Карл Брюлов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Брюлов.
Карл Брюлов
Автопортрет (1848)
Автопортрет (1848)
Роден
Русия 23 декември 1799 г.(1799-12-23)
Починал
Италия 23 юни 1852 г. (на 52 г.)
Националност Русия руснак
Стил Академизъм и Романтизъм
Академия Императорска художествена академия
Направление историческа живопис, портрет
Известни творби
Повлиян Рафаело Санцио, Никола Пусен, Диего Веласкес
Повлиял Павел Федотов, Константин Флавицкий, Ото Фридрих Теодор фон Молер, Александър Шевченко, Карл Тимолеон фон Неф, Иван Крамской, Иля Репин, Хенрик Семирадцки, Валентин Серов, Александър Шилов
Награди

Орден "Св. Станислав", Орден "Св. Анна"

  • малък сребърен медал от Художествената академия за „Наивник“ (1813)
  • голям сребърен медал от Художествената академия за „Наивник“ (1817)
  • малък златен медал от Художествената академия за „Одисей и Навзика“ (1818)
  • малък златен медал от Художествената академия за „Нарцис“ (1819)
  • голям златен медал от Художествената академия за „Явяване на третия ангел пред Авраам“ (1821)
  • златен медал от Парижкия салон за „Последният ден на Помпей“ (1834)
Карл Брюлов в Общомедия

Карл Брюлов (на руски: Карл Па́влович Брюлло́в) е известен руски[1] художник, живописец, монументалист, акварелист, член на Миланската и Пармската академии, Академията „Св. Лука“ в Рим, професор на Петербургската и Флорентинска художествени академии. Брат е на известния архитект Александър Брюлов. Смята се, че той е ключова фигура в преминаването от Неокласицизма към Романтизма в Русия.

Фамилията Брюлови[редактиране | редактиране на кода]

Родоначалник на фамилията Брюлови е френският скулптор-орнаменталист Георг Брюло, който пристига в Санкт Петербург през 1773 година. Неговият син Йохан (Иван) Брюло също става скулптор. Най-големият син на Йохан – Пол (Павел) Брюло, вече е руски скулптор и художник, дърворезбар, график, живописец-миниатюрист, академик по орнаментална скулптура.[2]

Следващото поколение приема славянско окончание на фамилията си и е богато на хора на изкуството. Най-големият син на Пол е Фьодор Брюлов, който става художник, професор по църковна живопис. Следващият син – Александър Брюлов е художник и професор по архитектура. Най-малкият от тримата постига най-голяма известност. Това е Карл Брюлов, един от големите руски художници, член на художествените академии в Петербург, Париж, Рим и Флоренция. Самият Карл няма деца, но традицията продължава и при следващото поколение. Синът на Фьодор – Николай Брюлов става архитект, а синът на Александър е художникът и архитект Павел Брюлов.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Карл Брюлов се ражда на 23 декември 1799 в Санкт Петербург в семейството на академика, дърворезбар и гравьор Пол (Павел) Иванович Брюло (1760 – 1833). Още от рааните си години е привлечен от Италия. Въпреки обучението си в Императорската художествена академия (1809 – 21), Брюлов никога не приема напълно класическия стил, упражняван там и популяризиран от брат му Александър Брюлов. След като се отличава като обещаващ и креативен студент и завършва образованието си, той напуска Русия и заминава за Рим, където работи до 1835 и рисува портрети и битова живопис. Става известен обаче с историческата си живопис.

Най-известната му творба, „Последният ден на Помпей“ (1830 – 33), е огромна композиция, сравнявана от Пушкин и Гогол с най-добрите платна на Рубенс и Ван Дайк. Картината става сензация в Италия и изкачва Брюлов на върха на европейските художници. След завършването на творбата, той се завръща триумфално в руската столица, където създава много приятелства сред аристокрацията и интелектуалния елит и се сдобива с висока длъжност в Императорската художествена академия. Докато преподава в Академията Брюлов развива портретен стил, комбиниращ неокласическата простота и романтичните тенденции, което задоволява склонността му към реализъм като е добавено и интригуващо ниво на психологическо проникване.

Докато работи по плафона на катедралата „Св. Исак“ здравето му внезапно се влошава. По съвет на докторите, Брюлов напуска Русия и заминава за Мадейра през 1849, където прекарва последните три години от живота си. Умира в Манциана, близо до Рим и е погребан в протестантското гробище там.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

  • „Гейзерик опожарява Рим“ (1833 – 36). Третяковска галерия, Москва.

  • „Италиански обед“ (1827). Държавен руски музей, Санкт Петербург.

  • „Бретанско момиче“

  • „Туркиня“ (1837 – 38). Третяковска галерия, Москва.

  • „Портрет на Нестор Куколник“ (1836)

  • „Портрет на Василий Перовски“ (1837)

  • „Диана, Ендимион и сатир“ (1849)

  • „Фонтанът на Бахчисарай“ (1849)

  • „Смъртта на Инес де Кастро“ (1834)

  • „Последният ден на Помпей“ (1830 – 33). Държавен руски музей, Санкт Петербург.

  • „Портрет на К.А. Поцо ди Борго“ (1833 – 35)

  • „Италианска изповед“ (1830)

  • „Нарцис“ (1819)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Карл Брюлов.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ [((en)) http://www.russianpaintings.net/doc.vphp?id=466 Bryullov Karl (1799 – 1852) – brief biography] // Russian Paintings Gallery
  2. ↑ а б ((ru)) История. Культура. Исскуство/Павел Брюлов, племенник на „великия Карл“
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Karl Bryullov“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Карл_Брюлов&oldid=7915388“.