Карл Вилхелм фон Вилизен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карл Вилхелм Фрайхер фон Вилизен
Генерал-лейтенант
Wilhelm von Willisen.jpg
Информация
Служба 1804 - 1809; 1813 - 1850 г.
Служил на Flag of Prussia 1892-1918.svg Пруска империя
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Германски съюз
Flagge Preußen - Provinz Schleswig-Holstein.svg Шлезвиг-Холщайн
Войни Наполеонови войни
Първа Шлезвигска война
Отличия Железен кръст
Орден Червен орел

Роден
Починал
,
Националност Flag of Prussia 1892-1918.svg Прус
Родства Баща- Вилхелм фон Вилизен
Майка - Фридерика фон Трота
Съпруга — Едита фон Каприви

Карл Вилхелм Фрайхер фон Вилизен (на немски: Karl Wilhelm Freiherr von Willisen) (1790 - 1879) е пруски генерал-лейтенант.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден през 1790 г. фон Вилизен е третия син в семейството на Щрасфуртския управител Карл Вилхелм Херман фон Вилизен (1751–1807) и неговата съпруга Фридерика фон Трота (1768–1826).[1]

Ранна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Обучаван в пруския кадетски корпус, фон Вилизен се присъединява през 1804 г. към 21-ви пруски пехотен полк "Duke of Brunswik" - (Херцог на Брауншвайг). Не останал за дълго там и след подписването на Тилзитския мир през 1807 г. напуснал армията. За тези три години активна служба бива раняван само един път в Битката при Йене-Ауерщет.

След напускане на армията се преместил в войнишкия университет Хале-Витенберг и малко по-късно е приет в Фрайкорпус Шил, с който участва в битките срещу Наполеон. От 1809 г. Вилизен вече е част от австрийската армия с която воюва в звание капитан и участва в Битката при Ваграм. [1]

След подписването на Шьонбрунския мир на същата година, той си взима кратак отпуск и след няколко седмици отново се завръща в щаба. По това време фон Вилизен живеел в Тойчентал близо до Хале, където бил заловен като дезертьор през 1811 г., след което бил хвърлен в Каселския затвор, но по-късно успял да избяга от там и се завърнал отново в пруската армия като обявявил официално, че напуска австрийската.[1] В периода от 1813 до 1814 г. воювал и в Наполеоновите войни като щабен член на пруската "Силезийска армия", а през 1815 г. постъпил като капитан в щаба на генерал-фелдмаршал Гебхард Леберехт фон Блюхер.

След поражението над Наполеон фон Вилизен останал в служба на пруския генерален щаб, след което станал учител по "Изкуството и историята на войната" в Пруската военна академия. През годините си като учител той публикувал няколко книги, в който се противопоставил в мнението на Карл фон Клаузевиц. Около 1830 г. също критикувал и руската война в Наполеоновите войни, като исказал симпатиите си към Ноемврийското въстание в Полско царство и демократичното движение като цяло.[2]

От 1832 г. бива преразпределен в службата на III. Армейски кропус под командването на пруския принц Уилям, по-късно заменен от германския император Вилхелм I в Бреслау.[3] Малко след това в Познан фон Вилизен бива назначен за началник-щаб на V. Армейски корпус командван от генерал Карл фон Гролман.

Велики Полски въстания[редактиране | редактиране на кода]

По време на Революцията от 1848 г. великите полски въстания настъпили и във великото Познанско херцогство. Делегацията на Полския национален комитет получила аудитория от Пруския Крал и по тяхното искане Вилизен бива назначен за специален пратеник на краля (Ziviler Königlichen Kommissar für die Provinz Posen) в планираната реорганизация на провинцията. Той пристига в Познан на 5 април през същата година и много скоро влиза в конфликт с немските жители на областта, както и с военния командир на града Фридрих Аугуст Петер фон Цоломб, тъй като той се считал за симпатизатор на всичко полско.[4]

На 11 април същата година той се присъединил и към конгреса на пруския град Ярославаич, с което полските сили под командването на Лудвиг Мирославски бяха приети, но трябваше да се намалят до размера на 3,000 войници разположени в различни лагери, с което полската администрация да бъде установена.[5] Въпреки това време компромисите на Вилизен не успяха, тъй като краля прие условията договорени с поляците за предоставяне на национална реорганизация на херцогството, но докато той приемаше това изключил няколко западни и северни страни от съзнанието си.[6]

Споразомението до голяма степен било критика от страна на германското общество и затова фон Вилизен трябвало да напусне Познан отново на 20 април същата година. Той често избягвал да премине центъра на немското население,[4] защото бил изложен на лични обиди, нещо повече дори бил в опасност от разгневена немска и еврейска тълпа.[7] Веднага след снемането му от длъжност той е заменен от пруския генерал Ернст фон Фуел.

Малко след това Вилизен бил изпратен на дипломатически мисии в Париж, Хърватия и Италия, където е заточен като военен наблюдател на Радецката армия в Първата Италиянска война за независимост.

Шлезвиг-Холщайнска война[редактиране | редактиране на кода]

През 1849 г. фон Вилизен си подадава оставката, но по-късно става командир на Върховните сили на Германския съюз (след края на Първата Шлезвигска война през април 1850 г.). За кратко време командва и Шлезвиг-Холщайнските войски в Битката при Ищед и нападението над Фридрихщат. След числения разгрома на войските си той подава отново оставка и до края на живота си живее в Париж (Франция), Силезия и Десау, където умира на 25 февруари 1879 г.

Дати на повишение и военна декорация[редактиране | редактиране на кода]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Вилизен се жени за Емили фон Браузе (1804–1849) на 28 ноември 1829 г. в Берлин и след смъртта на първата му жена се жени повторно за Едита фон Каприви (1843-1873), сестра на по-късния германски канцлер Лео фон Каприви. Вилизен няма деца и от двете си сапруги.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  • Що се отнася до личните имена: Фрайхер е титла, превеждена като Барон, но не и като първо бащинско име. Женската форма на Фрайхер е баронеса

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Wilhelm von Willisen ADB: Willisen, Wilhelm von. // Allgemeine Deutsche Biographie. Wikisource. Посетен на 2009-03-09.
  2. Otto Fock. Schleswig-holsteinische Erinnerungen. Leipzig, Veit, 1863. Посетен на 2009-03-09.
  3. Wilhelm Ruestow. Die Feldherrnkunst des Neuenzehnten Jahrhunderts. Zürich, 1857. Посетен на 2009-03-09.
  4. а б Alvis, Robert E.. Religion and the Rise of Nationalism — A Profile of an East European City. Syracuse University Press, 2005. ISBN 9780815630814. с. 168. Посетен на 2009-03-09.
  5. Norman Davies. God's Playground. Oxford University Press. ISBN 9780199253401. Посетен на 2009-03-09.
  6. Makowski, Krzysztof. Poles, Germans And Jews In The Grand Duchy Of Poznan in 1848: From Coexistence To Conflict. 1999. Посетен на 2009-03-09.
  7. Valerian Krasinski. Panslavism and Germanism. London, T. C. Newby, 1848. Посетен на 2009-03-09.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Karl Wilhelm von Willisen“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.