Карл Вилхелм Фердинанд (Брауншвайг-Волфенбютел)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Карл II Вилхелм Фердинанд (1780)
Паметник на Карл Вилхелм Фердинанд в Брауншвайг

Карл Вилхелм Фердинанд (на немски: Karl Wilhelm Ferdinand von Braunschweig-Wolfenbüttel, * 9 октомври 1735 във Волфенбютел, † 10 ноември 1806 в Отенсен при Хамбург) от род Велфи (Нов Дом Брауншвайг) е от 1773 до 1806 г. княз на Брауншвайг-Волфенбютел и има титлата херцог на Брауншвайг-Люнебург. Той служи като пруски фелдмаршал и помага на Карл Фридрих Гаус.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Карл Вилхелм Фердинанд е син на херцог Карл I фон Брауншвайг-Волфенбютел и Филипина Шарлота Пруска (1716 – 1801), дъщеря на пруския крал Фридрих Вилхелм I и София Доротея фон Брауншвайг-Люнебург. Майка му е сестра на крал Фридрих Велики (1710 – 1711) от Кралство Прусия.

Той е възпитаван от теолога абт Йерусалем. Младият принц се бие в Седемгодишната война против Франция, което води до конфликти с баща му.

Карл Вилхелм Фердинанд се жени 16 януари 1764 г. за английската принцеса Августа фон Хановер (1737 – 1813), сестра на крал Джордж III. По време на пътуване до Италия Карл Вилхелм Фердинанд се запознава през 1766 г. с дългогодишната си метреса Мария Антоанета фон Бранкони († 7 юли 1793) и има с нея един син, Карл Антон Фердинанд граф фон Форстенбург.

През 1773 г. Карл Вилхелм Фердинанд последва баща си на престола в Княжество Брауншвайг-Волфенбютел.

През 1777 г. той се разделя от Мария Антоанета фон Бранкони и си взема метресата Луиза фон Хертефелд. С нея той живее заедно щастливо почти 30 години (и разделен от съпругата му).

Военна кариера[редактиране | редактиране на кода]

През 1787 г. Карл Вилхелм Фердинанд става пруски фелдмаршал. През септември 1787 г. той окупира Холандия.

Революционни войни[редактиране | редактиране на кода]

По време на Френската революция херцог Брауншвайг издава манифест към френския народ (Манифестът на Брауншвайг)[1] (25 юли 1792 г.), макар че авторството му не е доказано – много е вероятно текстът да е съставен от френски емигранти-роялисти, които тогава се събират около европейските кралски дворове в търсене на подкрепа за френския крал. Манифестът предупреждава французите, че ако кралското семейство пострада, ще последва отмъщение, което ще се запомни.

Всъщност манифестът има точно противоположните последствия на основната му цел: да принуди населението на Франция към подчинение и да осигури безопасност на кралското семейство. След обнародването му в парижката преса в началото на август революцията се радикализира и избухва въстанието от 10 август 1792 г..

Войските на Австрия и Прусия под командването на херцог Брауншвайг, към които се присъединяват френски емигранти-роялисти, нахлуват във Франция на 19 август 1792 г. На 2 септември те превземат ключовата крепост Вердюн и започват да напредват към Париж. Това предизвиква безредици, като националният Конвент е подложен на силен натиск от народните маси (санкюлотите) и в редица случаи е принуден да изпълнява исканията на тълпите, обкръжили сградата му. Част от тези събития са кръвопролитията на септемврийските кланета от 2 – 7 септември 1792 г.

През първата коалиционна война херцог Брауншвайг ръководи пруската и австрийската войска и през 1794 г. напуска главното командване.

През четвъртата коалиционна война на 14 октомври 1806 г. близо до Хасенхаузен бомба му унищожава двете очи. На носилка той е занесен на 20 октомври в Брауншвайг. Той определя най-малкия си син Фридрих Вилхелм за свой наследник на титлата. На 25 октомври той напуска Брауншвайг заради опасността от Наполеон Бонапарт и на 10 ноември 1806 г. умира на неутрална датска територия в една гостилница в Отенсен при Хамбург на 71 години. Първо е погребан в църквата Св. Христиан в Отенсен (днес част от Хамбург-Алтона), а през 1819 г. в криптата на катедралата на Брауншвайг.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Августа фон Хановер (1763)

Карл Вилхелм Фердинанд се жени 16 януари 1764 г. в Шапел Роял за английската принцеса Августа Фридерика Луиза фон Хановер († 23 март 1813 в Лондон), най-възрастната дъщеря на принц Фридрих Лудвиг фон Хановер и Августа фон Саксония-Гота-Алтенбург. Те имат седем деца:

  • Августа Каролина Фридерика Луиза (* 1764; † 1788), ∞ 1780 Фридрих II, херцог на Вюртемберг, разделени 1786 г.
  • Карл Георг Август (* 1766; † 1806), почти сляп, ∞ 1790 Фридерика Луиза Вилхелмина фон Орания (1770 – 1819)
  • Каролина Амалия (* 1768; † 1821) ∞ 1795 Джордж IV, крал на Великобритания
  • Георг Вилхелм Христиан (* 1769; † 1811)
  • Август (* 1770; † 1822)
  • Фридрих Вилхелм (* 1771; † 1815), херцог на на Брауншвайг-Люнебург и княз на Брауншвайг-Волфенбютел, ∞ 1802 Мари фон Баден (1782 – 1808)
  • Амелия Каролина Доротея Луиза (* 1772; † 1773)
Мария Антония фон Бранкони (1770)

С метресата си Мария Антония фон Бранкони (1746 – 1793), приятелка на Гьоте, той има извънбрачен син Карл Антон Фердинанд (1767 – 1794), от 1773 граф на Форстенбург. Друг негов извънбрачен син, Йохан Якоб Теодор Шахт (1786 – 1870) е педагог, женен за Луиза Хенриета фон Хертефелд (1750 – 1806).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Selma Stern: Karl Wilhelm Ferdinand Herzog zu Braunschweig und Lüneburg (Veröffentlichungen der Historischen Kommission für Hannover, Oldenburg, Braunschweig, Schaumburg-Lippe und Bremen, Bd. 6), Hildesheim/Leipzig 1921
  • Paul Zimmermann: Abt Jerusalems Berichte über die Erziehung der Kinder Herzog Karls I., insbesondere des Erbprinzen Karl Wilhelm Ferdinand, in: Jahrbuch des Geschichtsvereins für das Herzogtum Braunschweig 5 (1906) 129 – 164
  • Paul Zimmermann: Karl Wilhelm Ferdinand, Herzog zu Braunschweig und Lüneburg. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 15, Duncker & Humblot, Leipzig 1882, S. 272 – 280.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]