Карнобат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карнобат
Izgled ot Karnobat.jpg
Централната част на Карнобат
Общи данни
Население 18 156 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 18 621 (НСИ)
Землище 109,657 km²
Надм. височина 174м. m
Пощ. код 8400
Тел. код 0559
МПС код А
ЕКАТТЕ 36525
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Карнобат
Георги Димитров
(ПК „Тракия“, АБВ, ОБТ, …)
Адрес на общината
бул. „България“ 12
тел.: 0559/27016
е-поща
Карнобат в Общомедия
Сградата на Община Карнобат
Площад „Трети март“ и читалище „Д. Полянов“

Карноба̀т е град в Югоизточна България. Той се намира в Област Бургас и е разположен на еднакво отстояние от Бургас, Сливен и Ямбол. Градът е административен център на община Карнобат. Там се намира Институтът по земеделие. Към декември 2004 градът е на 47-мо място по население в България и на трето в Област Бургас, след Бургас и Айтос.

География[редактиране | редактиране на кода]

Карнобат се намира на 50 км от Бургас. Градът е разположено на еднакво разстояние от Сливен, Ямбол и Бургас. През града преминава главният път София-Бургас. Тук е и разклонът за Шумен. Карнобат е една от най-натоварените железопътни гари в България: на ден на нея спират повече от 30 влака, половината от които идат от Бургас, после от Варна, София и пр. Като железопътен възел свързва Южна със Северна България.

Физико-географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Територията на община Карнобат е 806 кв. м. Релефът в по-голямата си част е равнинен, прорязан от долините на реките Мочурица и Русокастренска. На територията на общината няма труднодостъпни райони. В северната част се издигат две вериги от сравнително ниски (500-600 м) и разляти хълмове, които представляват последни разклонения на Карнобатско-Айтоската планина. На юг теренът преминава в равнина, с изолирани хълмове и теренни гънки и прелива в Карнобатска котловина . Южно от гр. Карнобат се издигат Хисарските възвишения (500 м). Средната надморска височина на територията на общината е 174 м. Преминавайки по билото на Карнобатски Хисар, границите на общината пресича главния вододел на Блаканския полуостров. Ришкият проход свързва общината със северна Бълагрия.

В долината на река Мочурица се наблюдава акумулативен тип релеф.[1]

Почви[редактиране | редактиране на кода]

На територията на община Крнобат се срещат няколко типа почви:

● изслужени смолници – най-широко разпространени. Развити са върху равни и слабо дренирани повърхности и са с рохкав строеж. Те има високо минерално съдържание, но въпрекри това се нуждаят от допълнително подхранване с органични и минерални торове. Притежават значителна хидрофилност и неблагоприятни физико-механични свойства. Подходящо е отглеждането на всички видове селкостопански култури - пшеница, ечемик, слънчоглед, царевица, кореандър, фий, люцерна и др, овощарството и лозарството;

● изслужено-канелените – локално разпространени. Имат силно разпрашена структура на горния си слой, която също така не е особено добра и в дълбочина, тъй като е с ниска водопроницаемост и ограничени хранителни вечества. Това налага обилно комбинирано азотно-фосфорно торене. Тези почви са подходящи за полски култури – пшеница, ечемик, фий, царевица, слънчоглед, тютюн, ръж;

● алувиални - локално разпространени. Срещат се по поречието на р. Мочурица и са с добри физико-механични, водни и топлинни свойства. Подходящо е отглеждането на всички видове заленчуци, люцерна, цвекло и други.[2]

Полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]

Община Карнобат е бедна на полезни изкопаеми. На територията й са разкрити кариери за строителни материали:

● пясък – северно от яз. „Церковски“, почти до брега и на 2-3 км от с. Венец. Добивният пласт представлява плиоценски материали;

● торф – блатната територия с площ около 6 кв. м, на 1 км югозападно от с. Венец. За сега теренът не е разработен;

● глини – под торфа се намира глина. Около град Карнобат има открити други две находища.[3]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Община Карнобат е разположена в преходно-континтаклната климатична област. Климатът се формира под влиянието на океански въздушни маси от запад и северозапад и на континентални от североизток. Черно море също повлиява на климата на общината. Средногодишната температура на въздуха  е 11,4 градуса C. Територията на община Карнобат се определя като район с мек климат. Средногодишните стойности на валежите са 549 мм, акато максимаумът е през лятото. Въпреки това месец август е горещ и сух, като се наблюдават характерни засушавания  и през есента. Зимата е сравнително топла, като в севернте райони е по-продължителна. Снежната покривка е неустойчива. В района преобладават ветрове от север и североизток, като липсата на големи планински бариери и гъсто залесяване обуславят големи скорости на вятъра.

Климатът е благоприятен за развитие на селското стопанство като тук се отглеждат два вида култури – средно топлолюбиви и топлолюбиви.[4]

Водни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Територията на общината се отводнява от две реки със слаб дебит – р. Мучурица, с дължина 85,9 км, която се влива в река Тунджа и р. Русокастренска, с дължина 65,4 км, която се влива в Мандрендкото езеро. Повърхностният оток се формира предимно от дъждовни води. През лятото продължителното засушаване и високите температури, които изпаряват водата, водят до силното намаляване на количествата вода в двете реки. На много от притоците им има изградени язовири и микроязовири (около 80 на брой), чийто води се изпозват за риболов и напояване. Макар че районът на община Карнобат се числи към бедните на подземни води, за водоснабдяването му се разчита и на тях. Те са с по-постоянен дебит, тъй като не са до такава степен изложени на климатични и атмосферни влияния. Въпреки това количеството на подземните води, установени на територията на общината, са недостатъчни за нейните нужди и недостигът се компенсира от водите на язовир „Камчия“.[5]

Квартали на Карнобат[редактиране | редактиране на кода]

  • ж.к.Красно село
  • ж.к.Възраждане
  • ж.к.Европейски
  • ж.к.Центъра
  • ж.к.Циганската махала
  • ж.к.Дадаков
  • ж.к.Извор

История[редактиране | редактиране на кода]

Историческите извори сочат, че от XV век насам градът винаги е бил административен център, стопанско и търговско средище с традиционен ежегоден панаир.

В сведенията и пътеписните бележки се споменава под различни имена – Кариноваса, Каринабад, Карново и др.

Най-ранните сведения за Карнобат, под името „Град Каръновасъ“ се съдържат във подробния регистър на доганджиите-соколари от 1477 г.(ТБКМ-Сф, ОО – Д 649 – „Извори за българската история “, том 10,Сф, БАН,1964 г.,стр.159 – 214 със селищата от Бургаска област, сред които е и град Карнобат).Като „Град Карин-абад“, а също така и „Карнобат“(в документа се употребяват и двете форми на името му), сведения за града има и във т.н. „Карнобатско вакфие“ на Раккас Синан бег от 1487 г.,съставено по времето на султан Баязид ІІ(1481 – 1512) – Лит. : Сп."Български църковен преглед",год.4,кн.4,Сф,1898 г.,стр.43 – 48(с целия текст на вакфието).

Според краткия регистър на Османската империя от 1530 г.,Карнобат, посочен в документа като „Град Карин овасъ“, е център на каза със същото име – „Карин овасъ“(Istanbul – BOA,TD 370,s.460 – 464).

През Възраждането Карнобат става обединителен център на културно-просветното развитие на района. Градът има съществен принос в църковните борби през Възраждането – в средата на 60-те години на XIX век будните карнобатски граждани изгонват анхиалския владика, с което окончателно отстраняват гръцкото влияние. По време на Руско-турската война от 1877-1878 г. районът става жертва на безчинстващи башибозуци и черкези. Освобождението на Карнобат на 24 януари 1878 г. открива път за големи обществено-икономически преобразования.

Карнобатският регион, разположен пред южните подстъпи на Ришкия и Върбишкия проход, има древна и богата история и култура. Следи от живот има още от неолитната епоха. Селища и могили разкриват следи от живот от енеолитната, бронзовата и желязната епоха, богат поселищен живот от античността и средновековието. След създаването на българската държава през 681 година, поради изключителната си роля, земите на днешния Карнобатски край стават арена на военни действия и вековни интереси между България и Византия.

От времето на Първото българско царство най-значимият обект е намиращата се на 7,5 км западно от Карнобат крепост Маркели, важен градски епископски и военен център. Сред кухненските остатъци при крепостната кула от 6 – 11 в. от палеоорнитолога проф. Златозар Боев са открити костни останки от изчезналите вече в пределите на страната див колхидски (ямболски) фазан (Phasianus colchicus colchicus) и голяма дропла (Otis tarda). [6]През османското владичество Карнобат е административен център на нахия, а по-късно на каза в Силистренски санджак. Сведения за стопанството, бита, културата, архитектурата и др. на града и селата за периода XIV – XIX в. се съдържат в османо-турски данъчни регистри и в пътеписи на чужди пътешественици. Пред този период градът се споменава под различни имена.

Показателен факт за възрожденските процеси в региона е свещенодействието на поп Стойко Владиславов – бъдещият епископ Софроний Врачански, в Карнобатска енория през 1791 – 1792 г. През Възраждането градът е значим търговско – занаятчийски център, прочут с пазара и големия карнобатски панаир.

Градът е обединителен център на културно-просветни процеси и борба за независима българска църква в района през XIX в. Учреденото през 1862 г. Карнобатско читалище „Св.Св. Кирил и Методий“ е едно от първите в днешна Югоизточна България.

След Освобождението (1878 г. ) настъпват съществени обществено-икономически преобразования и Карнобат се утвърждава като административен, стопански и културно-просветен център.

В Карнобат и Карнобатския край са родени редица бележити културни и научни дейци. Сред тях се открояват имената на: Никифор Н.Попов – автор на първия учебник по стокознание в България, писателите Димитър Полянов, Иван Карановски, Минко Неволин, Ненчо Савов, Мария Шопова, Георги Равнинов, художниците Бенчо Обрешков (единственият български художник, носител на наградата „Гран при“ през 1937), Жечко Попов, професор Дончо Вълчев, Атанас Жеков, Слави Кожухаров /Слави Земята /, Алекси Денев /Лечо /, Иван Христов /Магелана /, Иван Водев, Костадин Костадинов /Динко/, академик Димитър Косев, професор Жельо Авджиев, професор Велко Тонев, професор Петко Бахчеванов.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Карнобат от югозапад

Икономическото развитие на община Карнобат е свързано основно със селското стопанство. Районът е бил и се утвърждава като зърнопроизводителен. Тенденции към подем бележат трайните насаждения, основно лозя, и свързаното с това производство на вино и други алкохолни напитки. Добре е застъпено и животновъдството, най-вече овцевъдство, свиневъдство, отглеждането на крави, кози, птици, зайци, пчели.

От отраслите на промишлеността са застъпени основно хранително-вкусовата, машиностроенето и шивашката.

Община Карнобат има много добри условия и за развитие на хранително-вкусовата промишленост, като се има в предвид, че районът е предимно селскостопански. Традиционно тук са застъпени производство на спиртни напитки, зеленчукови и плодови консерви, брашно и хлебни изделия, млечни продукти, месни продукти, сладководна риба. В последните 15 години силно се разви транспортнит услуги застъпен от няколко фирми притежаващи стонина камиони с товароподемност над 20т.

В икономическата база на общината съществуват резерви от неизползвани производствени мощности, трудови ресурси, производствени и складови площи.

Действащи предприятия на територията на общината

  • “Карина" АД

Фирма „Карина“ АД е основана през 1962 г. на базата на малки работилници за производство на шивашки изделия в Карнобат. През годините фирмата преминава през различни фази на държавна собственост – до 1996 г., когато е приватизирана 65%, а от 1999 г. е 100% частна.

Фирмата е специализирана в изработването на мъжки ризи и дамски блузи.

В „Карина“ АД в момента работят 750 работници и служители както от гр. Карнобат, така и от околните населени места.

Конфекционна фабрика „Маркела“.

Фирмата работи от 1996 г. и е специализирана в производството на мъжки ризи и дамски блузи. В процеса на работа са заети 115 висококвалифицирани специалисти и работници със средна възраст 35 години. Разполага с техника на признати немски и японски производители.

  • „СИС Индустрийс“

Компанията „СИС Индустрийс“ край Карнобат произвежда и бутилира над 40 вида високо алкохолни напитки. В основата на цялата продукция е чистият зърнен спирт, произвеждан от рафинерия „ВИНС“. Три са основните марки, под които продукцията на „СИС Индустрийс“ присъства на пазара: • “Савой клуб”. Марката е представена от водка, уиски, ром, джин и бренди, които се произвеждат по лиценз на втората по големина алкохолна фирма в Холандия UTO Nederland. • McCOY е марката на английската U.B.V. Midland Distillers Ltd. Под тази марка има българско производство на водка, джин и уиски. • “Карнобат” е местната марка, с която се идентифицират типично българските напитки: ракия, мастика и мента, в компанията на джин, бренди и водка.

Напитките от серията „Карнобат“ отмерват и най – доброто съотношение „цена – качество“ и имат добро пазарно присъствие.

  • Рафинерия „ВИНС“ е единствената рафинерия за зърнен спирт и дестилати на територията на Балканския полуостров. Тя е изградена по идея на един от най-големите родни производители на високоалкохолни напитки – „СИС Индустрийс“. Технологичното оборудване е италианско и белгийско. Рафинерията разполага с модерна лаборатория за контролиране на входящата суровина и текущото производство. За опазване на околната среда към рафинерията е построена специална пречиствателна станция. Рафинерия „ВИНС“ до момента е открила над 100 работни места с тенденция за увеличаване през следващите години.
  • „Винпром Карнобат“ – изграждането на рафинерия „ВИНС“ и колоните за дестилати слагат началото на още едно предприятие на територията на общината. „Винпром Карнобат“ стартира собствено винопроизводство като капацитетът на новите мощности е за преработка на до 1000 тона грозде годишно. Амбицията е да се прави „бутиково“ винопроизводство, с размерите на типичните френски изби. Новите съоръжения са на съвременно техническо ниво, производство на утвърдени български и европейски фирми.
  • „КАМТ“ АД.

Основната дейност на фирма „Карнобат агромашини и техника“ е производство на почвообработващи машини и двигателни мостове за каропроизводството. В момента около 15 – 20% от продукцията се изнася. Има сериозна потребност от инвестиции за технологично обновление и повишаване на качеството.

  • „Металопак“ АД.

Произвежда метален амбалаж, опаковки и поцинковани домашни съдове. Разполага с модерна технологична линия на фирма „Саржиани“ – Италия. Има капацитет за производство на големи количества от номенклатурата. Изделията се предлагат на вътрешния пазар и за експорт.

  • Завод за метални конструкции към „Монтажи“ ЕАД – София.

Предприятието изработва всякакъв вид среднотежки метални конструкции, заваръчен тип, за всички отрасли на икономиката. Изпълнявани са и се изпълняват поръчки за крупни обекти в страната, както и за износ.. Основният производствен корпус е с площ 10 декара. Има собствени лаборатории за химически анализ и механични изпитания на метала. Заводът е атестиран по DIN 18800 – 7 за работа по европейските стандарти.

  • „Sumitomo Electric Bordnetze – Bulgaria“ ЕООД

Доставчик на компоненти за международната автомобилна индустрия. Произвеждат се кабелни комплекти за различни автомобилни платформи. Едни от най-големите клиенти са Фолксваген, Ауди и Шкода. Първоначално фирмата е основана през 2002 г. в гр. Казанлък като логистичен център на VW TR (Volkswagen Elektrik Sistemleri A.S. Cerkezkoy, Tурция). През 2004 фирмата се разраства и се премества в гр. Карнобат. Тук вече работи като поддоставчик на VW TR, и е ръководена директно от там. След като Фолксваген АГ и Сименс АГ продават дъщерната си фирма Volkswagen Bordnetze GmbH на корпорацията Сумитомо през 2006 г., фирмата става самостоятелна, и вече оперира под новото си име „Sumitomo Electric Bordnetze – Bulgaria“ ЕООД. През 2008 фирмата експандира още, и отваря втори завод в гр. Мездра. В момента работи с 4 завода на територията на България, като 2 от тях принадлежат на поддоставчиците Атес ЕООД (гр. Сливен) и Аркомат ЕООД (гр. Казанлък)

Селско стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Земеделие[редактиране | редактиране на кода]

Обработваемата площ на община Карнобат е 533 000 дка. По-големият дял от земята – 93 % - е частна собственост. Районът иа климат, благоприятстващ развитието на зърненожитни фуражни култури. Значителен дял заемат техническите култури. Заленчукопроизводството се практикува почти изцяло от частните стопанства.

Трайните насаждения на обработваемите земи в общината заемат 12 950 дка. От тях 8 690 дка са лозя, 4 260 дка са овощни градини (отглеждат се праскови, кайсии, череши, ябълки, бадеми, ягоди, малини).

Най-добре развитият отрасъл, с традиции още от древността, е лозарството. 6 820 дка се намират в най-0експлоатираните в това отношение земи на селата Невестино, Искра, Соколово, Зимен, Венец, Екзарх Антимово, Аспарухово, Житосвят. [7]

Лозаро-винарски кооператив „Карнобат“[редактиране | редактиране на кода]

През 2016 г. местни лозари, винопроизводители, енолози, земеделци и агрономи – представители на големи стопански организации от района - възраждат идеята за Лозаро-винарски кооператив „Карнобат“, създаден през миналия век. Целта е да се кооперира обработката на лозята на територията на общината и да се търсят общи пазари за продукцията. Всички частни стопански организации се обединяват в кооператив с цел да защитят интересите си и тези на по-дребните земеделци, гарантирайки достойна цена за реколтата посредством един затворен цикъл на производството – от засаждането и отглеждането на лозята, през преработката на гроздето, до пласмента на готовата продукция (вина и ракии) на добри цени както на местен, така и на международен пазар. Лозаро-винарски кооператив „Карнобат“ обезпечава по-малките стопански организации със земеделска техника и ги съветва как да обработват екологично масивите и да оптимизират реколтата като извлекат най-доброто от природните дадености на региона. Кооперативът им помага в кампаниите за гроздобер с техника и човешки ресурс за ръчно бране на селектирани сортове. Масивите на Кооператива се охраняват целогодишно от набезите на крадци и нелегални изкупвачи.

Друга от целите на Лозаро-винарски кооператив „Карнобат“ е развитието на винен туризъм на територията на общината, използвайки богатото историческо, архитектурно и археологическо наследство в района.

В резултат на всичко това, се очаква във времето да се разкриват много нови работни места за енолози и специалисти по селско стопанство, което ще спомагне все повече млади хора да се завърнат по родните си места.[8]

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Районно управление Полиция
  • Районен съд

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Часовниковата кула
Детската библиотека
Център за обслужване на граждани

В Карнобатския край винопроизводството има многовековна традиция. Доказателство за това са разкопките на многобройните тракийски могили в района на Карнобат, при които са открити червенофигурни керамики с изображения на бог Дионис, както и различни съдове за вино. Сведения за винопроизводството по тези земи откриваме и в историческите хроники от V-IV век пр. Хр., свидетелстващи за оживена търговия между местните винопроизводители и елинските черноморски колонии.

По-късно, по време на Първото българско царство, величествената средновековна крепост „Маркели“ освен защитната си функция играела и ролята на винохранилище.

За добре поддържаните лозя и хубавото вино в района на Карнобат се споменава и в бележките на десетките чужди пътешественици – немци, французи, англичани, поляци, унгарци, посещавали тези земи в периода XV – XIX век. Според свидетелствата с много грижа и умение местните хора подготвяли нови терени за лозя, ограждали земите и култивирали сортове, познати и днес.

Уникалното съчетание на релеф, климатични и почвени особености е предпоставка за превъзходното качество на гроздето от Карнобатския край. В Карнобатската котловина се отглеждат както традиционни за страната, така и интернационални винени сортове. Разнообразието от сортове и тероарните особености на района благоприятстват създаването на висококачествени вина.

Средновековна крепост Маркели[редактиране | редактиране на кода]

Средновековният град Маркели, известен по изворови данни между VIII-XI век, се намира на 7,6 км. западно от Карнобат. През втората половина на VIII до началото на IX в. заема възлово място в българо-византийските политически и военни взаимоотношения. На 20 юли 792 г. тук българският хан Кардам печели решаваща битка и война срещу византийския император Константин VI. До втората половина на VIII век Маркели е значим епископски център. След успешните за България войни при хан Крум византийският град Маркели е преобразуван в най-големия старобългарски лагер на юг от Източна Стара планина. Изградени са импозантни землени съоръжения (валове и ровове), които днес са най-добре запазените и най-грандиозните на Балканския полуостров.

Църква „Свети Йоан Богослов“[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Йоан Богослов“ е издигната върху мястото на изгорената от турците на 1.I 1878 г. по-стара църква в българския център на възрожденския Карнобат. Църквата е строена след 1878 г. от тревненския майстор Генчо Кънев. Впечатлява с оригинални архитектурни елементи и дърворезбения си иконостас – един от шедьоврите на майсторите от Дебърската школа.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Православие, ислям и протестанство.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Карнобат

Николай Николов,(р.1986г), български волейболен национал

Починали в Карнобат
Други
  • Атанас Тодоров /1863 – 1936/, учител и паркостроител. През 1886 г. завършва с отличие Земеделското училище в Садово . Атанас Тодоров е първият председател на образуваното в края на XIX век Дружество за залесяване на околностите на Карнобат . В края на 1893 г.Община Карнобат взема решение да отреди мястото на север от шосето София – Бургас за създаване на градска градина. По инициатива на учителя Атанас Тодоров и под вещото ръководство на лесовъда Нейчо Попов, завършил Садовското училище, общинската мера била разграфена и залесена с дъб, бряст, акация, липа, чер и бял бор, ясен, кестени и гинко билоба. Карнобатската градина е създадена с много любов и доброволен труд на ученици и граждани. Градската градина е открита тържествано срещу 24 май 1894 г. Карнобатчани били горди, че са изпреварили в паркостроителството големи градове като Шумен /1897/, Стара Загора /1902/, Русе /1905/, Видин /1902/ и Морската градина на Бургас /1909/, създали своите градски градини след Карнобат . Любовта към природата и паркостроителството на учителя-родолюбец не останала незабелязана и през 1896 г. Атанас Тодоров получава от Министерството на народното просвещение първа награда за най-добре уредена училищна градина – градината на Основно училище "Софроний Врачански " в центъра на Карнобат . През 1904 г.Атанас Тодоров е избран за кмет на Карнобат .

Пеню Киров /1868 – ?/,е един от първите трима ученици на Учителя Петър Дънов . Пеню Киров е роден в град Карнобат през 1868 година. Седемнадесетгодишен се записва като доброволец в Сръбско-българската война. През 1898 г. започва лична кореспонденция с Петър Дънов . През 1900 г. заедно с Тодор Стоименов и д-р Георги Миркович е поканен на среща с Учителя във Варна . Това полага началото на съборите на „Бялото братство“.

Медии[редактиране | редактиране на кода]

Радио[редактиране | редактиране на кода]

В Карнобат ефирно се приемат следните радиостанции: Шумен (87.6), Хоризонт (87.8), Хоризонт (88.0), Варна (88.5), Алфа (89.0), Христо Ботев (89.5), Power FM (91.1), Фолк Радио (91.6), Хоризонт (92.8), The Voice (93.3), Шумен (94.0), FM+ (94.2), Радио 1 (94.7), Хоризонт (95.0), Христо Ботев (95.3), Star FM (96.2), Стара Загора (97.2), Радио 1 рок (98.0), Христо Ботев (98.7), Вероника (99.9), Христо Ботев (100.3), N-JOY (100.5), Дарик Радио (101.2), Радио Фокус (101.7), Хоризонт (102.0), Хоризонт (102.5), Христо Ботев (103.2), Хоризонт (103.7), Дарик Радио (104.5), Z-Rock (105.1), Радио Фреш (105.7), Радио 1 рок (105.9).

Телевизия[редактиране | редактиране на кода]

В Карнобат ефирно се излъчват следните телевизионни програми и канали:

  • Ефирна телевизия „ТВ КАРНОБАТ“ излъчва от 1996 г.от Хотел Карнобат на 41 канал до март 2003 г.,когато е прекатена лицензията. От Февруари 2005 г. излъчването е въстановено на 52-ри канал

Кабелна телевизия[редактиране | редактиране на кода]

  • „Лъки“
  • „Панорама“

Вестници[редактиране | редактиране на кода]

  • в-к „Карнобатски глас“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]