Карл XII

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Карл XII
крал на Швеция
Carl XII of Sweden.jpg
Лични данни
Роден
Починал
30 ноември 1718 г. (36 г.)
Подпис Autograf, Carl XII, Nordisk familjebok.png
Семейство
Династия Вителсбах
Баща Карл XI
Майка Улрика-Елеонора Датска
Карл XII в Общомедия

Карл XII (на шведски: Karl XII) – крал на Швеция от 1697 г. от династията Вителсбах. Днес за шведите той е млад и отдаден на военното дело национален герой, който запазва абсолютната власт, установена от неговия баща Карл XI и ръководи шведската армия по време на Великата северна война (1699 – 1721), преживявайки целия си живот в защита на страната си от съюза на Дания, Полша и Русия, а по-късно – и на Прусия и Хановер.

Карл XII е най-голям син на Карл XI (1660 – 1697) и Улрика-Елеонора Датска. Добре образован е във всички основни науки, включително математика, философия, теология и изкуства и следователно е подготвен да бъде крал. Особено внимание е обърнато на политическото и военното му обучение, към които изпитва видимо увлечение. Обича музиката, театъра и архитектурата, говори свободно немски и латински език. Първоначално вместо 15-годишния крал управлява 5-членно регентство, но още през 1697 г. аристокрацията му предлага пълната власт. Нейната цел е да манипулира по-лесно едно непълнолетно момче, но остава излъгана. Още щом парламентът го обявява за пълновластен господар на Швеция, Карл усвоява цялата власт и повече не я споделя с никого. Слаб, блед, но с волево лице, той впечатлява с излъчваната сила и готовността да поеме напълно отговорностите си на крал.

Големият талант на Карл XII е военното дело. Той обича да живее скромно с войниците, лично ги води в битките, с което им вдъхва смелост и решителност да се бият. Не тактическо надхитряване на противника, а неустоимата мощ на армията под негово командване се оказва решаващият фактор за многобройните му победи. Още в началото на управлението му се създава ситуация, в която може да покаже тези си заложби. Държащата повечето ключови точки в балтийския регион Швеция е нападната от желаещите да върнат загубените си в миналото земи Полша и Русия, и от жадната за реванш Дания. В първите месеци на 1700 г. шведите, под командата на 17-годишния тогава Карл, принуждават Дания да капитулира, а по-късно разбиват руснаците в битката при Нарва. В тази битка военното превъзходство на шведската армия над силите на Петър I се вижда много добре – шведите са 8 000, а руснаците 40 000. Въпреки това руснаците са обърнати в бягство и засега изоставят опита си да излязат на Балтийско море. След това обаче за шведския крал се зареждат години на безплодни победи срещу Полша и Саксония (свързани под общата власт на Август II). Докато накрая през 1706 г. Август се предава, Русия съумява да се възстанови и да изгони шведите от Прибалтика. Големият поход на Карл против Русия през 1707 г. завършва с поражението му при Полтава, където е ранен и изнесен от бойното поле в безсъзнание. Попаднал с около 1400 д. в Османската империя, Карл провокира султан Ахмед III да влезе в конфликт с Русия през 1711 г. Когато по-късно става неудобен, той е прогонен със сила. През 1715 г. отново, след повече от десетилетие, стъпва в своето кралство.

Победата на Карл XII при Нарва – картина от Александър фон Коцебу (19 век)

Историците оценяват Карл XII като военен гений, но слаб политик. Имал е достатъчно възможности да проведе войната по по-разумен начин, без да се самозабравя и да вярва, че не може да бъде победен. Неговата склонност към хазартни действия и дългото му отсъствие от родината дават възможност на Русия да завземе не само Прибалтика, но и Финландия и така да постави Швеция в безизходица. Карл не желае да преговаря за мир до последния си дъх. В края на 1718 г. е убит от случаен куршум при обсадата на норвежката крепост Фредрикшелд, тогава под властта на Дания. Не е сигурно дали куршумът не идва от войник от неговия лагер. Карл така и не доживява да види подписан унизителния за Швеция договор от Нищадт, с който се слага край на „златната епоха“ в шведската история. Карл XII е свързан и с българската история, тъй като престоя си в Османската империя преминава през Странджа. Това пътуване е свързано с масово кръщаване на децата на местните селяни с името Карл, като и до днес това име се среща в странджанския регион.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]