Карл Мартел Анжуйски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Карл Мартел Анжуйски
Carlo Martello d'Angiò
Martell károly.jpg
крал
Лични данни
Роден
Неапол, Неаполитанско кралство
Починал
12 август 1295 г. (23 г.)
Неапол, Неаполитанско кралство
Наследник Карл Роберт
Семейство
Династия Анжу-Сицилиански дом
Баща Карл II Анжуйски
Майка Мария Арпад
Брак Клеменция Хабсбургска
Потомци Карл Роберт, Клеманс Унгарска
Герб Coa Hungary Country History Charles Martell (1292-1295).svg
Карл Мартел Анжуйски
Carlo Martello d'Angiò
в Общомедия

Карл Мартел Анжуйски (на френски: Charles Martel d'Anjou, Шарл Мартел д'Анжу, на италиански: Carlo Martello d'Angiò, на унгарски: Anjou Martell Károly, 8 септември 1271 – 12 август 1295) е титулуван крал на Унгария (1291 – 1295), най-голям син на краля на Неапол Карл II Анжуйски и унгарската принцеса Мария Арпад.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

По майчина линия Карл Мартел е внук на унгарския крал Ищван V (1246 – 1272), което му осигурява известни права върху унгарския престол. Така през 1291 г. той е един от основните претенденти за властта в Унгария, след като вуйчо му, унгарския крал Ласло IV, (1276 – 1290), умира без да остави мъжки наследници на престола. През 1290 г. папа Николай IV признава правото на осемнадестгодишния Карл Мартел върху унгарската корона, а на следващата 1291 дори го коронова за Крал на Унгария. Въпреки това Карл Мартел така и не успява да се наложи в самата Унгария, където унгарските аристократи избрали за крал братовчед му Андраш III. Карл Мартел успява единствено да затвърди властта си над някои райони в Хърватия, която по това време се намира в персонална уния с Унгария.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

На 8 януари 1281 г. Карл Мартел се жени за Клеменция Хабсбургска, дъщеря на свещения римски император Рудолф I. Двамата имат три деца:

Смърт и наследник[редактиране | редактиране на кода]

Карл Мартел умира от чума в Неапол на 12 август 1295 г. Въпреки че Карл Мартел не успява да се наложи на унгарския престол, няколко години след смъртта му неговият най-голям син Карл, става крал на Унгария.

Отношения с Данте[редактиране | редактиране на кода]

Карл Мартел е личен познат на Данте Алигиери, който го увековечава в своята Божествена комедия, където Данте среща духа на Карл Мартел в третата сфера/небе/, песен 8 на „Рай“.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Dante Alighieri, La Divina Commedia – Paradiso, a cura di Umberto Bosco e Giovanni Reggio, Le Monnier, Firenze, ottava ristampa gennaio 1993. ISBN 88-00-41293-9