Карл Антон Ларсен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Карл Антон Ларсен
Carl Anton Larsen
норвежки изследовател

Роден
Починал
8 декември 1924 г. (64 г.)
Националност Флаг на Норвегия Норвегия
Семейство
Съпруга Андрин Тросен
Карл Антон Ларсен в Общомедия

Карл Антон Ларсен (на норвежки: Carl Anton Larsen, правилен правопис на фамилията по правилата за транскрипции Лашен) е известен норвежки полярен изследовател и пионер на антарктическия китолов.

Ранни години (1860 – 1892)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 7 август 1860 година в Йостре Халсен, Тьолинг, фюлке Вестфол, Норвегия, в семейството на морски капитан. От 9-годишна възраст плава с баща си, ловуват тюлени и търгуват в Северния ледовит океан, като се връща на училище всяка година през есента и зимата.

Експедиционна дейност (1892 – 1924)[редактиране | редактиране на кода]

Антарктика и Южна Джорджия (1892 – 1894)[редактиране | редактиране на кода]

Ларсен проучва перспективите за китолов при посещението си в Антарктика и Южна Джорджия като капитан на кораба „Язон“. През 1892 – 1893 и 1893 – 1894 г., по време на двете си плавания, открива шелфовия ледник Ларсен (86 хил. км2, 64º 30` – 70º ю.ш., 62º з.д.), остров Робъртсън (65°16′ ю. ш. 59°50′ з. д. / 65.266667° ю. ш. 59.833333° з. д.), остров Вейер (66°39′ ю. ш. 62°50′ з. д. / 66.65° ю. ш. 62.833333° з. д.), п-ов Язон (66°15′ ю. ш. 62°00′ з. д. / 66.25° ю. ш. 62° з. д.), остров Кристенсен (65°04′ ю. ш. 59°58′ з. д. / 65.066667° ю. ш. 59.966667° з. д.), Брега Фойн (66 – 66º 30` ю.ш.) и прониква в море Уедъл до 68º 10` ю.ш.

Участие в експедицията на Ото Норденшелд (1901 – 1903)[редактиране | редактиране на кода]

През 1901 – 1903 участва като капитан на кораба „Антарктик“ в шведската експедиция на Ото Норденшелд. След спиране в Буенос Айрес корабът „Антарктик“, с участниците в експедицията на борда, през късното лято (21 февруари) на 1902 г. навлиза в зоната на дрейфуващите ледове. На 12 февруари 1903 г., в късното антарктическо лято, „Антарктик“ прави последен опит да достигне до групата на Норденшелд, но корабът е затиснат от ледовете и потъва. Екипажът на кораба, начело с капитан Ларсен, успява за 16 дни с лодки да се добере до малкия остров Паулет, където зимуват.

След успешно прекараното зимуване двете групи, на Норденшелд и на Ларсен, успяват случайно да се срещнат и през декември 1903 г. са спасени от аржентинския кораб „Уругвай“.

Докато е в Буенос Айрес Ларсен учредява Аржентинската рибна компания. Като неин мениджър ръководи изграждането в Грютвикен на първата китоловната база в Антарктика и е неин мениджър от 1904 до 1914 г.

Грютвикен, Южна Джорджия (1904 – 1923)[редактиране | редактиране на кода]

Грютвикен, 1914

През 1904 г. се заселва в британското владение Южна Джорджия, Антарктика.

Съпругата му Андрин, заедно с петте им деца, се преселва при него през 1905 г. Семейството получава британско поданство, като в молбата подадена и удовлетворена през януари 1910 г. от британския магистрат на Южна Джорджия, Ларсен заявява:

„Аз се отказах от своите права на норвежки гражданин и живея тук откакто започнах китолов в тази колония на 16 ноември 1904 г. и нямам причина да бъда с каквото и да било друго поданство освен британско, тъй като домът ми е тук и възнамерявам да бъде за дълго.”

Ларсен е между най-значимите личности в Южноджорджийската история през XX век. Оказва съдействие и логистична подкрепа на множество научни експедиции, между които на своя приятел сър Ърнест Шакълтън.

През 1905 г. поставя начало на метеорологичните наблюдения в Грютвикен. През 1911 г. пренася и аклиматизира на острова северни елени – от 2001 г. южноджорджийски елени са пренесени и се отглеждат във ферми на Фолкландските острови. Ларсен построява и първата църква в Антарктика. Тя е пренесена от Стрьомен, Норвегия, и сглобена в Грютвикен през 1913 г.

Море Рос (1923 – 1924)[редактиране | редактиране на кода]

Последното си плаване Ларсен предприема от декември 1923 до февруари 1924 г. на китоловната база-кораб „Сър Джеймс Кларк Рос“ (12 450 т), заедно с пет други китоловни кораба в море Рос. Базата е закотвена в залива Дискавъри на ледената бариера Рос, докато останалите кораби ловуват китове. След това експедицията изследва възможностите за използването на Китовия залив, залива Макмърдо, бреговете на остров Франклин и Земя Виктория, за база на норвежкия китоловен флот.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Умира на 8 декември 1924 година в море Рос на 64-годишна възраст. Погребан е в норвежкия китоловен град Санефьор.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носят:

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Robert K. Headland, The Island of South Georgia, Cambridge University Press, 1984.
  • Otto Nordenskjöld, Johan G. Andersson, Carl A. Larsen, Antarctica, or Two Years Among the Ice of the South Pole, London, Hurst & Blackett, 1905.
  • Трешников, А. Ф., История открытия и исследования Антарктиды, М., 1963, 45, 62 – 65, 146.
  • Период на китолова. В: Л. Иванов и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 56 – 68. ISBN 978-619-90008-1-6 (Второ преработено и допълнено електронно издание 2014, ISBN 978-619-90008-2-3)