Карл Ларсон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карл Ларсон
Carl Olof Larsson
шведски художник
Автопортрет, 1895 г.
Автопортрет, 1895 г.
Роден
Починал
22 януари 1919 г. (65 г.)
Националност Флаг на Швеция Швеция
Карл Ларсон в Общомедия

Карл Улов Ларсон (на шведски: Carl Olof Larsson) е шведски художник, считан за най-известният шведски живописец. Неговите идилични платна, акварели и рисунки изобразяват живота на семейството му. Той заедно с жена си Карина поставят една тенденция за шведския дом, която достига дори в наши дни, особено за жителите на Швеция. В някои сайтове се споменава, че ИКЕА са взели стила си от неговите рисунки – деца със сламен цвят на косите, тичащи върху раирани килими, постлани върху необработени чамови подове. Домът в който са живели в Сундборн, в днешно време е превърнат в музей. Ларсон става широко известен през 1909 година със своята книга „Дом под слънцето“, която тогава е бестселър.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 28 май 1853 година в Стокхолм, Gamla Stan (Старият град), в семейство на бедни родители. Майка му работи като перачка, а баща му е обикновен работник, който обичал да пие и ставал жесток. Изкарвал гнева си върху своя син. Таланта на 13-годишният Карл е забелязан от неговия гимназиален учител, който му дава препоръки за Кралската художествена академия в Стокхолм. За да плати обучението си в академията, Ларсон работи като ретушор на фотографии, а след това започва да публикува във вестниците първите си творби – карикатури и графики.

Ларсон посещава Франция през 1877 г., но не проявява интерес към царуващият тогава в Париж импресионизъм. Заедно с други шведски художници се заселва на 70 km от Париж. През това време рисува множество акварели от натура. През 1879 г. се запознава с Карина Берг, която скоро става негова жена. [1] За сватбата се завръщат в Швеция. В началото на 1880-те години Ларсон работи много и непрекъснато пътува между Франция и Швеция. Става един от основателите на Асоциацията на шведските художници – „Опоненти“. Той е известен като илюстратор, а на парижкият Салон през 1883 г. даже негова работа получава награда. В работите си той използва различни техники и материали.

През 1888 г. семейството получава подарък от родителите на двойката, малка къща в близост до Стокхолм. [2]

През 1901 година семейството се преместват в нея и идиличния живот в собствено имение, заобиколен от жена си и осемте им деца става източник на вдъхновение за художника. В албумите си „Наш дом“ („Спадърфет, нашето крайградско имение“) Ларсон рисува живота на семейството си, в ежедневие и празници. Тези творби са израз на вътрешният свят на художника и негов творчески маниер. Ларсон се изразява с локални цветове и тънък черен контур, с много детайли на рисунъка. Албумите на Ларсон са израз на неговата концепция за живота. Акварелите му са събрани в серии, които се издават във вид на книги.

  • Моето семейство“, 1895;
  • Дом“, 1899;
  • Ларсонови“, 1902;
  • Моята малка ферма“, 1906;
  • Слънчев дом“, 1910, и др.

Лайфстайла избран от съпрузите се следи от всички – при избор на дрехи, храна, водене на домакинството и в оформлението на дома.

Ларсон умира на 22 януари 1919 г. в Сундборн, близо до Фалун. [2]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Карл Ларссон и его скандинавский интерьер, http://scandistyle.ru, посетен на 18 октомври 2016 г.
  2. а б Ларсон Карл, http://knowledge.su, посетен на 18 октомври 2016 г.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ларссон, Карл Улоф“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.