Карл Молдън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Карл Молдън
Karl Malden
американски актьор

Роден
Младен Джордже Секулович
Починал
Погребан Съединени американски щати

Националност Флаг на САЩ САЩ
Професия актьор
Актьорска кариера
Активност 1940–2000
Оскари Най-добра поддържаща мъжка роля
1951 Трамвай Желание
Награди Еми Еми за най-фобра поддържаща мъжка роля в сериал
1984 Fatal Vision/Фатално Зрение
Семейство
Съпруга Мона Грийнберг
(1938–2009; смъртта му)

Уебсайт www.karlmalden.com
Карл Молдън в Общомедия

Карл Молдън е (на английски: Karl Malden, 22 март, 19121 юли, 2009) е американски актьор, носител на Оскар. [1]

Живот и кариера[редактиране | редактиране на кода]

Карл Молдън Младен Джордже Секулович e син на чешка майка и баща сърбин - Мини и Петър Секулович, роден и израсъл в Гери, Индиана. Молдън посещава гимназия Емерсън в Гари, а след това щатския учителски колеж в Конуей, Арканзас. От 1933 до 1936 г. завършва актьорско обучение в Goodman Theatre Dramatic School в Чикаго. 1937 г. участва в Golden Boy на Клифърд Одъст за първи път на Бродуей. 1940 г. прави филмовия си дебют в They Knew What They Wanted на страната на Чарлс Лоутон. През Втората световна война служи във Военновъздушните сили на американската армия и там се запознава с по-късния си колега актьор Брад Декстър и завързват доживотно приятелство. След войната продължава работа като сценичен работник и понякога взема участие във филми.

През филмовата си кариера, най-вече във второстепенни роли, той участва в почти 70 игрални филма. Сред тях са множество на брой класики на холивудското кино. Най-вече за режисьора Елия Казан, с когото още през 40-те години на XX век работят успешно на Бродуей, Молдън е един от най-важните изпълнители на роли. 1947 г. участва заедно с Марлон Брандо в постановката Трамвай Желание в ролята на Харолд Митчъл. По-късно изпълнява същата роля и в кинопродукцията от 1951 г. като за изявата си получава наградата Оскар за най-добра поддържаща мъжка роля. 1954 г. е номиниран за Оскар за поддържаща роля във филма На кея, който получава цели 8 Оскара.

Казан му дава и една от малкото на брой главни роли. 1956 г. Молдън е ролята на странния съпруг на непълнолетна в Baby Doll. 1961 г. участва във филма How the West Was Won заедно с много други известни актьори в една от главните роли.

Между 1972 и 1977 г. Молдън участва в 120 епизода на американския сериал Улиците на Сан Франсиско. От 70-те години насам той участва най-вече в телевизионни сериали. 1992 г. се снима и в игралния филм Back to the Streets of San Francisco. Последната му актьорска изява е през 2000 година в сериала The West Wing като баща на Томас Каванау.

От 1989 до 1992 г. Молдън е президент на Academy of Motion Picture Arts and Sciences, която дава наградата Оскар.

Карл Молдън се жени на 18 декември 1938 г. за Мона Грийнберг и наравно с актьора Норман Лойд има най-дългия брак в Холивуд.

Молдън умира на 1 юли 2009 г. в Брентууд, предградие на Лос Анджелис, на 97-годишна възраст от естествена смърт.

Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]

година филм оригинално заглавие роля режисьор
1951 Трамвай „Желание“ A Streetcar Named Desire Харолд Мичъл Елия Казан
1953 Аз изповядвам I Confess инспектор Ларю Алфред Хичкок
1954 На кея On the Waterfront отец Бари Елия Казан
1956 Бейби Дол Baby Doll Арчи Лий Мейган Елия Казан
1959 Дървото на обесените The Hanging Tree (Френчи) Плант Делмър Дейвс
1965 Синсинати Кид The Cincinatti Kid Шутър Норман Джуисън

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Karl Malden“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.