Карл Александер фон Вюртемберг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Карл Александер фон Вюртемберг
Karl Alexander von Württemberg
11. херцог на Вюртемберг
Портрет от Чезаре Батисти (1915)
Портрет от Чезаре Батисти (1915)

Роден
Починал
12 март 1737 г. (53 г.)
Погребан Лудвигсбург, Федерална република Германия

Религия католицизъм
Управление
Период 1733 – 1737
Предшественик Фридрих Карл
Наследник Карл Евгений
Arms of the Dukes of Württemberg.svg
Семейство
Род Дом Вюртемберг
Баща Фридрих Карл фон Вюртемберг-Винентал
Майка Елеонора Юлиана фон Бранденбург-Ансбах
Братя/сестри Христиана Шарлота фон Вюртемберг-Винентал
Фридрих Лудвиг фон Вюртемберг-Винентал
Хайнрих Фридрих фон Вюртемберг-Винентал
Максимилиан Емануел фон Вюртемберг-Винентал
Съпруга Мария Августа фон Турн и Таксис (1 май 1727 – 12 март 1737)
Деца Карл Евгений (Вюртемберг)
Лудвиг Евгений (Вюртемберг)
Фридрих Евгений II
Августа Елизабет фон Вюртемберг
Карл Александер фон Вюртемберг в Общомедия

Карл I Александер (на немски: Karl Alexander, Carl Alexander; * 24 януари 1684, Щутгарт; † 12 март 1737, Лудвигсбург) от Дом Вюртемберг (линия Винентал), е 1733 от до 1737 г. 11. херцог на Вюртемберг, императорски и имперски генерал-фелдмаршал.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Той е най-възрастният син на херцог Фридрих Карл фон Вюртемберг-Винентал (1652 – 1698) и на Елеонора Юлиана фон Бранденбург-Ансбах (1663 – 1724), дъщеря на маркграф Албрехт II фон Бранденбург-Ансбах.[1] Фридрих Карл е от 1677 до 1693 г. опекун на племенника му херцог Еберхард Лудвиг фон Вюртемберг и така регент на Вюртемберг.

Карл Александер има военни успехи на страната на принц Евгений Савойски в Испанската наследствена война и в походите против турците през 1717/1718 г. От 1719 г. той е генерал-губернатор на Белград и на тогавашна Сърбия.

Карл Александер се жени на 1 май 1727 г. за Мария Августа фон Турн и Таксис (1706 – 1756), дъщеря на княз Анселм Франц фон Турн и Таксис.

След смъртта на Еберхард Лудвиг през 1733 г. вюртембергският трон отива на братовчед му Карл Александер. Той мести резиденцията от Лудвигсбург отново в Щутгарт. Като херцог той участва в Полската война за трона и става през януари 1734 г. имперски генерал-фелдмаршал на Швабския имперски окръг и през май императорски генерал-фелдмаршал. Негов финансов съветник е Йозеф Зюс Опенхаймер.

Карл Александер умира внезапно на 12 март 1737 г. от белодробна емболия. Негов наследник става 16-годишният му син Карл Евгений, който преждевременно е обявен за пълнолетен.


Деца[редактиране | редактиране на кода]

Карл Александер и Мария Августа имат децата:[2]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Joachim Brüser: Herzog Karl Alexander von Württemberg und die Landschaft (1733 bis 1737). Katholische Konfession, Kaisertreue und Absolutismus. Kohlhammer, Stuttgart 2010, ISBN 978-3-17-021272-5.
  • Sönke Lorenz, Dieter Mertens, Volker Press: Das Haus Württemberg – Ein Biographisches Lexikon. Kohlhammer, Stuttgart 1997, ISBN 3-17-013605-4.
  • Paul Sauer: Ein kaiserlicher General auf dem württembergischen Herzogsthron. Herzog Carl Alexander von Württemberg 1684 – 1737. Markstein-Verlag, Filderstadt 2006, ISBN 3-935129-25-4.
  • Paul Stälin: Karl Alexander. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 15, Duncker & Humblot, Leipzig 1882, S. 366 – 372.
  • Bernd Wunder: Karl Alexander. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 11, Duncker & Humblot, Berlin 1977, ISBN 3-428-00192-3, S. 266 f. (Digitalisat).
  • Constantin von Wurzbach: Württemberg, Karl Alexander Herzog. Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. Band 58. Verlag L. C. Zamarski, Wien 1889, S. 241 – 243 (Digitalisat).

Източници[редактиране | редактиране на кода]