Карл фон Райхенбах

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карл фон Райхенбах
Karl Ludwig Freiherr von Reichenbach
немски химик

Роден
Починал
19 януари 1869 г. (80 г.)
Националност Флаг на Германия Германия
Научна дейност
Област Химия, Металургия, Геология
Карл фон Райхенбах в Общомедия

Барон д-р Карл фон Райхенбах (на немскиKarl Ludwig Freiherr von Reichenbach)) е немски химик, геолог, металург, естествоизпитател, индустриалец и философ, член на престижната Пруска академия на науките.

Утвърждава се като забележителна личност и един от най-видните учени за времето си. Бива известен със скромността и дълбоката си чувствителност, но въпреки това безбройните му приноси в европейската промишленост и наука са легендарни.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 12 февруари 1788 година в Щутгарт, Вюртемберг. Баща му е дворцов библиотекар и има възможност да снабдява Карл с цяла колекция от най-различни тайнствени книжовни съкровища. Детството му минава под знака на най-различни магически книги и разпалващите въображението идеи на стотици забравени естественици. През бурната си младост той е един от главните заговорници срещу окупацията на Германия от Наполеон.

След като защитава докторат по естествени науки и теология, става учен в областта на химията, геологията, металургията и метеорологията. Постепенно се утвърждава като водещ промишлен инженер, започва да строи металургични заводи (Виленген, Баден), пещи за дървени въглища (Хаусах, Баден), химически заводи (Бланско, Моравия), стоманолеярни (Турниц, Австрия) и доменни пещи (Гая, Моравия). Става много богат и купува земи от Дунав чак до Рейн. Славата и репутацията му на индустриалец и учен-изследовател се разнася из цяла Европа.

През 1830 година Райхенбах открива парафина като резултат от изследванията си върху каменовъглената смола и нейните деривати. Това далеч не е единственото му откритие в областта на химията, което получава широка известност. От каменовъглената смола успява да извлече антисептика евпион (1831), консервиращия и терапевтичен агент – креозот (1832), тъмносиньото багрилно вещество – питикал (1833) и сидререт (червено багрило), пикамар (използван за производство на парфюми), както и капномор и асамар. Търговският успех на тези органични вещества му донасят още по-голямо богатство. Откритията на Райхенбах поставят началото на химическата промишленост в Германия, която осигурява огромни приходи на страната.

Райхенбах предприема първото точно геологическо проучване на Моравия. Привлича го всичко свързано с естествознанието и най-вече онова, което се смята за необичайно и рядко. Именно заради това той събира метеорити (колекцията му е прочута и до наши дни). И докато повечето академични умове от онова време приемат с насмешка идеята за падащи от небето камъни („аеролити“), Райхенбах публикува няколко забележителни трактата по темата.

Като неуморим изследовател на всички аномални природни явления, в областта на научните му интереси влизат и различни екзотични форми на мълнии и свързаните с тях атмосферни явления. Многобройните му, строго научни описания на редки видове мълнии и други странни природни явления, редовно се появяват в периодичните издания от онова време и го превръщат в ранен изследовател на феномените, наречени по-късно „фортеански“ (силови).

Разполагайки с неизчерпаемите възможности на най-прецизните научни трудове и на огромното си богатство, барон Райхенбах отправя взор към области, в които малцина успяват да проникнат и да постигнат някакви успехи. Интересът му към редките природни феномени бива безграничен и стремежът да разбере неизвестното се превръща в нещо много повече от обикновено любопитство. След като извършва чудеса в областта на промишлеността, страстта му към неизвестното го карат да се обърне към други области, в които изследванията му достигат невъобразими дълбини. Райхенбах открива лъчистата енергия, която напълно преобръща представата за света както у самия него, така и у онези, които с нетърпение очакват поредната му публикация. До смъртта си той твърди, че природата е изпълнена с тайнствена светлинна енергия, от която черпи жизнените си сили. С това велико откритие започва спорният период от живота на Райхенбах – периодът, в който баронът се осмелява да се изправи срещу академичните предразсъдъци и в крайна сметка потъва в забрава.

В последните години от живота си работи върху силата, комбинирана от енергията, магнетизма и топлината, излъчвани от живите същества, която наименува Одинова сила (Odic force, по името на германския бог Один).

Умира на 19 януари 1869 година в Лайпциг, Саксония.