Карл фон Егмонт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Карл фон Егмонт

Карл фон Егмонт (на немски: Karl von Egmond; на нидерландски: Karel van Egmont, Karel van Gelre; * 9 ноември 1467 в Граве, Нидерландия; † 30 юни 1538 в Арнем, Нидерландия) от Дом Егмонт е херцог на Гелдерн и граф на Цутфен (1492 – 1538).

Той е син на херцог Адолф фон Егмонт (1438 – 1477) и съпругата му Катерина Бурбонска (1440 – 1469), дъщеря на херцог Шарл I дьо Бурбон и Агнес Бургундска.

Шарл Дръзки пленява баща му в битката при Бетюн и завладява херцогството Гелдерн. Карл е възпитаван в Гент и остава в двора на херцогиня Мария Бургундска и на ерцхерцог Максимилиан, по-късният император. Карл придружава окупатора на наследствената му земя във войната против Франция. През юли 1487 г. той е пленен в битка и е след австрийския плен е в плен на французите.

През 1492 г. Карл се връща от пленството в своята страна. След това той води почти непрекъснато война с австрийците с Максимилиан и неговия син Филип I Красивия. През 1494 г. му се вземат правата за Гелдерн.

Понеже няма мъжки наследник Карл е задължен на 3 октомври 1528 г. да обяви за свой наследник фамилията Клеве.

Карл умира на 30 юни 1538 г. на 70 години в Арнем, Нидерландия. Херцог на Гелден става Вилхелм фон Юлих-Клеве-Берг.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Карл фон Егмонт се жени на 5 февруари 1519 г. в Целе за херцогиня Елизабет фон Брауншвайг-Люнебург (1494 – 1572), дъщеря на херцог Хайнрих I фон Брауншвайг-Люнебург (1468 – 1532) и първата му съпруга Маргарета Саксонска (1469 – 1528). Те нямат деца, но той има множество извънбрачни деца.[1][2]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Johann Isaak Pontanus: Historiae Gelricae libri XIV, Amsterdam und Harderwijk 1639.
  • Isaak Anne Nijhoff: Gedenkwaardigheden uit de Geschiedenis van Gelderland, Arnheim 1830 – 1875.
  • Karl Theodor Wenzelburger: Geschichte der Niederlande, Gotha 1879 – 1886.
  • Pieter Lodewijk Muller: Karl, Herzog von Geldern. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 15, Duncker & Humblot, Leipzig 1882, S. 288 – 292.
  • Busken Huet – Het land van Rembrand
  • Spies, J. Ingen, K. van (1984) Tabula Batavorum, Verdwenen kastelen in de Betuwe, Huis Geldersweert te Ingen, p. 22/24

Източници[редактиране | редактиране на кода]