Карл III Анжуйски
Карл III Анжуйски | |
---|---|
Крал на Неапол и Унгария | |
![]() |
|
Управление |
в Неапол 1385 – 1386 в Унгария 1385 – 1386 |
Наследил | Мария I Анжуйска |
Наследник | Ладислав Анжуйски |
Лични данни | |
Роден | |
Починал | |
Погребан в | Белград |
Пълно име | Шарл д'Анжу |
Други титли | Крал на Йерусалим, Принц на Ахея |
Семейство | |
Династия | Анжу-Сицилийски дом |
Баща | Луи Драчки |
Майка | Маргарета Сан-Северинска |
Брак | Маргарита Драчка |
Потомци | Джована, Ладислав |
Герб |
![]() |
Карл III Анжуйски в Общомедия |
Карл III Анжуйски, известен още и като Карл III Малкия, и като Карл от Дурацо, е херцог на Дурацо (Драч), крал на Неапол и Йерусалим (1382 – 1386), крал на Унгария като Карой II (1383 – 1386) и принц на Ахея (1383 – 1386).
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Карл е роден през 1345. Син на Луи Анжуйски от Дурацо, граф на Гравина, и на Маргарита ди Сан-Северино. По бащина линия Карл е правнук на неаполитанския крал Карл II Анжуйски. След смъртта на баща му Карл се оказва най-възрастният мъжки представител на сицилианския клон на Анжуйската династия. Поради това още като дете той е осиновен от братовчедка си – бездетната неаполитанска кралица Джована I – и е обявен за законен наследник на неаполитанската корона.
Млади години[редактиране | редактиране на кода]
Позицията му на наследник на неаполитанския престол е затвърдена след преговорите, сложили край на унгарско-неаполитанските войни, започнали след убийството на унгарския принц Андрей, който е първият съпруг на неаполитанската кралица Джована I. По настояване на папата с образованието и възпитанието на малкия Карл Анжуйски трябвало да се заеме унгарският крал Лайош I, поради което през 1365 г. единадесетгодишният Карл напуска Неапол и се установява в Унгария. През 1369 г. неаполитанската кралица урежда брак между наследника си и първата му братовчедка Маргарита от Дурацо. В Унгария младият анжуец печели доверието на унгарския крал, който му поверява управлението на Хърватия и Далмация. Така между 1371 и 1378 Карл Анжуйски, вече като херцог на Хърватия и Далация, успява да спечели множество привърженици сред местните магнати. През 1379 г. Карл е назначен за посланик във Венеция и води преговорите за слагане на край на унгаро-венецианската война.
Конфликти и престоли[редактиране | редактиране на кода]
конфликт с Джована I[редактиране | редактиране на кода]
През 1381 г. конфликт между папата и неаполитанската кралица Джована I довежда до отлъчването на последната и обявяването на Карл Анжуйски за законен крал на Неапол. В отговор неаполитанската кралица осиновява брата на френския крал, признава го за законен наследник на престола и го моли за помощ срещу римския папа. Налага се Карл да се бори за наследството си в Неапол, за което той получава подкрепа от унгарския крал. С помощта на унгарските си войски Карл успява да нахлуе в Неапол и да разбие войските на крал Отон Брауншвайгски – новият съпруг на Джована I – в битката при Сан Жерман. Самата кралица е обсадена в Кастел дел'Ово. След продължителна обсада на замъка и един неуспешен опит тя да бъде освободена, неаполитанската кралица е пленена от Карл и е затворена в замъка Сан Феле. След като не успява да я убеди да разтрогне акта, с който тя осиновява и признава за свой наследник Луи Анжуйски, за когото пристигат и вести, че събира войски, за да завладее Неапол, през 1382 Карл Анжуйски заповядва неаполитанската кралица да бъде удушена и сам се провъзгласява за крал на Неапол.
Война с Луи[редактиране | редактиране на кода]
С хитрост и късмет Карл III Дурацо успява да се наложи и в последвалата война за неаполитанския престол срещу Луи I Валоа-Анжуйски и 40 хилядната му войска, която нахлува през 1383 г. във владенията на Неапол.
Армията на Луи се ръководи от Амадей VI Савойски, а финансова поддръжка, осъществява антипапа Климент VII и Бернабо Висконти Милански. Карл, който разчита на наемници под ръководството на Джон Хоквуд и Бартоломео д’Алвиано, разполага с 14 000 войници. Той успява да отвлече силите на противника от Неапол и с позиционна война, съчетана с нападения от малки отряди. Амадей VI заболява и умира в Молизе на 1 март 1383 година и неговите войски излизат от кампанията. Тогава Луи се обръща за помощ към краля на Франция, който праща армия, ръководена от Ангеран VII дьо Куси. Последният съумява да завоюва Арецо и навлиза в Неаполитанското кралство, но на средата на пътя към Неапол пристига вест, че Луи внезапно е починал в Бишелие на 20 септември 1384 година.[1]
Конфликт с папата[редактиране | редактиране на кода]
Междувременно се обтягат и отношенията с папа Урбан VI, който подозира неаполитанския крал в заговор срещу главата на Католическата църква. През януари 1385 г. трима неаполитански кардинали са арестувани, а един от тях, който е подложен на мъчения, разкрива заговора на краля. Впоследствие Карл III и съпругата му са отлъчени от църквата и е издаден папски интердикт над кралството им. В отговор войските на Карл III обсаждат папата в Ночера. След шестмесечна обсада главата на Римокатолическата църква е освободен с помощта на неаполитански барони, минали на страната на Луи Анжуйски.
Унгарски крал[редактиране | редактиране на кода]
Докато папата търси спасение в Генуа, Карл III се впуска в поредна авантюра. През 1385 г., когато умира Лайош I, Карл III е убеден от някои унгарски барони да предяви претенции за унгарския престол и да отстрани братовчедка си Мария Унгарска от него. Карл трябва да обоснове действията си с факта, че оглавява Анжуйския дом, който по това време управлява и Унгария. С помощта на унгарските барони от южните части на кралството Карл III успява да детронира Мария Анжуйска от унгарския престол и сам се възкачва на него като крал Карой II. Властта му в Унгария обаче не продължава дълго, тъй като вдовицата на покойния крал Лайош I и майка на детронираната Мария – Елизабета Котроманич, организира заговор за убийството на Карл.
На 7 февруари 1386 Карл е примамен и нападнат в нейния дом, където е ранен тежко. След това той е отведен във Вишеград, където умира от раните си на 24 февруари 1386 година. Погребан е в Белград.
Наследници[редактиране | редактиране на кода]
След смъртта на Карл III на престола в Неаполското кралство се възкачва малолетният му син Ласло Анжуйски, а короната на Унгария отново преминава в ръцете на Мария Анжуйска.
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Втора съпруга на Карл е Маргарита Дурацо, родила му три деца:
- Мария Дурацо (1369 – 1371)
- Джована II Анжуйска (1373 – 1435)-(кралица на Неапол)
- Ладислав Анжуйски (крал на Неапол) – (1377 – 1414)-(крал на Неапол)
Джована I | → | Крал на Неапол (1382 – 1386) | → | Ладислав (Ласло) Неаполитански |
Жак | → | Принц на Ахея (1383 – 1386) | → | — |
Мария Анжуйска | → | Крал на Унгария и Хърватия (1385 – 1386) | → | Мария Анжуйска |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Пиер Милза. История на Италия.изд Рива изд.2007 година, стр.320 – 321
|