Карл Сокол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Карл Сокол
Информация
Звание майор
Служба 1938 – 1946
Служил на Flag of Austria.svg Австрия
Flag of Germany (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски Вермахт
Войсково поделение 17-ти армейски корпус
Войни Втора световна война
Битки Полска кампания
Битка за Франция
Отличия AUT Honour for Services to the Republic of Austria - 7th Class BAR.png Орден за заслуги пред Република Австрия

Роден
Починал
25 август 2004 г. (88 г.)
Друга работа политик, писател, кинопродуцент
Портал  Портална икона   Втора световна война

Карл Сокол (на немски: Carl Szokoll) е австрийски майор от германския Вермахт, участвал в опита за убийство на фюрера Адолф Хитлер от 20 юли 1944 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Карл Сокол е роден във Виена, син на нископоставен военен в австрийската армия, който се бие в Първата световна война и е дългогодишен руски военнопленник. Той израства при лоши условия във Виена, но тъй като получава отлични оценки в началното и средното училище, по-късно е признат за кандидат-офицер в австрийската армия през 1934 г. През годините си като кадет се запознава със съпругата си Кристин Кукула - дъщеря на евреин индустриалец. След Аншлуса през 1938 г. той трябва да прекрати отношенията си с нея, поради Нюрнбергските закони, забраняващи връзки с евреи. Независимо от това през следващите години тайно се свързва с нея и се женят след войната през 1946 г. Заедно имат един син.

Поради връзката си с полуеврейка той е прехвърлен от елитен отряд към обикновения пехотен полк и се бори в първите фази на Втората световна война в нацистките нападения над Полша и Франция. Тъй като е ранен в битка, той е изпратен във Виена за работа в администрацията.

Участие в заговора от 20 юли[редактиране | редактиране на кода]

През 1943 г. тогавашният капитан Карл Сокол е въведен в Берлин при полковник Клаус фон Щауфенберг, един от ръководителите на съпротивителното движение в Третия райх, от австрийския лейтенант Роберт Бернардис. Когато заговорът от 20 юли изглежда е успял, след като Щауфенберг поставя бомба в централата на Фюрера - Вълчата бърлога, той е с полковник Хайнрих Кодре, "началник на щаба" във Виена, един от съпротивата на Щауфенберг, който трябва да арестува водещите членове на СС и нацистката администрация.

Полковник Кодре и капитан Сокол, за разлика от съзаклятниците им в Берлин, успяват да неутрализират почти всички нацистки власти във Виена. Когато лидерите на плана разбират, че Хитлер е оцелял, Щауфенберг звъни на Сокол по сигурна линия, за да му каже, че опитът не е успял. Въпреки, че Сокол е един от последните заговорници, които имат телефонен контакт с Щауфенберг, той успява да убеди Гестапо, че само изпълнява заповеди и по този начин избягва наказание.

Спасител на Виена[редактиране | редактиране на кода]

Повишен в майор по-късно през 1944 г., той се опитва да вземе всички мерки, за да спаси Виена от съдбата на много други европейски градове, преди да бъде унищожена в тежки боеве. През първите месеци на 1945 г. той се забърква с австрийското съпротивително движение и започва да създава мрежа от офицери, за да се свърже с идващата Червена армия и да обяви Виена за открит град. Планът работи добре до началото на април 1945 г. Въпреки, че Хитлер нарежда на Вермахта да се бие до последния човек в защитата на Виена, съзаговорниците на Сокол са внедрили план, който да накара всички войски да се оттеглят от Виена, когато са близо до града. Но планът е разкрит и нацистките власти незабавно обесват водещите конспиратори и търсят Сокол. За пореден път успява да избяга и в следващите дни участва в операция Радецки - планът на австрийската съпротива да овладее Виена и да предотврати битката колкото е възможно повече. В крайна сметка в града се развиват умерени бойни действия, а вътрешните квартали не са засегнати. Сокол действа като временен управник във Виена от времето, когато Вермахтът се оттегля, но е задържан от руснаците, когато е обвинен, че работи за американското разузнаване.

Кариера след войната[редактиране | редактиране на кода]

Почитан от възстановеното австрийско правителство заради заслугите му да освободи Австрия от нацистите, той започва кариера като автор и продуцент на филми. Сред неговата работа е сценарият за филма Der Bockerer, продукцията на Die letzte Brücke и собствената си автобиография, която става бестселър. Умира през 2004 г. във Виена.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Der Bockerer II: Österreich ist frei. Verlag der Apfel, Wien 1997 ISBN 3-85450-128-5
  • Der gebrochene Eid. Europa-Verlag, Wien 1985 ISBN 3-203-50929-6
  • Die Rettung Wiens 1945. Mein Leben, mein Anteil an der Verschwörung gegen Hitler und an der Befreiung Österreichs. Amalthea-Verlag, Wien 2001 ISBN 3-85002-472-5
  • Ludwig Jedlicka, Der zwanzigste Juli in Wien, Herold, Wien 1964
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Carl Szokoll“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.