Карл Имерман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Карл Имерман
Karl Immermann
Портрет на Карл Имерман (1837 г.)
Портрет на Карл Имерман (1837 г.)
Роден 24 април 1796 г.
Починал 25 август 1840 г. (44 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Германия Германия
Жанр роман, разказ, стихотворение, пиеса
Направление романтизъм
Карл Имерман в Общомедия

Карл Имерман (на немски: Karl Immermann), с цяло име Карл Леберехт Имерман, е германски белетрист, поет и драматург.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Карл Имерман е син на военен съветник. От 1807 до 1813 г. посещава педагогически семинар в манастира в Магдебург. От 1813 до 1817 г. следва юриспруденция в университета на Хале-Витенберг. През 1815 г. още като студент се записва доброволец във войната срещу Наполеон Бонапарт.

През 1818 г. Имерман започва кариера на юрист, отначало като стажант, после – референт в Магдебург (1819), служител във военен съд в Мюнстер (1819-1924), съдия по криминални дела в Магдебург (1824-1827) и накрая – областен съдебен съветник в Дюселдорф (1827-1840). През 1825 г. е приет в масонската ложа в Магдебург

В Мюнстер Имерман започва дейността си като писател. Следвайки образци на Софокъл, Шекспир, Шилер и Гьоте, пише трагедии, комедии и текстове в проза. В този период Имерман установява тесни контакти с други писатели като Хайнрих Хайне, Гьоте и Лудвиг Тик.

В Дюселдорф Имерман се свързва с много други творци, сред които и политическия поет Фердинанд Фрайлиграт, важен участник в движението „Млада Германия“. Влиза в остър литературен спор с поета-романтик Аугуст фон Платен. Като цяло Имерман взима дейно участие в културния живот на своето време, което личи от неговите дневници и писма.

На 25 август 1840 г. след кратко боледуване Имерман умира в дома си в Дюселдорф, оставяйки богато литературно наследство.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Имерман: Тристан и Изолде (1843)
  • Das Thal von Ronceval, Trauerspiel, 1819
  • Die Prinzen von Syracus, Lustspiel, 1821
  • Der neue Pygmalion, Erzählung, 1825
  • Das Trauerspiel in Tyrol, 1827
  • Die Verkleidungen, Lustspiel, 1828
  • Der Karneval und die Somnambule, Erzählung, 1830, 1990
  • Tulifäntchen. Ein Heldengedicht in drei Gesängen, 1832
  • Alexis – Eine Trilogie, 1832
  • Merlin. Eine Mythe, Drama in drei Akten, 1832
  • Die Epigonen, Roman, 1836, 1981[1]
  • Münchhausen. Eine Geschichte in Arabesken, Roman, 1838/1839, 1977[2]
    • 1. Teil, 1838
    • 2. Teil, 1839
    • 3. Teil, 1839
    • 4. Teil, 1839
  • Memorabilien, 1840–1843 (unter dem Titel Preußische Jugend zur Zeit Napoleons[3]
  • Tristan und Isolde, 1840 (zunächst unvollendet, 1841 nach Schlussbearbeitung durch Ludwig Tieck veröffentlicht)

Признание[редактиране | редактиране на кода]

От 1936 до 1967 г. град Дюселдорф присъжда в чест на писателя литературната награда Имерман“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]