Карл Ернст фон Баер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карл Ернст фон Баер
руски изследовател

Роден
Починал
16 ноември 1876 г. (84 г.)
Дерпт, сега Тарту, Русия, сега Естония
Научна дейност
Област Биология, география
Карл Ернст фон Баер в Общомедия

Карл Ернст фон Баер или Карл Максимович Баер (на немски: Karl Ernst von Baer, на руски: Карл Эрнст фон Бэр или Карл Максимович Бэр) е руски естественик, географ, пътешественик от естонско-немски произход, един от основоположниците на ембриологията и сравнителната анатомия, академик от Петербургската Академия на науките, президент на Руското ентомологично дружество.

Ранни години (1792-1818)[редактиране | редактиране на кода]

Роден в Естляндска губерния в дворянско семейство на прибалтийски немци. Обучава се от домашни учители по математика, география, латински и френски. През 1807 е изпратен в гимназията в Ревел, сега Талин, която завършва през 1810. Постъпва в медицинския факултет на Дерптския университет и през свободното време съчетава учебната дейност с работа във военен лазарет. През 1814 защитава дипломна работа на тема „Об эндемических болезнях в Эстляндии“, дипломира се като доктор по медицина и заминава за Виена за да продължи медицинското си образование и практика.

Научна дейност (1818-1862)[редактиране | редактиране на кода]

След завръщането си от чужбина постъпва на работа в университета в Кьонигсберг като прозектор (патологоанатом). През 1826 е назначен за ординарен професор по зоология и директор на Анатомическия институт в града. Същата година открива яйцеклетката при млекопитаещите и за това му откритие става член-кореспондент на Петербургската академия на науките. През 1828 излиза от печат първия том на „Истории развития животных“, а на следващата година е поканен на работа в Петербургската академия на науките и му е присвоено академично звание.

През 1837 с кораб (командир Август Циволка) извършва комплексни естественоисторически изследвания на Нова Земя (геоморфология, флора, фауна). Изследва планинските масиви (височина до 1115 м) около протока Маточкин Шар.

През 1839 изследва флората и фауната на островите във Финския залив, а през 1840 посещава Колския п-ов.

През 1841 е назначен за професор по сравнителна анатомия и физиология в Медико-хирургическата академия.

От 1851 до 1857 изследвал флората и фауната на Волга и Каспийско море. Изследвал северните, източните и западните брегове на Каспийско море, Прикаспийската низина, долината на река Волга (от Нижни Новгород до Астрахан), Урал, Кумо-Маничката падина и др. След приключване на полевата си дейност в резултат на своите наблюдения и изследвания Баер обосновава т.н. "закон на Баер", обясняващ стръмните десни брегове на реките, течащи в меридионално направление в Северното полукълбо, и левите брегове – в Южното.

Постепенно Баер се отдава главно на антропологията. Привежда в порядък и обогатява колекцията от човешки черепи в анатомичния музей на академията и го превръща в антропологичен.

Последни години (1862-1876)[редактиране | редактиране на кода]

През 1862 Баер се пенсионира и е избран за почетен член на Петербургската академия на науките. На 18 август 1864 в Академията се провежда тържествено празнуване на неговия юбилей, след което през 1867 окончателно напуска Петербург и се преселва в Дерпт. Умира на 16(28) ноември 1876 в Дерпт.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носят:

Източници[редактиране | редактиране на кода]