Карл Колдевей
| Карл Кристиан Колдевей Carl Christian Koldewey | |
| германски изследовател | |
 | |
| Роден |
26 октомври 1837 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  Германия |
| Карл Кристиан Колдевей в Общомедия | |
Карл Кристиан Колдевей (на немски: Carl Christian Koldewey) е германски арктически изследовател.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Образование (1837 – 1867)[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 26 октомври 1837 година в градчето Бюкен Хоя, Графство Хоя, в семейство на търговец. След завършване на гимназиалното си образование през 1853 година, се записва като моряк. През 1859 година постъпва в морското училище в Бремен, което временно прекъсва, за да продължи през 1861 година. През 1866 – 1867 година учи математика, физика и астрономия в университетите в Хановер и Гьотинген.
Експедиции (1868 – 1870)[редактиране | редактиране на кода]
Първа експедиция (1868)[редактиране | редактиране на кода]
През 1868 година провежда първата от двете си полярни експедиции в Арктика на кораба „Гренландия“, като в района на Шпицберген достига до 81º 05` с.ш.
Втора експедиция (1869 – 1870)[редактиране | редактиране на кода]
През 1869 – 1870 година на парната яхта „Германия“ (80 т) провежда втората си експедиция като изследва източното крайбрежие на Гренландия между 73º и 77º с.ш. Експедицията е изключително с научна цел. В нея участват няколко учени с различни специалности – астрономия, физика, зоология, ботаника, геология, медицина, в т.ч. Юлиус Пайер.
Отплава от Бремерхафен на 15 юни 1869 година. В средата на септември 1869 година, на северозапад от остров Сабин, на , заедно с Пайер, открива остров Кун и протока Арденкейпъл, отделящ го на запад от Гренландия, а малко по-на север част от брега, който нарича Земя Пайер. През март и април 1870 г. отново двамата заедно достигат до нос Бисмарк (), като по пътя откриват дългия и тесен остров Голям Колдевей (), заграждащ от изток осеяния с малки острови залив Дов (). Изследваното от тях крайбрежие между 75 – 76º с.ш. наричат Земя Кайзер Вилхелм. В края на юли 1870 година, „Германия“ се освобождава от ледовете и поема на север, но скоро яхтата е принудена да завие на юг поради непроходимите ледове и на 8 август, на , експедицията открива Франц Йосиф фиорд.
Следващи години (1870 – 1908)[редактиране | редактиране на кода]
След приключването на полевата си дейност Колдевей се отдава на писателска дейност и участие в научни семинари и конференции. От 1871 година работи в германската военноморска обсерватория в Хамбург. През 1905 година излиза в пенсия и умира три години по-късно на 17 май 1908 година в Хамбург на 70-годишна възраст.
Памет[редактиране | редактиране на кода]
Неговото име носят:
- остров Голям Колдевей (), в близост до източното крайбрежие на Гренландия;
- остров Колдевей (), в архипелага Земя на Франц Йосиф;
- нос Колдевей (), на източния бряг на остров Елсмиър в Канадския арктичен архипелаг.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики.
- Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962, стр. 413 – 414.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Carl Koldewey в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
