Карл Калбаум

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Карл Калбаум
Karl Ludwig Kahlbaum
немски психиатър

Роден
Починал

Националност Флаг на Германия Германия
Образование Хумболтов университет на Берлин
Кьонигсбергски университет
Лайпцигски университет
Вюрцбургски университет
Медицина
Област Психиатрия
Образование Берлински университет
Работил в Кьонигсбергски университет
Известен с Синдром на Калбаум
Карл Калбаум в Общомедия

Карл Лудвиг Калбаум (на немски: Karl Ludwig Kahlbaum) е немски психиатър.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 28 октомври 1828 година в Дреденко, днешна Полша. През 1855 получава медицинската си степен в Берлин, а впоследствие работи като лекар в душевната болница във Вехлау. За известен период е и лектор в Университета в Кьонигсберг (1863 – 66), а от 1867 е директор на психиатрията в Гьорлиц.

Като психиатър Калбаум осъзна, че опита да се групират душевните разстройства, основан на прилики във външните симптоми е безполезен и се опитва в своята работа да развие класификационна система, която групира душевните болести според тяхното развитие и изход. Той е запомнен с изследването си направено в Гьорлиц заедно с Евалд Хекер (1843 – 1909) и което включва изследване на млади психотични пациенти. При анализа на техните душевни болести Калбаум и Хекер представят класификационна система, която използва описателни термини като дистимия, циклотимия, кататония, парафрения и хебефрения. В изследването си те са пионери в приложението на клинични практики в изследването на душевното здраве.

Калбаум се свързва с това, което е познато днес като шизофрения, тогава известно като Jugendliche Irresein или „младежка лудост“ и набляга на важността на родителското възпитание за предотвратяването на това състояние. В своето изследване на кататонията, той публикува монография „Die Katatonie oder das Spannungsirresein“, в която характеризира разстройството като смущение в моторната функционалност, което представлява фаза в прогресиращата болест, която включва стадии на мания, депресия и психози, които типично завършват с деменция.[1]

Бележития „Синдром на Калбаум“ е кататоничен симптом, характеризиран с продължително и безцелно ритмично повторение на думи и изречения, които са безсмислени и незначителни.

Калбаум умира на 15 април 1899 година в Гьорлиц на 70-годишна възраст.

Научни работи[редактиране | редактиране на кода]

  • Die Gruppierung der psychischen Krankheiten und die Einteilung der Seelenstörungen, 1863
  • Die Katatonie oder das Spannungsirresein, 1874
  • Die klinisch-diagnostischen Gesichtspunkte der Pathologie; In Volkmann's Sammlung klinisher Vorträge, Leipzig, 1878, Nr. 126.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. American Journal of Psychiatry Catatonia in Psychiatric Classification: A Home of Its Own