Карнегиева анкета

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
„Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“
Report of the International Commission to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan Wars
Report of the International Commission on the Balkan Wars.jpg
Оригинален език английски
Автор Карнегиева фондация за международен мир
Първо издание 1914 г.
Вашингтон, САЩ

Карнегиевата анкета (на английски: Carnegie Report) е популярното название на Доклада на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни (Report of the International Commission to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan Wars), изготвен със средствата на Карнегиевата фондация за международен мир през 1913-1914 г. Основан в голямата си част на показания от очевидци и непосредствени наблюдения в опустошените райони, докладът става широко известен като безпристрастно отражение на военните жестокости и трайното им въздействие върху съжителството между съседните народи. Част от изводите му се оспорват като елемент от пропагандната война, продължила дълго след прекратяването на бойните действия между бившите балкански съюзници.[1] Независимо от това в българската историография анкетата се разглежда като „неоценим документ за балканската история“ и „първокласно свидетелство за етническата карта на Балканите до навечерието на Първата световна война“.[2]

Създаване и маршрут на разследващата комисия[редактиране | редактиране на кода]

Големият международен отзвук от Балканската и Междусъюзническата война и противоречивите сведения за нарушенията на международното право, допуснати от воюващите страни, са главните мотиви за провеждане на независимо разследване. Инициативата е на Отдела за общуване и образование към фондация „Карнеги" за международен мир. През юли 1913 г. фондацията натоварва известния френски пацифист Пол Анри д'Естурнел дьо Констан с ръководството на 8-членна комисия, която да проведе разследването.[3]

На 26 август 1913 г. – непосредствено след края на Втората балканска война – анкетната комисия започва проучванията си с посещение в Белград. До 22 септември част от членовете на комисията посещават също Солун, Атина, Цариград, София и част от районите на бойните действия в Източна Тракия и Македония (Кукуш, Сяр и др.). Сръбските власти възпрепятстват провеждането на анкетата във Вардарска Македония, но не и свидетелствата на бежанците, намерили убежище в България.[4][5]

Резултати от разследването[редактиране | редактиране на кода]

Събраният материал (писмени свидетелства, коментари на съставителите, фотографии, исторически и етнографски карти) е подреден и публикуван през юли 1914 г. във Вашингтон от името на Карнегиевата фондация[6], а основните изводи на съставителите са представени чрез медиите още два месеца по-рано.[7] Издадени са 13 000 бройки на английски и 5 000 на френски език, разпространени в Съединените щати, Европа и Япония.[8] На български език Карнегиевата анкета излиза още през същата година.

Докладът на разследващата комисия започва с разясняване на историческите и дипломатическите предпоставки за въоръжения конфликт на Балканите. Следват няколко глави, посветени на действията на армиите и нередовните войски с акцент върху изстъпленията спрямо мирното население (примери: масовият глад и погромът над турците при обсадата на Одрин, насилственото покръстване в Родопите и Пиринския край, антибългарската политика на сръбското и гръцкото правителство в Македония, бежанските вълни от Македония и Тракия[9], опустошаването на Кукуш[10], кланетата над гръцкото население в Доксат и Демир Хисар, опустошаването на Сяр[11] и др.). В заключение докладът представя анализ на международноправните нарушения [12], статистически данни за икономическите и демографските поражения от войната[13], както и коментари за моралните последствия[14].

Отзиви[редактиране | редактиране на кода]

Първите реакции след публикуването на доклада не са еднозначни. Вестник „Ню Йорк Таймс“ отбелязва, че „на нито една балканска нация не е спестено обвинението“ за жестокостите по време на войната и последвалата нестабилност в региона.[7] Сърбия и Гърция официално отхвърлят доклада. С декларация от 7 септември 1913 г. сръбските власти отказват да признаят безпристрастността на комисията още в началото на работата ѝ, поради присъствието на Павел Милюков в нейния състав.[5][4] През лятото на 1914 г. гръцкото правителство опровергава неколкократно твърденията на Карнегиевата комисия като „фалшиви“ и „неоправдани“.[15] Подозренията в пристрастност се коренят във връзките на Милюков с академичните и обществените среди в България и с вижданията на друг член на комисията, Хенри Брейлсфорд, за българска същност на населението в Македония.[1] Въпреки това и в по-нови исторически изследвания се срещат определения за Карнегиевата анкета като „навярно най-обективното изложение по въпроса за жестокостите през Балканските войни“[16]

Членове на анкетната комисия[редактиране | редактиране на кода]

Списъкът е допълнен с националната принадлежност и професията на участниците:

Електронни издания[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Michailidis, I. The Carnegie Commission in Macedonia, Summer 1913 (Macedonian Heritage, 10.09.2009)
  2. а б Келбечева, Ев. Бележки към изданието от 1995 г., стр. 401
  3. Бътлър, Н. М. Предговор към доклада (взето от „Книги за Македония“, 11.09.2009)
  4. а б Илчев, Ив. Карнегиевата анкета на Балканите през 1913 г., стр. 244-246, в: Македония. История и историческа съдба (1912-1941), Том II, „Знание“, София 1998
  5. а б Другите балкански войни, стр. 9-11, стр. 12 (взето от „Книги за Македония“, 11.09.2009)
  6. Илчев, Ив. Карнегиевата анкета на Балканите през 1913 г., стр. 247, в: Македония. История и историческа съдба (1912-1941), Том II, „Знание“, София 1998
  7. а б The New York Times Article Archive, 10.09.2009: Greek and Bulgar Both Held Guilty (статия на „Ню Йорк Таймс“ от 18.05.1914, стр. 3)
  8. Илчев, Ив. Карнегиевата анкета на Балканите през 1913 г., стр. 250, в: Македония. История и историческа съдба (1912-1941), Том II, „Знание“, София 1998
  9. Другите балкански войни, стр. 155 сл.
  10. Другите балкански войни, стр. 92-94
  11. Другите балкански войни, стр. 74-89
  12. Другите балкански войни, стр. 194 сл.
  13. Другите балкански войни, стр. 220 сл.
  14. Другите балкански войни, стр. 250 сл.
  15. The New York Times Article Archive, 10.09.2009: Greeks Denounce Carnegie Board (статия в „Ню Йорк Таймс“, 08.06.1914, стр. 3)
  16. Hall, R. The Balkan Wars 1912-1913: Prelude to the First World War, Routledge, 2000, ISBN 0203138058, стр. 138

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]