Карл Ландауер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Карл Ландауер
Karl Landauer
германски психоаналитик
Роден
Починал
27 януари 1945 г. (57 г.)
Националност Флаг на Германия Германия
Професия психиатър
Научна дейност
Област Психология

Карл Ландауер (на немски: Karl Landauer) е германски психоаналитик и лекар. Пионер е в аналитичната психотерапия за деца и тийнейджъри. Описанието на Ландауер за психодинамиката на задръжките на мисленето повлиява на пионерските изследвания на Франкфуртското училище върху характера на предразсъдъците.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 12 октомври 1887 година в Мюнхен, Германия. Произхожда от ортодоксална еврейска фамилия, най-малкият от три деца и единственото момче. Баща му, банкер, умира след дълго боледуване, когато Карл е на 14 години. Започва да учи медицина, като желае да стане педиатър, но впоследствие решава да е психиатър. За да допълни невропсихиатричната си тренировка с Юлиус Вагнер-Яурег, през 1912 Ландауер получава съвет от психиатъра Макс Исерлин в института Крепелин в Мюнхен да започне анализа с Фройд. Присъединява се към Виенското психоаналитично общество през есента на 1913.

През 1929 година, заедно с Хайнрих Менг, Фрида Фром-Райхман и Ерих Фром, Ландауер основава Франкфуртския психоаналитичен институт по покана на Макс Хоркхаймер, който е един от неговите анализирани и основател на Франкфуртския институт за социални изследвания. Ландауер също е ментор на психоаналитика Зигфрид Фукс (Фулкес).

Умира на 27 януари 1945 година в Берген-Белзен на 57-годишна възраст.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Spontanheilung einer Katatonie“ (Спонтанно лечение на кататония; 1914)
  • „'Passive' Technik“ („Пасивна“ техника; 1924)
  • „Aquivalente der tauer“ (Еквиваленти на траура; 1925)
  • „Zur psychosexuellen Genese der Dummheit“ (Принос към психосексуалната генеза на умственото изоставане; 1929)
  • „Die Ich-Organisation in der Pubertät“ (Его организацията в пубертета; 1935)
  • „Die affekte und ihre Entwicklung“ (Афекти и тяхното развитие; 1936)
Посмъртно издадени
  • Theorie der Affekte und andere Schriften zur Ich-Organisation (Теория на афектите и други писания върху организацията на егото; 1991)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]