Карл IV (Свещена Римска империя)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карл IV
Император на
Свещената Римска империя
Jan Vilímek - Karel IV.jpg
Карл IV., автор Ян Вилимек
Лични данни
Коронация 5 април 1355 г.
Пълно име Карл фон Люксембург
Други титли Крал на Бохемия
Граф на Люксембург
Крал на Германците
Крал на Бургундия
Роден
Починал
Прага
Предшественик Лудвиг IV (Свещена Римска империя)
Наследник Сигизмунд
Семейство
Династия Люксембурги
Баща Йохан фон Люксембург
Майка
Цветовете на фамилията Пшемисловци
Елишка Пршемисловна
Бракове Бланш Валоа
Ана Пфалцска
Анна Швайдницка
Елизабета Померанска
Потомци Маргарета, Елизабет,Вацлав IV,Анна,Сигизмунд,Йохан,Маргарета
Герб Arms of Charles IV, Holy Roman Emperor.svg
Карл IV в Общомедия

Карл IV (на немски: Karl IV., на чешки: Karel IV.; * 1316, † 1378) е римско-германски крал (от 1346 г.), крал на Бохемия (от 1347 г.) и император на Свещената Римска империя (от 1355 г.). Той произлиза от династията Люксембурги и е един от най-значимите императори от късното Средновековие.

Значимата бохемска версия на стила на международната готика е развита в двора на Карл IV в Прага, която за кратък период става водещ стил в развитието на европейското изкуство.

Титли[редактиране | редактиране на кода]

Произход[редактиране | редактиране на кода]

коленичилия горе в ляво

Карл IV е син на Ян Люксембургски, граф на Люксембург, крал на Бохемия и титулярен крал на Полша (1296 – 1346) и чешката принцеса Елишка Пршемисловна (1292 – 1330).

Възпитаван е в Париж. Наставляван е от бъдещия папа Климент VI. Като младеж той прекарва седем години във френския двор и посещава два пъти Италия. Това и семейните му връзки му осигуряват близки връзки с различни дворове във Франция, включително и в Авиньонското папство, а от 1363 – и в отделеното Бургундско херцогство, управлявано от Филип II (Бургундия).

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

През 1331 г. 15-годишният Карл е назначен за наместник на баща си в Северна Италия, но скоро е принуден да остави своите нови владения, тъй като няма сили да удържи властта даже с помощта на баща си.

Ян Люксембургски почти не се интересува от Чехия, разглеждайки я само като източник на пари, в резултат на което самото кралство минава в упадък. През 1333 г. той поверява управлението на Чехия и Моравия на Карл, който, въпреки възрастта си, вече притежава достатъчен ум и знания за да се заеме с държавните дела. Освен това, за разлика от баща си, той знае езика и обичаите на своята родина. Благородното му и добросъвестно поведение веднага привлича на негова страна народа. Въпреки че е ограничен в средствата (част от доходите Карл е принуден да изпраща на баща си), Карл започва да изкупува заложените кралски имения и за сметка на строга икономия за две години изкупува 16 имения. Регулярно обхождайки страната, Карл забелязва недостатъците в управлението и изисква средства за тяхното отстраняване. Той ремонтира кралския дворец в Прага, където се заселва с младата си жена.

Карл ІV дава на дворянството в градовете много привилегии. Поощрява земеделието; прави река Вълтава до река Елба плавателна; построява в Прага „Новия град“ (Нове место), Храдчани и знаменития за Прага Карлов мост. Основава там архиепископия, а през 1348 г. първият в империята университет (по образец на този в Париж) привлича в Прага голям брой художници.

Отделяйки внимание на развитието на селското стопанство, Карл развива в Чехия винопроизводството (лозите са внесени от Бургундия) и рибното стопанство, като са изградени рибарници.

Корони[редактиране | редактиране на кода]

Приживе на император Лудвиг IV Баварски, Карл с помощта на папа Климент VI постига да бъде избран на 11 юли 1346 г. от пет от курфюрстите за германски крал, но това не е признато от всички. В това време бащата на Карл, като съюзник на крал Филип VI Френски, на 26 август 1346 г. взема участие в битката при Креси, където е убит. На 2 септември 1347 г. Карл е коронясан в качеството си на нов крал на Чехия (под името Карел I), а Бланка става кралица.

На 11 октомври 1347 г. умира император Людвиг IV и Карл успява да бъде признат от всички за крал на Германия.

Карлщайн

Златната була[редактиране | редактиране на кода]

Император Карл IV Люксембургски утвърждава Златната була от 1356 г. (лат. Bulla Aurea). Тя е законодателен акт на Свещената Римска империя, приет от имперския райхстаг през 1356 г.; наречена е златна заради златния печат, който носи. Текстът на документа е съставен на латински. Санкционира утвърдилото се в Германия княжеско многовластие.

Булата регламентира избора на германски крал (император) от колегия от седем имперски курфюрсти (архиепископите на Майнц, Трир и Кьолн, краля на Чехия, Рейнския пфалцграф, херцога на Саксония и маркграфа на Бранденбург) и определя правата им. Освен това тя забранява разделянето на територията на курфюрствата.

Действието на булата се прекратява с прекратяването на съществуването на империята през (1806) г.

Походи в Италия[редактиране | редактиране на кода]

Походът на Карл до Рим с Анна Швайдницка

Карл IV извършва походи в Италия два пъти:

  • Първият път заради короната: През 1354 г., за да се коронясва в Милано за крал; и в Рим – за император (1355);
  • Вторият път – в интерес на папата, заради война срещу миланските Висконти. Но за развитието на своето наследствено владение, Чехия, Карл се грижи повече, отколкото за империята.

Петрарка за Карл[редактиране | редактиране на кода]

Франческо Петрарка вярва в Карл IV, но после дълбоко се разочарова от неговото поведение в Италия. Карл е коронован в Рим от кардинал Остия в пасхалният ден на 1355 г., а след това се връща в Прага, както пише поетът:

с корона, която получи без един удар на меча; с кесия, препълнена с монети, която донесе празна; с малко слава за добри дела, но с велик позор за унижението на императорското величие. О! Ако твоите прадядо и дядо те срещнат на алпийския проход, какво биха ти казали, ти помисли ли? Император на римляните по име, но истината е, че ти си единствено крал Бохемски.

Семейство и деца:[редактиране | редактиране на кода]

Карл IV се жени четири пъти :

1.Първи брак: 1329 с Бланш Валоа (1316/1317, † 1 август 1348), дъщеря на Шарл, граф Валоа (1270 – 1325)

2.Втори брак: (от 4 март 1349, Бахарах) Ана Пфалцска (26 сентември 1329 – 2 февруари 1353), дъщеря на Рудолф II Слепия (8 август 1306 – 4 октомври 1353), пфалцграф Рейнски от 1349

  • Венцел (1350 – 1351)

3.Трети брак: (от 27 май 1353, Буда) Анна Швайдницка (1339 – 11 юли 1362), дъщеря на Хайнрих II, княз Свидницки

  • Елизабет (19 март 1358 – 4 септември 1373); омъжена : от 19 март 1366 за Албрехт III (9 сентември 1349 – 29 август 1395), херцог Австрийски от 1365 година
  • Вацлав IV (26 февруари 1361 – 16 август 1419), херцог Люксембургски (1383 – 1388), крал на Чехия (Вацлав IV, 1378 – 1419), курфюрст на Бранденбург (1373 – 1378), крал на Германия (10 юни 1376 – 20 август 1400)

4.Четвърти брак: 1363 с Елизабета Померанска.

  • Анна (11 май 1366 – 3 юни 1394); омъжена: от 1382 г. за Ричард II Плантагенет (6 януари 1367 – 14 февруари 1400), крал на Англия (1377 – 1399)
  • Сигизмунд (15 февруари 1368 – 9 декември 1437), крал на Чехия (Зигмунд, 1419 – 1421, 1436 – 1437), крал на Унгария (Жигмонд, 1387 – 1437), курфюрст на Бранденбург (1373 – 1387), крал на Германия (20 сентември 1410 – 9 декември 1437), император на Свещената Римска империя (31 май 1433 – 9 декември 1437)
  • Йохан (22 юни 1370 – 1 март 1396), първи херцог на Гьорлиц от 1377 г.
  • Карл (13 март 1372 – 24 юли 1373)
  • Маргарета (29 септември 1373 – 4 юни 1410); омъжена: от 1387 година за Йоан III фон Хоенцолерн (1369 – 11 юни 1420), бургграф на Нюрнберг от 1397 година
  • Хайнрих (1377 – 1378)

Приемство и смърт[редактиране | редактиране на кода]

Чрез големи суми пари и след дълги усилия Карл IV успява да издейства избирането на сина си Вацлав IV (Венцел) за свой приемник (1376 г.). Големите разходи на Карл IV го принуждават да обложи с тежки данъци на имперските градове, което довежда до основаването на Швабски градски съюз (1376 г.).

Умирайки в Прага, Карл оставя Чехия, Силезия и германската корона на Вацлав, Бранденбург – на Сигизмунд, Лужицките земи – на Йохан, третия си син.

След смъртта на Карл IV неговото тяло е погребано в криптата на катедралата Свети Вит.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ausstellungs-Katalog Karl IV., Kaiser von Gottes Gnaden. Kunst und Repräsentation unter den Luxemburgern 1347 – 1437, Prager Burg, 15. Februar – 21. Mai 2006. Hrsg. von Jiří Fajt unter Mitwirkung von Markus Hörsch und Andrea Langer. Deutscher Kunstverlag, München-Berlin 2006, ISBN 978-3-422-06598-7. (Umfassende Neudarstellung mit zahlreichen Abbildungen zu Kunst und Kultur des luxemburgischen Hauses).
  • Eugen Hillenbrand, Karl IV. In: Verfasserlexikon. 2. Aufl., Bd. 4, S. 995ff.
  • Jörg K. Hoensch, Die Luxemburger. Eine spätmittelalterliche Dynastie von gesamteuropäischer Bedeutung 1308 – 1437, Stuttgart 2000, S. 105 – 192.
  • Martin Kintzinger, Karl IV. In: Bernd Schneidmüller/ Stefan Weinfurter, Die deutschen Herrscher des Mittelalters, Historische Porträts von Heinrich I. bis Maximilian I., München 2003, S. 408 – 32 und S. 593f. (Bibliografie). (Gute und informative Kurzbiografie. Dort auch weitere Angaben zur modernen Forschungsliteratur.)
  • Dietmar Lutz, Die Goldene Bulle von 1356. Lübeck 2006.
  • Hans Patze, Kaiser Karl IV. 1316 – 1378. Forschungen über Kaiser und Reich. Göttingen 1978. (Wichtige Aufsatzsammlung)
  • Ferdinand Seibt, Karl IV. Ein Kaiser in Europa. Frankfurt am Main 2003 (Nachdruck der Ausgabe von 1978). (Standardwerk)
  • Ferdinand Seibt, Kaiser Karl IV. Staatsmann und Mäzen. Katalog der Ausstellung in Nürnberg und Köln 1978/79, München 1978. (Katalog zur Ausstellung mit Aufsätzen von namhaften Historikern.)
  • Jiri Spevacek, Karl IV. Sein Leben und seine staatsmännische Leistung. Academia/Prag und Union Verlag, Berlin 1979.
  • Heinz Stoob, Karl IV. und seine Zeit. Graz u. a. 1990.
  • Heinz Thomas, Deutsche Geschichte des Spätmittelalters. Stuttgart 1983, besonders S. 212ff. (Gute Darstellung der politischen Geschichte des deutschen Spätmittelalters.)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]