Карл Антон Ларсен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Карл Антон Ларсен
Carl Anton Larsen
норвежки изследовател

Роден
Починал

Националност Флаг на Норвегия Норвегия
Семейство
Съпруга Андрин Тросен
Карл Антон Ларсен в Общомедия

Карл Антон Ларсен (на норвежки: Carl Anton Larsen, правилен правопис на фамилията по правилата за транскрипции Лашен) е известен норвежки полярен изследовател и пионер на антарктическия китолов.

Ранни години (1860 – 1892)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 7 август 1860 година в Йостре Халсен, Тьолинг, фюлке Вестфол, Норвегия, в семейството на морски капитан. От 9-годишна възраст плава с баща си, ловуват тюлени и търгуват в Северния ледовит океан, като се връща на училище всяка година през есента и зимата.

Експедиционна дейност (1892 – 1924)[редактиране | редактиране на кода]

Антарктика и Южна Джорджия (1892 – 1894)[редактиране | редактиране на кода]

Ларсен проучва перспективите за китолов при посещението си в Антарктика и Южна Джорджия като капитан на кораба „Язон“. През 1892 – 1893 и 1893 – 1894 г., по време на двете си плавания, открива шелфовия ледник Ларсен (86 хил. км2, 64º 30` – 70º ю.ш., 62º з.д.), остров Робъртсън (65°16′ ю. ш. 59°50′ з. д. / 65.266667° ю. ш. 59.833333° з. д.), остров Вейер (66°39′ ю. ш. 62°50′ з. д. / 66.65° ю. ш. 62.833333° з. д.), п-ов Язон (66°15′ ю. ш. 62°00′ з. д. / 66.25° ю. ш. 62° з. д.), остров Кристенсен (65°04′ ю. ш. 59°58′ з. д. / 65.066667° ю. ш. 59.966667° з. д.), Бряг Фойн (66 – 66º 30` ю.ш.) и прониква в море Уедъл до 68º 10` ю.ш.

Участие в експедицията на Ото Норденшелд (1901 – 1903)[редактиране | редактиране на кода]

През 1901 – 1903 участва като капитан на кораба „Антарктик“ в шведската експедиция на Ото Норденшелд. След спиране в Буенос Айрес корабът „Антарктик“, с участниците в експедицията на борда, през късното лято (21 февруари) на 1902 г. навлиза в зоната на дрейфуващите ледове. На 12 февруари 1903 г., в късното антарктическо лято, „Антарктик“ прави последен опит да достигне до групата на Норденшелд, но корабът е затиснат от ледовете и потъва. Екипажът на кораба, начело с капитан Ларсен, успява за 16 дни с лодки да се добере до малкия остров Паулета, където зимуват.

След успешно прекараното зимуване двете групи, на Норденшелд и на Ларсен, успяват случайно да се срещнат и през декември 1903 г. са спасени от аржентинския кораб „Уругвай“.

Докато е в Буенос Айрес Ларсен учредява Аржентинската рибна компания. Като неин мениджър ръководи изграждането в Грютвикен на първата китоловната база в Антарктика и е неин мениджър от 1904 до 1914 г.

Грютвикен, Южна Джорджия (1904 – 1923)[редактиране | редактиране на кода]

Грютвикен, 1914

През 1904 г. се заселва в британското владение Южна Джорджия, Антарктика.

Съпругата му Андрин, заедно с петте им деца, се преселва при него през 1905 г. Семейството получава британско поданство, като в молбата подадена и удовлетворена през януари 1910 г. от британския магистрат на Южна Джорджия, Ларсен заявява:

„Аз се отказах от своите права на норвежки гражданин и живея тук откакто започнах китолов в тази колония на 16 ноември 1904 г. и нямам причина да бъда с каквото и да било друго поданство освен британско, тъй като домът ми е тук и възнамерявам да бъде за дълго.”

Ларсен е между най-значимите личности в Южноджорджийската история през XX век. Оказва съдействие и логистична подкрепа на множество научни експедиции, между които на своя приятел сър Ърнест Шакълтън.

През 1905 г. поставя начало на метеорологичните наблюдения в Грютвикен. През 1911 г. пренася и аклиматизира на острова северни елени – от 2001 г. южноджорджийски елени са пренесени и се отглеждат във ферми на Фолкландските острови. Ларсен построява и първата църква в Антарктика. Тя е пренесена от Стрьомен, Норвегия, и сглобена в Грютвикен през 1913 г.

Море Рос (1923 – 1924)[редактиране | редактиране на кода]

Последното си плаване Ларсен предприема от декември 1923 до февруари 1924 г. на китоловната база-кораб „Сър Джеймс Кларк Рос“ (12 450 т), заедно с пет други китоловни кораба в море Рос. Базата е закотвена в залива Дискавъри на ледената бариера Рос, докато останалите кораби ловуват китове. След това експедицията изследва възможностите за използването на Китовия залив, залива Макмърдо, бреговете на остров Франклин и Земя Виктория, за база на норвежкия китоловен флот.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Умира на 8 декември 1924 година в море Рос на 64-годишна възраст. Погребан е в норвежкия китоловен град Санефьор.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носят:

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Robert K. Headland, The Island of South Georgia, Cambridge University Press, 1984.
  • Otto Nordenskjöld, Johan G. Andersson, Carl A. Larsen, Antarctica, or Two Years Among the Ice of the South Pole, London, Hurst & Blackett, 1905.
  • Трешников, А. Ф., История открытия и исследования Антарктиды, М., 1963, 45, 62 – 65, 146.
  • Период на китолова. В: Л. Иванов и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 56 – 68. ISBN 978-619-90008-1-6 (Второ преработено и допълнено електронно издание 2014, ISBN 978-619-90008-2-3)