Карл Ясперс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карл Ясперс
германски философ
Карл Ясперс през 1946 г.
Карл Ясперс през 1946 г.

Роден
Починал
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XX век
Школа Екзистенциализъм, неокантианство
Интереси Теология, философия на историята
Образование Хайделбергски университет
Карл Ясперс в Общомедия

Карл Теодор Ясперс (на немски: Karl Theodor Jaspers) е немски психиатър и философ екзистенциалист,[1] който оказва голямо влияние върху модерните теология, психиатрия и философия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ясперс е роден на 23 февруари 1883 г. в Олденбург, Германия. Показва интерес към философията още в ранна възраст, но опитът на баща му – юрист със съдебната система безспорно му оказва влияние и той записва право в университета. Скоро става ясно, че Ясперс не харесва правото и се прехвърля да учи медицина през 1902.

Карл Ясперс (1910)

Завършва медицина през 1909 г. и започва работа в психиатрична клиника в Хайделберг, в която преди няколко години Емил Крепелин е работил. Ясперс не е удовлетворен от начина, по който медицинската колегия подхожда към изучаването на психичните заболявания и си поставя за задача да подобри психиатричния подход. През 1913 г. Ясперс временно преподава психология в Хайделбергския университет. По-късно работата става постоянна, а Ясперс никога не се връща в клиниката.

На 40-годишна възраст Ясперс се преориентира от психология към философия като работи върху проблеми, които преди е развивал в психопатологическите си трудове. Става прочут философ с много добро име в Германия и Европа. През 1948 отива в Базелския университет в Швейцария. До смъртта си в Базел на 26 февруари 1969 г. има славата на изтъкнат философ.

Философски възгледи[редактиране | редактиране на кода]

Повечето изследователи свързват Ясперс с екзистенциализма, което е отчасти така поради това, че взаимства много от основите на философските възгледи на Ницше и Киркегор, и отчасти защото проблемът за индивидуалната свобода присъства изключително в трудовете му.

Във „Философия“ (3 тома, 1932) Ясперс изказва своето мнение за историята на философията и въвежда основните проблеми, с които се занимава. Започвайки със съвременната наука и емпиризма, Ясперс изтъква, че когато се съмняваме в реалността, ние прекрачваме границите, в които се затваря емпиричният метод. В този момент човек трябва да направи своя избор — да потъне в отчаяние и примирение или да направи смел скок в неизвестното, което Ясперс нарича трансцеденция. Когато човек направи този скок, то той се сблъсква със собствената безгранична свобода, която Ясперс нарича екзистенция, и така човек може да изпита истинското битие.

Човекът

Според философа в нас има нещо, което не се намира никъде в света, нещо непознаваемо, недоказуемо; нещо, изплъзващо се на всяка изследваща го наука – човешката екзистенция. Тя е това, което никога не става обект, тя е източник на човешкото мислене и поведение. Този, в качеството на когото човекът знае за себе си, не е самият човек. Това е една илюзорна привидност; истинската му същност – това е собствената му екзистенция. „Ние – казва Ясперс – създаваме себе си извън сковаващите форми на обективното природно и обществено знание.“ Намираме себе си в насочеността си към трансцендентното, – към бога, където нашата екзистенция единствено намира приют и осмисляне. Според Ясперс човек се докосва до същността си само в гранични ситуации – когато е изправен пред смъртна опасност – в тези моменти човек се отвръща от отчуждената нереалност на света. „Ние не сме създали сами себе си. Всеки може да си помисли, че е възможно и да го няма. ... Когато сме на висотата на свободата, на която по необходимост се явяват нашите дела, не по външната принуда на подчинените на природни закони явления, а като вътрешно съгласие на един неискащ нищо друго човек, ние се самоосъзнаваме като свободни, като дадени на себе си от трансценденцията. Колкото повече човек е истински свободен, толкова по-уверен е в Бога. ... Ние, хората, никога не сме достатъчни сами на себе си. ... Отнесеността на човека към Бога не е природна даденост. Понеже тя съществува само ведно със свободата, тя се изяснява на всеки отделен човек, когато направи скока от елементарното витално утвърждаване на своя живот към самия себе си... За мен Бог съществува в такава степен, в каквато аз наистина съм екзистенция. ... Човекът бива ръководен посредством преценките си за собствените дела. Тези преценки препятстват или насърчават, коригират или потвърждават. Гласът на Бога като присъда надчовешките дела има няма друг израз във времето освен в преценките на човека за неговите чувства, мотиви, постъпки. Чрез свободното, често преценяващо самовъзприятие, в самообвинението и самоодобрението индиректно, но никога окончателно и винаги двусмислено, човек намира присъдата на Бога."

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Корица на „Обща психопатология“, 1913
Корица на Strindberg und van Gogh, 1922
  • Heimweh und Verbrechen. Univ. Diss., Heidelberg 1909.
  • Allgemeine Psychopathologie. Ein Leitfaden für Studierende, Ärzte und Psychologen. 1. Auflage: Springer, Berlin 1913, ²1920, ³1923; 4., völlig neu bearbeitete Auflage: Berlin und Heidelberg 1946.
  • Psychologie der Weltanschauungen. Springer, Berlin 1919, ISBN 3-540-05539-8.
  • Max Weber. Rede bei der von der Heidelberger Studentenschaft am 17. Juli 1920 veranstalteten Trauerfeier. Mohr, Tübingen 1921.
  • Strindberg und van Gogh. Versuch einer pathographischen Analyse unter vergleichender Heranziehung von Swedenborg und von Gogh. E. Bircher, Leipzig 1922 (131 Seiten).
  • Die Idee der Universität. Springer, Berlin 1923; Neufassung 1946; weitere Neufassung, „für die gegenwärtige Situation entworfen“, mit Kurt Rossmann, 1961, erneut 2000, ISBN 3-540-10071-7.
  • Die geistige Situation der Zeit. Berlin/Leipzig 1931, ISBN 3-11-016391-8.
  • Max Weber. Deutsches Wesen im politischen Denken, im Forschen und Philosophieren. Stalling, Oldenburg i.O. 1932 (unter dem Titel Max Weber. Politiker, Mensch, Philosoph. Storm, Bremen 1946; mit neuem Vorwort Piper, München 1958).
  • Philosophie. 3 Bände (I. Philosophische Weltorientierung; II. Existenzerhellung; III. Metaphysik). Springer, Berlin 1932.
  • Vernunft und Existenz. Wolters, Groningen 1935.
  • Nietzsche. Einführung in das Verständnis seines Philosophierens. Springer, Berlin 1936, ISBN 3-11-008658-1.
  • Descartes und die Philosophie. Springer, Berlin 1937, ISBN 3-11-000864-5.
  • Nietzsche und das Christentum. Verlag der Bücherstube Fritz Seifert, Hameln [1938].
  • Existenzphilosophie. Drei Vorlesungen. de Gruyter, Berlin 1938.
  • Die Schuldfrage. Lambert Schneider, Heidelberg 1946.
  • Von der Wahrheit. München 1947.
  • Der philosophische Glaube. Fünf Vorlesungen. München/Zürich 1948.
  • Vom Ursprung und Ziel der Geschichte. München & Zürich 1949.
  • Einführung in die Philosophie. Zwölf Radiovorträge. Zürich 1950, ISBN 3-492-04667-3.
  • Vernunft und Widervernunft unserer Zeit. Drei Gastvorlesungen. München 1950.
  • Rechenschaft und Ausblick. Reden und Aufsätze. München 1951.
  • Die Frage der Entmythologisierung. München 1954.
  • Schelling. Größe und Verhängnis. München 1955. (Рецензия в списание Шпигел)
  • Die großen Philosophen. Piper, München 1957, ISBN 3-492-11002-9.
  • Die Atombombe und die Zukunft des Menschen. München/Zürich 1957, ISBN 3-8302-0310-1.
  • Philosophie und Welt. Reden und Aufsätze. München 1958.
  • Wahrheit, Freiheit und Friede. Gemeinsam mit Hannah Arendt in: Karl Jaspers. Reden zur Verleihung des Friedenspreises des deutschen Buchhandels. Piper, München 1958.
  • Freiheit und Wiedervereinigung. München 1960, ISBN 3-492-11110-6
  • Der philosophische Glaube angesichts der Offenbarung. Piper, München 1962, ISBN 3-492-01311-2
  • Nikolaus Cusanus, München 1964.
  • Kleine Schule des Philosophischen Denkens. Dreizehnteilige Vorlesungsreihe, BRD 1964 (Vorlesungen gehalten im 1. Trimester des Studienprogramms des Bayerischen Fernsehens im Herbst 1964); Tonaufzeichnungen von hinterlassenen Original-Tonbändern sind in Form von CD und Audio-DVD erhältlich.
  • Hoffnung und Sorge. Schriften zur deutschen Politik 1945–1965. München 1965.
  • Wohin treibt die Bundesrepublik? Tatsachen, Gefahren, Chancen. München 1966.
  • Zur Kritik meiner Schrift „Wohin treibt die Bundesrepublik?“. München 1967.
  • Schicksal und Wille. Autobiographische Schriften. München 1967.

Посмъртни издания:

  • Chiffren der Transzendenz. Eine Vorlesung aus dem Jahr 1961, München 1970, ISBN 3-8302-0335-7.
  • Kant. Leben, Werk, Wirkung. München 1975.
  • Was ist Philosophie? München 1976.
  • Philosophische Autobiographie. (Um ein Kapitel zu Heidegger erweiterte Neuausgabe) Piper, München 1977.
  • Notizen zu Martin Heidegger. München 1978.
  • Die großen Philosophen. Nachlass, Bd 1. München 1981.
  • Die großen Philosophen. Nachlass, Bd 2. München 1981, ISBN 3-492-02732-6.
  • Weltgeschichte der Philosophie (Einleitung). München 1982.
  • Wahrheit und Bewährung. Philosophieren für die Praxis. München/Zürich 1983.
  • Briefwechsel 1945–1968. K. H. Bauer & Karl Jaspers, hg. von Renato de Rosa. Springer, Berlin u. a. 1983 ISBN 3-540-12102-1
  • Briefwechsel 1926–1969. Hannah Arendt & Karl Jaspers, hg. von Lotte Köhler. Piper, München/Zürich 1985. ISBN 3-492-02884-5
  • Briefwechsel 1920–1963. Martin Heidegger & Karl Jaspers, hg. von Walter Biemel, Hans Saner. Piper Klostermann, München Frankfurt am Main 1990. ISBN 3-465-02218-1
  • Nachlass zur Philosophischen Logik, hg. von Hans Saner. Piper, München 1991, ISBN 3-492-03458-6.
  • Erneuerung der Universität. Reden und Schriften 1945/46, hg. von Renato de Rosa. Lambert Schneider, Heidelberg 1986 ISBN 3-7953-0901-8.
На български
  • За произхода и целта на историята (Vom Ursprung und Ziel der Geschichte, 1949), прев. от нем. Димитър Зашев, София: Анубис, 2012 ISBN 978-954-426-926-5
  • Въведение във философията (Einfuhrung in die Philosophie), Прев. от нем. Христо Тодоров, София: ГАЛ-ИКО, 1994, ISBN 954-8010-30-5
  • Екзистенциална философия (Existenzphilosophie ) - 3 лекции, изнесени в Свободния нем. инст. във Франкфурт на Майн, септ. 1937 / Прев. от нем. Сашо Марков, В. Търново: Слово, 1997, ISBN 954-439-472-9
  • Обща Психопатология, София: ЛИК, 2001, ISBN 954-607-465-9

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Chris Thornhill, Karl Jaspers, The Stanford Encyclopedia of Philosophy, 2011.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]