Aromunen, Sepharden, Gottscheern, Arbëreshe und Sorben, 2002
  • Mit mir, ohne mich. Ein Journal, 2002
  • Von nah, von fern. Ein Jahresbuch, 2003
  • Die Hundeesser von Svinia, 2004
  • Wirtshausgespräche in der Erweiterungszone, 2005
  • Die versprengten Deutschen. Unterwegs in Litauen, durch die Zips und am Schwarzen Meer, 2005
  • Zu früh, zu spät, 2007
  • Die fröhlichen Untergeher von Roana. Unterwegs zu den Assyrern, Zimbern und Karaimen, 2009
  • Die Donau hinab, 2009
  • Im Wald der Metropolen, 2010
  • Ruhm am Nachmittag, 2012
  • Das Erste, was ich sah, 2013
  • Lob der Sprache, Glück des Schreibens, 2014
  • Der Alltag der Welt. Zwei Jahre, und viele mehr, 2015
  • Zwanzig Lewa oder tot. Vier Reisen, 2017
Двайсет лева или смърт. Четири пътувания, изд.: Блек Фламинго Пъблишинг, София (2018), прев. Жанина Драгостинова
  • Abenteuerliche Reise durch mein Zimmer, 2019
Пътешествие из моята стая, изд.: Блек Фламинго Пъблишинг, София (2021), прев. Жанина Драгостинова

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ OTS der Wirtschaftskammer Salzburg
  2. ↑ Feengrotte-Preis-an-Karl-Markus-Gauss
  3. ↑ Feierliche Verleihung des Georg Dehio-Buchpreises 2006 an Karl-Markus Gauß und Thomas Urban am 29. November 2006 im Atrium der Deutschen Bank in Berlin-Mitte Архив на оригинала от 2015-12-26 в Wayback Machine. In: Deutsches Kulturforum östliches Europa vom 29. November 2006
  4. ↑ Karl-Markus Gauß erhält Auszeichnung der Stadt Salzburg In: Der Standard vom 21. November 2013
  5. ↑ Die Grünen Salzburg: Ehrenzeichen des Landes Salzburg für Karl-Markus Gauß vom 25. April 2014
  6. ↑ orf.at: Karl-Markus Gauß erhält Jean-Amery-Preis

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Карл-Маркус_Гаус&oldid=12099890“.