Карл Новелич
| Карл Новелич | |
| кмет на Пловдив | |
| Роден |
1852 г.
|
|---|---|
| Починал | 1897 г.
|
Карл Новелич, известен още като Карло или Драгутин, Драготин Новелич, е войвода от Кресненско-Разложкото въстание, кмет на Пловдив, участник в убийството на Анна Симон, една от шумните афери от края на 1890-те години в България.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Новелич твърди за себе си, че по произход е хърватин, и че е воювал с Джузепе Гарибалди. Според някои е от Пиемонт или Фурландия. Самият той твърди, че е роден в 1852 година във Виченца.
При избухването на Кресненско-Разложкото въстание под името Драгутин Новелич е войвода на чета, която заедно с тези на Георги Караискаки, Павле Янков, Григор Огненов, Стефо Николов, Георги Пулевски, Коста Николов, Николица Македонски, Георги Око и Константин Плеваков нахлува в Македония.[1]
| Чета №10 на Драгутин Новелич, Падеж, 20 март 1879 | ||||
|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Години | Околия | Селище |
| 1. | Петър Радович | 22 | Павлича | |
| 2. | Йордан Димитриев | 21 | Паланка | |
| 3. | Петър Стоянов | 28 | Габрово | |
| 4. | Анто Митов | 21 | Паланка | Дурачка река |
| 5. | Стефан Атанасов | 25 | Призрен | |
| 6. | Петър Стефанов | 25 | Кичево | |
| 7. | Янко Танасов | 22 | Дебърско | |
| 8. | Ристо Петров | 24 | Враня | |
| 9. | Стефан Трифунов | 24 | Дебър | |
| 10. | Арсо Бойчинов | 22 | Кочани | |
| 11. | Атанас Ячов | 20 | Паланка | Конопница |
| 12. | Стоян Станков | 20 | Кьостендил | Лазарево |
| 13. | Михаил Трайков | 23 | Солунско | |
| 14. | Стефан Георев | 25 | Скопско | |
| 15. | Йован Станоев | 27 | Паланка | Дурачка река |
| 16. | Джордже Пенчов | 25 | Костурско[2] | |
| 17. | Андон Марков | 25 | Призрен | |
| 18. | Кузман Янакиев | 21 | Костурско | |
| 19. | Христо Толев | 25 | Солунско | |
| 20. | Илия Попов | 39 | Кратово[3] | |
След въстанието Новелич се установява в Пловдив и става градоначалник. В 1897 година подпомага дворцовия адютант ротмистър Дечко Бойчев в убийството на любовницата му, унгарската проститутка Анна Симон. Осъден е на смърт и екзекутиран.[4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Дойнов, Дойно. Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879, София, 1979, с. 89.
- ↑ Кирил, патриарх Български. Съпротивата срещу Берлинския договор. Кресненското въстание. София, Издание на Българската академия на науките, 1955. с. 299.
- ↑ Кирил, патриарх Български. Съпротивата срещу Берлинския договор. Кресненското въстание. София, Издание на Българската академия на науките, 1955. с. 300.
- ↑ Райчевски, Георги. Пловдивска енциклопедия, Трето преработено и допълнено издание, 2004, стр. 17.
