Карл Готфрид Нойман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Карл Готфрид Нойман
Karl Gottfried Neumann
германски математик

Роден
Починал
27 март 1925 г. (92 г.)
ПогребанДания

Националност Германия
Учил вКьонигсбергски университет
Хале-Витенбергски университет
Научна дейност
Областматематика, физика
Учил приФридрих Юлиус Ришелот
Работил вТюбингенски университет, Лайпцигски университет
Видни студентиЕрнст Ричард Нойман
Семейство
БащаФранц Ернст Нойман
Карл Готфрид Нойман в Общомедия

Карл Готфрид Нойман (на немски: Karl Gottfried Neumann) е немски математик, професор в университетите в Хале, Тюбинген и Лайпциг.[1] Известен е с трудовете си по математическа физика, главно в областта на учението за електричеството.[2] Работи върху диференциалните и интегралните уравнения.[3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Карл Готфрид Нойман е роден на 7 май 1832 в град Кьонигсберг (днес Калининград, Русия).[1] Той е син на немския физик Франц Ернст Нойман и Луиза Флорентин Хаген, дъщеря на физика Карл Готфрид Хаген. Брат е на Франц Ернст Кристиан Нойман, професор по патология и хематология в Кьонигсбергския университет, на Фридрих Юлиус Нойман, професор по политология в Тюбинген и на художничката Луиза Нойман.[3][4]

Карл завършва средното си образование в гимназия Altstadt Gymnasium в Кьонигсберг.[3] През 1856 г. завършва математика в Кьонигсбергския университет, където баща му е професор по физика.[2] По време на следването си става близък приятел с двама от своите преподаватели – математиците Ото Хесе и Фридрих Юлиус Ришелот. След като завършва с квалификация за преподавател по математика в средните училища, Нойман продължава да учи в Кьонигсберг под ръководството на Ришелот. През 1855 г. му е присъдена докторска степен за дисертацията „De problemate quodam mechanico, quod ad primum integralium ultraellipticorum classem revocatur“. В нея той разглежда прилагането на хиперелиптичните интеграли при решаването на специфични проблеми в механиката.[3]

През 1856 г. Нойман представя своята хабилитационна теза „Explicare tentatur, quomodo fiat, ut lucis planem polarisationis per vires electricas veltur magneticas“ в университета в Хале. В нея той разглежда математически въртенето на равнината на поляризация на светлината във вещество, поставено в магнитно поле (ефект на Фарадей). През същата година получава правото да чете лекции и става преподавател, а след това и професор в същия университет. През 1863 г. започва работа като професор в Базел. На следващата година се жени в Берлин за Хермин Матилде Елис Клозе. Жена му умира след 11-годишен брак, от който двамата нямат деца.[3]

През 1865 г. чете лекции като професор по физика и математика в Тюбинген, а от 1868 г. – в Лайпциг, където остава до пенсионирането си през 1911 г.[1][2][3] От 1893 г. е член-кореспондент на Берлинската академия на науките.[2] Член е още на Гьотингенската, Мюнхенската и Лайпцигската академия на науките.[3][5]

Карл Готфрид Нойман умира на 27 март 1925 г. в Лайпциг.[1]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Нойман работи в областта на математическата физика, електродинамиката, механиката, хидродинамиката.[6] Основните му трудове се отнасят до теорията на частните диференциални уравнения.[1] През 1870 г. излага идеята за инерционната референтна система, а две години по-късно предсказва явлението термична дифузия. През 1875 г. извършва математически анализ на диференциалните отношения в термодинамиката, като въвежда разлика в обозначението на общите диференциали и безкрайно малките величини.[2]

Има трудове, свързани с теорията на потенциала, в частност логаритмичния потенциал, в която предлага метод (методът на Нойман) за решаване на задачата на Дирихле за случая на изпъкнали равнинни и повърхностни контури.[6] През 1890 г. френският математик Емил Пикар използва резултатите на Нойман и развива свой метод за последователно приближение, който използва, за решаването на частните диференциални уравнения.[3]

Карл Нойман е автор на трудове по риманова теория на алгебричните функции.[1] Разработва т.нар. задача на Нойман (втора гранична задача), отнасяща се до диференциални уравнения с дадени гранични условия за производната на някаква функция (гранични условия от втори вид).[6]

През 1868 г., заедно с немския математик Алфред Клебш, основава списанието Mathematische Annalen.[1][7]

Преподавателска дейност[редактиране | редактиране на кода]

Карл Нойман е успешен университетски преподавател и продуктивен изследовател. При него са получили основното си математическо образование повече от две поколения бъдещи гимназиални учители. Сред студентите му в Лайпциг е и Ернст Ричард Нойман, син на брат му Ернст Кристиан, който по-късно става професор по математика в Бреслау (днес Вроцлав) и в Марбург и продължава изследванията на чичо си.[3]

Основни трудове[редактиране | редактиране на кода]

[1][7]

  • 1877 – Untersuchungen über das logarithmische und Newtonische Potential
  • 1865 – Vorlesungen ü ber Riemanns Theorie der Abelschen Integrale, първо издание
  • 1866 – Die Haupt und Brennpunkt eines Linsensystems
  • 1884 – Vorlesungen über Rieman's Theorie der Abelschen, lntegrale, второ издание
  • 1893 – Beiträge zu einzeinen Theilen der mathematischen Physik
  • 1896 – Allgemeine Untersuchungen über das Newton'sche Prinzip der Fernwirkungen

Източници[редактиране | редактиране на кода]