Карл Густав Юнг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карл Густав Юнг
Jung 1910.jpg
Карл Юнг през 1910 г. в САЩ
Роден 26 юли 1875
Кесвил, Швейцария
Починал 6 юни 1961 (на 85 г.)
Кюснахт, Швейцария
Гражданство щвейцарец
Националност щвейцарска
Научен ръководител Ойген Блойлер и Зигмунд Фройд
Известен с Аналитична психология,колективно несъзнателно
Част от статиите на тема
Психоанализа

Концепции
Психосексуално развитие
Психосоциално развитие
СъзнаваноПредсъзнавано
Несъзнавано
Психичен апарат
ТоАзСвръх-аз
ЛибидоНагон
Тълкуване на сънищаПренос
Защитни механизми
Съпротива

Важни личности
Алфред АдлерНанси Чодороу
Ерик ЕриксънРоналд ФеърбеърнАна Фройд
Зигмунд Фройд
Карен ХорниЕрих Фром
Ърнест Джоунс
Карл Густав ЮнгМелани Клайн
Хайнц КохутЖак Лакан
Маргарет МалерОто Ранк
Хари Стек Съливан
Сюзън Съдърланд

Важни произведения
Тълкуване на сънищата
Отвъд принципа на удоволствието
Цивилизацията и разочарованието от нея

Училища на мисълта
Себе-психологияОбектни отношения
Междуличностна психоанализа
Психоанализа на отношенията
Его психология

Карл Густав Юнг (на немски: Karl Gustav Jung) е швейцарски психолог и психиатър, ученик на Зигмунд Фройд. Създава направление в психологията, наречено „аналитична психология“. Юнг изследва и пише за митология, религия, антропология, приказки, алхимия, сънища и др. Личността на Юнг е една от най-големите енигми на 20-ти век и буди големи противоречия. Провъзгласяван от много като един от най-големите и дълбоки мислители не само на времето си, той е ненавиждан от други, отхвърлящи писанията му като наукоподобен мистицизъм и чиста фантазия. Последното се дължи най-вече на работата на Юнг с алхимични текстове и интереса му към Ведическите традиции на Изтока, астрологията и религиите. Дори и най-големите опоненти на швейцареца обаче не могат да отхвърлят с лека ръка огромните му енциклопедични познания и интереси в областта на митовете, сънищата, философията, психологията, антропологията и изкуството, а също и ранния му принос в психиатрията. Юнг е една от най-влиятелните фигури в дълбинната и трансперсоналната психология, също така се радва на огромен интерес от страна на различни контракултурни движения, които ценят високо идеите му за колективното несъзнателно, архетиповете, сянката, индивидуацията и др.

Биография[редактиране | edit source]

Роден на 26 юли 1875 г. в Кесвил, Швейцария, в семейството на евангелистки пастор. Учи медицина в Базелския университет, след което специализира психиатрия. След завършването си започва работа в психиатрична клиника в Цюрих. Юнг е определян като самотно и интровертно дете, чиито спомени от детството оставят огромен отпечатък върху по-късния му живот.

През 1907 г. се запознава със Зигмунд Фройд и започва да посещава седмичните му семинари. Така става част от влиятелния виенски психоаналитичен кръг. Контактите с Фройд продължават до октомври 1914 г., когато Юнг подава оставка като председател на Международната психоаналитична асоциация. Една от изтъкваните причини от защитниците на Юнг за разрива помежду им е неспособността на Фройд да приеме, че човешката психика може да бъде различна от тази, постулирана от Фройдианската психоанализа. Така Юнг се разделя с учителя си и поставя началото на „аналитичната психология“. През 1948 г. основава в Цюрих института „Юнг“, който ръководи до самата си смърт.

Идеи[редактиране | edit source]

Швейцарският изследовател на психиката прави редица открития, които днес са дълбоко вкоренени в модерната култура. Юнг първи използва термините екстроверт и интроверт. Той разработва асоциативния тест в психологията и открива констелацията от несъзнавани мотиви, които оказват влияние върху личността, които той нарича психически комплекс. Заедно с Фройд, Юнг е сред първите, които заговарят за странния свят на несъзнаваното. Също така Юнг изковава значението на думи като: персона - маската, която крие истинската личност и синхроничност - изпълнени със смисъл съвпадания.

Аналитичната психология на Юнг[редактиране | edit source]

Виж още Аналитична психология.

Юнг дълго време се радва на благоразположението на Фройд. Постепенно обаче работата му става все по-отдалечена от традиционната психоанализа, а идеите му напускат орбитата, начертана от Фройд. Едно от основните различия между теориите на Фройд и Юнг е по отношение на либидото: Фройд е убеден в неговата сексуална енергия, докато Юнг го разглежда като генерализирана жизнена енергия. Друго различие между двамата е в детерминистичното гледище на Фройд относно влиянието на детството върху личността. Юнг е убеден, че личността е много по-пластична и може да се променя в по-късни етапи на живота.

Обща снимка през 1909 на фона на Университета Кларк. Предна редица: Зигмунд Фройд, Грандвил Стенли Хол, Юнг. Задна редица: Ейбрахам Брил, Ърнест Джоунс, Шандор Ференци.

Една от основните идеи на Юнг е тази за колективното несъзнавано. Той е убеден, че съществува нещо като универсален фонд, който генерира архетипни образи и символи, манифестиращи се в различни точки на време-пространството. Така Юнг обяснява голямото символно и митологично сходство между различни култури, които не са били в достъп една с друга.

Разбирането на Юнг за личността включва:

  1. Съзнателното или Аз, което е само малка частичка от огромния океан на несъзнаваното;
  2. Лично несъзнавано или Сянка – обикновено потиснати преживявания и спомени, неприемливи за Аз-а;
  3. Колективно несъзнавано, съдържащо кумулативния опит на предишните поколения.

В колективното несъзнавано Юнг отличава присъствието на архетипове. Архетипните образи от колективното несъзнавано, които оказват мощно влияние върху динамиката на личността. Техни манифестации са образи и фигури, които понякога могат да нахлуят в съзнанието под формата на сънища, фантазии, халюцинации или да бъдат проектирани върху външни обекти.

Юнг диференцира четири психологически функции – мислене, чувство, усещане и интуиция (Интуиция-Усещане/Мислене-Чувство), от които винаги една е доминираща, а друга спомагателна. Развитието на всички функции според Юнг е телеологичният път и прогрес на душата, въпреки че пълната завършеност е непостижима. Това, заедно с интегрирането на Сянката в съзнателния живот, води до индивидуация и сътворението на по-пълната личност (Selbst), която е по-добре интегрирана от Аз-а. Цялостната личност е символизирана за Юнг в сънищата и различните култури от образът на мандалата.

Сънища[редактиране | edit source]

Сънищата са централен елемент в терапевтичната работа на Юнг, който ги разглежда като "кралският път към несъзнаваното". Сънят, смята той, е символна картина на моментното състояние на несъзнаваното. Въпреки че до голяма степен стъпва върху идеите на Фройд за тълкуване на сънища, Юнг отказва да признае общовалидността на твърдението, че сънищата изпълняват скрито желание. Юнг смята, че това е валидно само за определен тип сънища, но далеч не за всички. Той смята, че сънят има "компенсиращата функция" за психиката. Така в повечето случаи сънят балансира едностранчивите нагласи на будното съзнание и носи равновесие. Юнг разграничава сънищата на "големи" и "малки". Големите сънища носят голям емоционален заряд и често се помнят за цял живот. Именно в тези сънища Юнг вижда символите на колективното несъзнателно. Съществуват и трети вид "средни" сънища, които са най-често сънуваните. Те имат структурата на драма и имат четири фази:

Фаза едно (експозиция): Сънят започва с уточнение на мястото, към което се прибавят действащите герои и изходните им позиции. Втората фаза е завръзката, където ситуацията става по някакъв начин оплетена и сложна, и напрежението започва да расте. Следва третата фаза на кулминацията или перипетията, където се случва нещо решително или става обрат. В четвъртата фаза напрежението спада, сюжетът намира решение и е доведен до финал.

Филмът на режисьора Дейвид Кроненбърг „Опасен метод“ от 2011 г. хвърля нова светлина върху живота и изследванията на тази велика личност, въплътена на екрана от актьора Майкъл Фасбендър.

Библиография[редактиране | edit source]

Основни трудове

  • Етюди по диагностическа асоциация (1906),
  • Психологическите типове (1921),
  • Връзка на Аз с безсъзнателното (1928),
  • Психология и религия (1938),
  • Човекът в търсене на душата си (1943),
  • Психология и алхимия (1944),
  • За корените на съзнанието (1954),
  • Спомени, сънища, размисли (автобиография) (1963).

ЮНГ НА БЪЛГАРСКИ

К. Г. Юнг

  • 1. Юнг, К.Г. Избрано, книга първа, втора, трета. Изд. Евразия-Абагар. Плевен, 1993
  • 2. Юнг, К.Г. Тайната на златното цвете. Евразия-Абагар, Плевен, 1993
  • 3. Юнг, К.Г. Сънища. Спомени. Размишления. Изд. Евразия-Абагар. Плевен, 1994
  • 4. Юнг, К.Г. За основите на аналитичната психология. Тавистокски лекции. ЕА, Плевен, 1995
  • 5. Юнг, К.Г. Еон. Изследвания върху феноменологията на цялостната личност, Изд. Евразия-Абагар. Плевен, 1995
  • 6. Юнг, К.Г. Лекции по аналитична психология. Изд. Евразия-Абагар. Плевен, 1995
  • 7. Юнг, К.Г. Психологически типове. С., Университетско Издателство, 1996
  • 8. Юнг, К.Г. Отговор на Йов. Изд. Евразия-Абагар. Плевен, 1997
  • 9. Юнг, К.Г. Архетиповете на колективното несъзнавано. Изд. Евразия-Абагар, Плевен, 2000
  • 10. Юнг, К.Г. Динамика на несъзнаваното, ЕА, Плевен, 2001, с.250 – том 8 от CW
  • 11. Юнг, К.Г. Психология и алхимия. Леге-Артис, Плевен, 2002 – том 12
  • 12. Юнг, К.Г. Misterium connuctionis – т. 1 и 2. – том 14
  • 13. Юнг К. Г.,Човекът и неговите символи. Леге Артис, Плевен, 2002
  • 14. Юнг К.Г., Символи на промяната. Леге-Артис, Плевен, 2006
  • 15. Юнг К.Г., Съвременният човек в търсене на душата. Леге-Артис, Плевен, 2006
  • 15. Юнг К.Г., 100 писма, Подбор. Изд. ЕА-Плевен, 2006
  • 16. Юнг К.Г., Практическа психотерапия, Изд. Леге-Артис, 2011
  • 17. Юнг К.Г., Психологията на Кундалини-йога, Изд. Леге-Артис, 2012
  • 18. Юнг К.Г., Спомени, сънища, размисли. Автобиография, Изд. Леге Артис, 2012
  • 19. Юнг К.Г., За основите на аналитичната психология. Тавистокски лекции, Изд. Леге Артис, 2013

Други юнгианци:

  • 1. Юнг К. Г. (съст.) Човекът и неговите символи. Леге-Артис, Плевен, 2002
  • 2. А. Самюел, Б. Шотър, Ф. Плаут – Критически речник на аналитичната психология на К.Г.Юнг. ЕА, Плевен, 1993
  • 3. Дарил Шарп - Юнгиански Лексикон
  • 4. Йоланде Якоби - Психологията на К.Г. Юнг, Леге Артис, Плевен, 2000
  • 5. М Антони – Женският кръг на К.Г.Юнг
  • 6. Аниела Яфе – К.Г.Юнг – образ и слово
  • 7. Мари-Луиз фон Франц – Котката
  • 8. Мари-Луиз фон Франц – Предсказване и синхроничност
  • 9. Мари-Луиз фон Франц - Архетипови мотиви във вълшебните приказки
  • 10. Мари-Луиз фон Франц – Алхимията: символика и психология
  • 11. Мари-Луиз фон Франц– Анима и Анимус във вълшебните приказки
  • 12. Древерман О. – Същественото е невидимо за очите. Малкият принц (дълбинно психологически тълкуване)
  • 13. Я. Алистър; К. Хоуке, Е. Самюйлз и др. – Съвременна юнгиански анализа. Постюнгианска перспектива от обществото на аналитичната психология Лондон
  • 14. Джеймс Хол – Юнгианска анализа на сънищата
  • 15. Джеймс Холис – Под Сянката на Сатурн.
  • 16. Фриц Риман – Основни форми на страха.
  • 17. Клариса Пинкола Естес - Бягащата с вълци. Инстинктивната природа на жените, ИК "Бард", 2001

Външни препратки[редактиране | edit source]

Открийте още информация за Карл Густав Юнг в нашите сродни проекти:

Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)
Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.