Карл VI

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карл VI
император на Свещената Римска империя,
Martin van Meytens (attrib.) - Porträt Kaiser Karl VI.jpg
Лични данни
Пълно име Карл Франц Йозеф Венцеслау Балтазар Йохан Антон Игнатиус
Други титли крал на Бохемия, Унгария и Хърватия
Роден
Починал
Предшественик Йозеф I
Наследник Карл VII
Подпис Signatur Karl VI.jpg
Семейство
Династия Хабсбурги
Баща Леополд I
Майка Елеонора Магдалена фон Пфалц-Нойбург
Брак Елизабет Христина фон Брауншвайг-Волфенбютел
Потомци Мария Терезия, Мария Анна Баварска
Герб Greater Coat of Arms of Charles VI, Holy Roman Emperor.svg
Карл VI в Общомедия

Карл VI (на немски: Karl VI., 1 октомври 1685 - 20 октомври 1740) е император на Свещената Римска империя, крал на Бохемия (като Карел II), Унгария и Хърватия от 1711 до 1740 г. От 1703 до 1711 той е активен претендент за трона на Испания.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Карл е роден във Виена като втори син на император Леополд I и неговата трета съпруга, принцеса Елеонора Магдалена фон Пфалц-Нойбург. Той е кръстен със следното пълно име Карл Франц Йозеф Венцеслау Балтазар Йохан Антон Игнатиус. Неговият титул е принц Антон Флориан от Лихтенщайн.

Наследство[редактиране | редактиране на кода]

Карл е уговорен наследник на испанските Хабсбурги. Когато Карлос II от Испания прави Филип V свой наследник, Луи XIV нарушава договора. Спорът за короната на Испания води до Война за испанското наследство.

След като по-старият брат Йозеф I умира изненадващо през 1711 г., Карл се връща в Австрия. Той наследява веднага титлата крал на Унгария, Хърватия и Бохемия. По-късно същата година във Франкфурт е избран и за свещен римски император.

Управление и музика[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че Карл изглежда неумел относно политически въпроси, Австрийската монархия достига своето най-голямо териториално разширение при неговото управление. Неговата върховна армия е победена от босненци през 1737 в битката при Баня Лука.

През своя живот Карл има множество музикални амбиции. Ученик като момче на Йохан Йозеф Фукс, той композира, свири на клавесин и понякога дирижира оркестъра на съда.

Брак и деца[редактиране | редактиране на кода]

Карл се жени за Елизабет Христина фон Брауншвайг-Волфенбютел, най-голямата дъщеря на Лудвиг Рудолф (Брауншвайг-Волфенбютел) и принцеса Христина Луиза фон Йотинген-Йотинген (* 30 март 1671, † 12 ноември 1747). Деца достигнали до зряла възраст са:

Смърт и наследство[редактиране | редактиране на кода]

Има доказателства, че смъртта на императора е причинена от консумацията на ястие от зелени мухоморки. [1]

Когато Карл VI умира, той няма мъжки наследници – ситуация, която е Карл е предвидил в Прагматичната санкция от 1713 година, където се определя, че владенията на Карл не могат да се делят и се позволява на дъщерите му също да наследят трона на бащите си.

След смъртта му започва Войната за австрийско наследство, но на края дъщеря му Мария Терезия става кралица на Унгария и Бохемия и главна херцогиня на Австрия. Но въпреки това, понеже е жена, тя не бива избрана да управлява Свещената Римска империя. Вместо това е избран баварският курфюрст Карл VII. [2]

След края на управлението на Карл VII съпругът на Мария Терезия - Франц III Щефан - е избран за свещен римски император, което подсигурява Империята в ръцете на Хабсбургите.

Печат на императора

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • León Sanz, Virginia. Carlos VI: el emperador que no pudo ser rey de España. Madrid: Aguilar, 2003. ISBN 8403094094.
  • Rill, Bernd. Karl VI.: Habsburg als barocke Grossmacht. Graz: Verlag Styria, 1992. ISBN 3222121486.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Wasson RG. (1972). The death of Claudius, or mushrooms for murderers. Botanical Museum Leaflets, Harvard University 23(3):101–128.
  2. Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 72.