Карол Шимановски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Карол Шимановски
Karol Szymanowski
полски композитор, пианист и педагог
Портретна фотография
Портретна фотография

Роден
Karol Maciej Szymanowski
Починал
29 март 1937 г. (54 г.)

Националност  Полша
Работил в музикант, педагог, писател
Награди Свети Сава
Музикална кариера
Стил Млада Полша
Инструменти пиано
Направление класическа музика
Активност 1899 – 1937 г.
Свързани изпълнители Гжегож Фителберг, Людомир Ружицки, Аполинари Шелюто
Влияния Фредерик Шопен
Известни творби „Карл Рогер“, „Симфония № 4“, „Sabat Mater“
Семейство
Баща Станислав Корвин-Шимановски
Майка Анна Таубе

Уебсайт
Карол Шимановски в Общомедия

Ка̀рол Ма̀чей Шимано̀вски (на полски: Karol Maciej Szymanowski) е полски композитор, пианист, педагог и писател. Представител на „Млада Полша“. Определян за един от най-значимите полски композитори.

Младост и образование[редактиране | редактиране на кода]

Карол Шимановски е роден на 3 октомври (21 септември стар стил) 1882 в село Тимошувка, Руска империя (дн. Украйна). Произлиза от шляхтишко семейство с интерес към музиката. През 1889 г. започва да взема уроци по пиано, първоначално при своя баща, а след това в музикалното училище на Густав Нойхаус в Елизаветград. В периода 1901 – 1905 следва във Варшава при Марек Завирски и Зигмунт Носковски. Запознава се с Артур Рубинщайн, Станислав Игнаци Виткевич-„Виткаци“ и Стефан Жеромски. Заедно с Виткаци посещава Италия през 1905 г. През същата година заедно с Гжегож Фителберг, Людомир Ружицки и Аполинари Шелюто основава дружество, което популяризира творчеството на младите полски композитори. През следващите години изнася концерти във Варшава, Берлин и Лайпциг, отново посещава Италия. През 1912 г. се установява във Виена и сключва десетгодишен договор с Universal-Edition. През 1914 и 1915 посещава Сицилия, Северна Африка, Париж, Лондон, Киев, Москва и Петербург.

След избухването на Октомврийската революция завинаги напуска родната Тимошувка, а от 1919 г. се установява във Варшава.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Творчеството на Шимановски се поделя на три периода в зависимост от доминиращите в него влияния. Ранната фаза (1899 – 1913) в неговото развитие е белязана от фигурата на Фредерик Шопен и творчеството на немските романтици. Осезаемо значение в този период изиграва и литературата на модернизма. Вторият период (1914 – 1919) е свързан със засилено влияние на френската музика, най-вече на импресионизма.

Композиторът демонстрира интерес към античното минало и културата на Ориента. Именно в този период започва да се формира индивидуалният стил на Шимановски. Третият етап от неговия творчески път обхваща годините от 1920 до 1937. Тогава той преосмисля творческата си концепция и се обръща към родния фолклор в стремежа си да изгради нов национален стил в музиката[1].

Това разделение обаче е силно условно. Анджей Хлопецки определя творческото развитие на композитора като „меандрично“ [2]. Според музиколога комбинацията на късноромантическите и модернистични влияния с музикалното новаторство на ХХ в. превръща Шимановски в най-забележителния полски композитор след Шопен. Сред най-известните му произведения са операта „Крал Рогер“ върху либрето на Ярослав Ивашкевич, „Sabat Mater“ (творба за солисти, смесен хор и оркестър), „Симфония № 4“ („Symphonie concertante“).

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Шимановски е гей.[3] Неговата опера „Крал Роже“ (1924) включва хомосексуални теми. Същата тематика е засегната и в романа му „Ефебос“, която посвещава на любовника си, Борис Кочно.[4]

След Първата световна война[редактиране | редактиране на кода]

През 1921 г. заедно с Павел Кохански и Артур Рубинщайн посещава Съединените щати, а през следващата година жъне успех с авторски концерт в Париж. След 1922 г. редовно посещава Закопане, а от 1930 г. живее там във вила „Атма“.

От 20 февруари 1927 г. до 30 април 1932 г. е ректор на Висшето музикално училище във Варшава. В периода 1933 – 36 г. изнася концерти със собствени творби във Франция, Белгия, Холандия, Англия, Италия, Югославия, България, Германия, Швеция, Дания, Норвегия и Съветския съюз.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

В този период здравето на композитора постепенно се влошава. През 1929 г. той се лекува в Австрия и Швейцария, а през 1936 – във Франция. През 1937 г. постъпва в санаториум в Лозана, където умира на 29 март[5].

Наследството на Шимановски[редактиране | редактиране на кода]

Пълни издания на творбите на Шимановски подготвят Полското музикално издателство и Universal Edition във Виена. От 1976 г. за посетители е отворен Музеят на Карол Шимановски, който се помещава във вила „Атма“ в Закопане и е филиал на Националния музей в Краков. [6]. В него се намира и седалището на Музикално дружество „Карол Шимановски“, което организира фестивали, национални и международни конкурси, чиято цел е популяризация на личността и творчеството на композитора[7].

Във връзка със 125-ата годишнина от рождението и 70-ата годишнина от смъртта на твореца, Сеймът на Република Полша обявява 2007 за Година на Карол Шимановски[8]. От 2011 г. действа информационен портал, посветен на композитора, който се поддържа от Института „Адам Мицкевич“ и Варшавския университет[9].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.karolszymanowski.pl. Посетен на 4 юни 2016 г.
  2. culture.pl. Посетен на 4 юни 2016 г.
  3. polityka.pl
  4. dzieje.pl
  5. culture.pl. Посетен на 4 юни 2016 г.
  6. mnk.pl
  7. www.szymanowski.zakopane.pl
  8. culture.pl
  9. www.karolszymanowski.pl
     Портал „Полша“         Портал „Полша          Портал „Музика“         Портал „Музика