Карпатска Украйна
| Карпатска Украйна Карпатська Україна | |
| — непризната държава — | |
| 1938 – 1939 | |
 Знаме  Герб | |
| Химн: Ще не вмерла Україна | |
.png) Карта на Карпатска Украйна през 1939 г. | |
| Континент | |
|---|---|
| Столица | Ужгород (1 юли 1928 г. – 22 ноември 1938 г.) Хуст (22 ноември 1938 г.) |
| Официален език | |
| Религия | православие униатство |
| Форма на управление | република |
| Президент | |
| 1939 | Августин Волошин |
| Министър-председател | |
| 1938 – 1939 | Августин Волошин |
| 1939 | Джулиан Реваи |
| Законодателна власт | Сейм |
| История | Интербеллум |
| Автономия | 30 декември 1938 |
| Независимост | 15 март 1939 |
| Унгарска инвазия | 18 март 1939 |
| Площ | |
| Общо (1939 г.) | 13 352 km2 |
| Население | |
| Преброяване | 796 400 (1939 г.) |
| Валута | |
| |
| Днес част от | Украйна |
| Карпатска Украйна в Общомедия | |
.svg){kind=small}
Карпатска Украйна (на украински: Карпатська Україна) е кратко съществувала непризната държава, провъзгласена на 15 март 1939 г. в град Хуст на територията на едноименната автономна област, влизаща тогава в състава на Втората чехословашка република. Непризнатата държава просъществува точно един ден – до 16 март, когато унгарските войски навлизат в град Хуст (по други данни – до 18 март, когато Унгария окупира цялата територия на Карпатска Украйна).
История[редактиране | редактиране на кода]
До 1918 г. територията на Карпатска Украйна е включена в Австро-Унгарската империя. На 1 януари 1919 г. в Хуст, 420-те делегати на Всенародното събрание на украинците единодушно решават присъединяването на Закарпатието към Украинската народна република. На 4 юни 1920 г., в съответствие с Трианонския договор, Закарпатието влиза в състава на Чехословакия като една от четирите „земи“ на тогавашната чехословашка държава, под името Подкарпатска Рус (от 26 октомври 1938 г. – „автономна област“ Карпатска Украйна в състава на Втората чехословашка република).
По-късно, след като независима Чехословакия престава да съществува в резултат на Мюнхенското споразумение от 1938 г., територията на автономната Карпатска Украйна е провъзгласена за независима държава със същото име. Неин президент е Августин Волошин. Той веднага изпраща телеграма на Адолф Хитлер:[1]
| „ | От името на правителството на Карпатска Украйна Ви моля да приемете под внимание провъзгласяването на независимостта ни под закрилата на германския Райх. | “ |
Премиер-министър доктор Волошин. Хуст. | ||
Официална реакция от страна на Германия не последва. На повторното обръщение на правителството на Волошин на 15 март, консулът на Германия в Хуст посъветва „да не се оказва съпротива на унгарската интервенция, тъй като германското правителство в дадената ситуация, за съжаление, не може да приеме Карпатска Украйна за свой протекторат“.[1]
Междувременно унгарското правителство отправя към ръководството на Карпатска Украйна предложение за разоръжаване и мирно влизане в състава на Унгария. В отговор Волошин обявява, че Карпатска Украйна е мирна държава и иска да живее в мир със съседите си, но в случай на нужда да даде отпор на всеки агресор.
Още на следващия ден след обявяването на независимостта, на 16 март Хуст е зает от унгарската армия.[2] По други данни унгарските войски навлизат в Закарпатието още на 14 март, поради което правителството на Карпатска Украйна е принудено да напусне територията на държавата само няколко часа след обявяването на независимостта. На 18 март Унгария окупира цялата територия на Карпатска Украйна.[3]
На отделни места в Карпатска Украйна има партизанска война до средата на април 1939 г.
След Втората световна война, в резултат на споразумението между Чехословакия и СССР през 1945 г., територията на Карпатска Украйна е отстъпена на СССР и преобразувана в Закарпатска област в състава на Украинската ССР.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Гай-Ныжнык П. П. Карпатская Украина в 1939 г. как одна из „разменных монет“ Мюнхенского договора // Западная Белоруссия и Западная Украина в 1939 – 1941 гг.: люди, события, документы: Сборник статей. – М.: Институт славяноведения РАН, 2011
- ↑ Украинская организация: Памятник „венгерскому империализму“ в Закарпатье – это преступление © ИА"REGNUM", 01.03.2011.
- ↑ The Shaping of a National Identity: Subcarpathian Rus’, 1848 – 1948. 1978. ISBN 0-674-80579-8. с. 245. Архив на оригинала от 2011-07-26 в Wayback Machine.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Сайт за Карпатска Украйна – онлайн сборник с материали
- «Карпатская Украина» 1938 – 1939 гг. // // Хронос. Архивиран от оригинала на 26 май 2012. Посетен на 13.03.2012.
- Вегеш Микола. Августин Волошин і Карпатська Україна. – Львів: ЗУКЦ, 2004. – 414 с.
- Вегеш М. Карпатська Україна. Документи і факти. – Ужгород: Карпати, 2004. – 432 с.
- Карпатська Україна (1939) VHSRip (документална кинохроника (1939), Продължителност: 00:45:20): 1 Архив на оригинала от 2011-11-19 в Wayback Machine.
- „39-й Карпатська Україна“ – Україна: Закарпатська обласна державна телерадіокомпанія, студія "Експеримент”, Цикл програм „Третій відділ“, 2009. – документален фильм за събитията от 1938 – 39 г. в Закарпатието: 1 част[неработеща препратка], 2 част[неработеща препратка], 3 част[неработеща препратка]
- В'ятрович Володимир, старший запрошений дослідник Українського наукового інституту Гарвардського університету. Карпатська Україна та її армія у фотографіях Каленика Лисюка // // Українська правда, Історична правда. Архивиран от оригинала на 26 май 2012. Посетен на 13.03.2012. (на украински)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Карпатская Украина“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |