Карл Кауцки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карл Кауцки
Karl Johann Kautsky
германски философ и политик

Роден
Починал
17 октомври 1938 г. (84 г.)
Политика
Партия Социалдемократическа партия на Австрия;
Социалдемократическа партия на Германия
Райхстаг депутат
Известен с съавтор на Ерфуртската програма
Карл Кауцки в Общомедия

Карл Кауцки (на немски: Karl Johann Kautsky) е германо-чешки философ и политик от еврейски произход. Водещ теоретик на марксизма, промулгира ортодоксален марксизъм след смъртта на Фридрих Енгелс, за което си навлича гнева на Ленин в неговия известен памфлетПролетарската революция и ренегатът Кауцки“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 16 октомври 1854 година в Прага, тогава в пределите на Австро-Унгария. Когато е 7-годишен, семейството му се премества от Прага във Виена. През 1874 завършва история и философия във Виенския университет. На следващата година става член на социалдемократическата партия на Австрия, а през 1880 се присъединява към германската социалистическа група в Цюрих. През 1881 г., под натиска на Едуард Бернщайн, който е секретар на Карл Хохберг, се запознава с Карл Маркс и Фридрих Енгелс в Лондон и става марксист.

През 1883 г. Кауцки започва да издава в Щутгарт вестник „Новото време“ (на немски: Die Neue Zeit) и е негов несменяем главен редактор до 1917, преди избухването на Октомврийската революция.

В периода 1885 – 1890 е при Енгелс в Лондон, където теоретизира и философства. През 1891, заедно с Август Бебел и Едуард Бернщайн, съставят Ерфуртската програма на Социалдемократическата партия на Германия. След смъртта на Енгелс Кауцки се превръща в достоен негов заместник, влиятелен теоретик и главен идеолог на марксическия империализъм (за избухването на Световна социалистическа революция).

Карл Кауцки с грузински социалдемократи в Тифлис, 1920

През Първата световна война е депутат в Райхстага, като при избухването ѝ гласува за нужните на Германия военни кредити, а в хода на проточилия се световен конфликт постепенно преминава на пацифистки позиции (основавайки нова Германска независима социалдемократическа партия), което дава повод да бъде обвинен за „ножа в гърба“ (популярен израз на десницата и военните за избухналата Ноемврийска революция).

В края на войната, участва във формирането на коалиционен кабинет между неговите независими социалдемократи и старите социалдемократи, критикувайки както немския империализъм, така и руския болшевизъм (който сключва Брест-Литовския договор).

През 1920 година Кауцки отново сменя политическата си сила и завръща в старата Социалдемократическа партия.

В началото на 20-те години на 20 век живее в Берлин, а съпругата му Луиза Кауцки е близка приятелка на Роза Люксембург. През 1924 се мести със семейството си във Виена, където остава за постоянно до 1938 година. По време на аншлуса бяга в Прага, откъдето се мести в Амстердам.

През 1934 година, десет години след смъртта на Ленин, му посвещава своя брошура-отговор озаглавена „Марксизмът и болшевизмът: демокрация и диктатура“, в която обвинява Ленин и Троцки, че са заменили царската диктатура с болшевишка и са предприели насилствено промени, за които в Русия не съществуват икономически основания. По-късно осъжда и политиката на Сталин.

Умира на 17 октомври 1938 година в Амстердам на 84-годишна възраст.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Корица на руското издание на „Тероризъм и комунизъм“, 1919
  • Der Einfluß der Volksvermehrung auf den Fortschritt der Gesellschaft. 1880.
  • Karl Marx´ ökonomische Lehren. 1887.
  • Thomas More und seine Utopie. 1888.
  • Friedrich Engels. 1887.
  • Die Klassengegensätze von 1789: Zum hundertjährigen Gedenktag der großen Revolution. 1889.
  • Das Erfurter Programm in seinem grundsätzlichen Teil erläutert. 1892.
  • Die Vorläufer des neueren Sozialismus. 1895. (2 Bände)
  • Die Agrarfrage: Eine Uebersicht über die Tendenzen der modernen Landwirthschaft und die Agrarpolitik der Sozialdemokratie. 1899.
  • Bernstein und das Sozialdemokratische Programm: Eine Antikritik. 1899.
  • Die Soziale Revolution. 1902.
  • Ethik und materialistische Geschichtsauffassung. 1906.
  • Der Ursprung des Christentums. 1908.
  • Der Weg zur Macht. 1909.
  • Der Imperialismus. 1914. In: Die Neue Zeit, 1914/2.
  • Nationalstaat, imperialistischer Staat und Staatenbund. 1915.
  • Elsaß-Lothringen. Eine historische Studie. Dietz, Stuttgart 1917.
  • Die Diktatur des Proletariats. 1918.
  • Terrorismus und Kommunismus. Ein Beitrag zur Naturgeschichte der Revolution. 1919.
  • Die Internationale. 1920.
  • Die proletarische Revolution und ihr Programm. 1922.
  • Die materialistische Geschichtsauffassung. 1927. (2 Bände)
  • Krieg und Demokratie. 1932. (3 Bände)
  • Erinnerungen und Erörterungen. 1960.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Karl Kautsky“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.