Карл Ландауер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Карл Ландауер
Karl Landauer
германски психоаналитик
Роден
Починал
27 януари 1945 г. (57 г.)
Берген-Белзен, Германия

Националност Германия
Научна дейност
ОбластПсихология
Семейство
ДецаЕва Ландауер
Карл Ландауер в Общомедия

Карл Ландауер (на немски: Karl Landauer) е германски психоаналитик и лекар. Пионер е в аналитичната психотерапия за деца и тийнейджъри. Описанието на Ландауер за психодинамиката на задръжките на мисленето повлиява на пионерските изследвания на Франкфуртското училище върху характера на предразсъдъците.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 12 октомври 1887 година в Мюнхен, Германия. Произхожда от ортодоксална еврейска фамилия, най-малкият от три деца и единственото момче. Баща му, банкер, умира след дълго боледуване, когато Карл е на 14 години. Започва да учи медицина, като желае да стане педиатър, но впоследствие решава да е психиатър. За да допълни невропсихиатричната си тренировка с Юлиус Вагнер-Яурег, през 1912 Ландауер получава съвет от психиатъра Макс Исерлин в института Крепелин в Мюнхен да започне анализа с Фройд. Присъединява се към Виенското психоаналитично общество през есента на 1913.

През 1929 година, заедно с Хайнрих Менг, Фрида Фром-Райхман и Ерих Фром, Ландауер основава Франкфуртския психоаналитичен институт по покана на Макс Хоркхаймер, който е един от неговите анализирани и основател на Франкфуртския институт за социални изследвания. Ландауер също е ментор на психоаналитика Зигфрид Фукс (Фулкес).

Умира на 27 януари 1945 година в Берген-Белзен на 57-годишна възраст.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Spontanheilung einer Katatonie“ (Спонтанно лечение на кататония; 1914)
  • „'Passive' Technik“ („Пасивна“ техника; 1924)
  • „Aquivalente der tauer“ (Еквиваленти на траура; 1925)
  • „Zur psychosexuellen Genese der Dummheit“ (Принос към психосексуалната генеза на умственото изоставане; 1929)
  • „Die Ich-Organisation in der Pubertät“ (Его организацията в пубертета; 1935)
  • „Die affekte und ihre Entwicklung“ (Афекти и тяхното развитие; 1936)
Посмъртно издадени
  • Theorie der Affekte und andere Schriften zur Ich-Organisation (Теория на афектите и други писания върху организацията на егото; 1991)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]