Карпош

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Карпош.

Карпош
български войвода
паметник в Скопие
паметник в Скопие

Роден
Починал
1689 г.
Карпош в Общомедия

Петър, по-известен с прозвището „Карпош“, е български бунтовник, водач на бунт в северна Македония, обявен за крал под сюзеренитета на императора на Свещената Римска империя.

Биографична справка[редактиране | редактиране на кода]

Сведенията за живота на Петър Карпош са оскъдни. Роден е вероятно в село Войница.[1] Оскъдицата в родния му край го принуждава да търси препитание в кратовските рудници. Известно време е и във Влашко на гурбет. Понесъл сам турски издевателства, Петър Карпош повежда хайдушка чета в Доспатско в края на XVII век.[2] През 1689 г. той повежда българското въстание срещу османската власт по време на Австро-турската война в северните и североизточните части на Македония, в областите на Куманово и Крива паланка.

Предистория и ход на въстанието[редактиране | редактиране на кода]

Заповед за убийството на Карпош

С навлизането на австрийските войски в османските владения избухват бунтове на българите в Пловдив и София. След това мнозина от тези българи се присъединяват към австрийците в Ниш и заедно с тях нападат мохамеданските градове. От Западните Родопи (Доспат) хайдушкият войвода Петър Карпош също търси връзка с австрийците, достигайки Знеполе, където вероятно създава своя „свободна територия“. Тогава лично султанът издава заповед Карпош да бъде заловен и наказан. След като австрийците овладяват и се установяват в Ниш и превземат серия турски крепости от Смедерево и Видин през Пирот до Скопие, Призрен и Щип, а Страхил войвода напада Кюстендил, султанът прави всичко възможно да потуши българското въстание, като привлече войводата Карпош на своя страна. Той е амнистиран и е назначен за началник на мартолосите в Кюстендилско и Македония. Войводата обаче, отхвърля съблазните на турците, оглавява въстаналите българи и превзема Крива паланка и Куманово. Влиза в контакт с австрийския император Леополд I, който сред падането на Видинското царство е титуляр на Българската корона [3]. С негово съгласие Карпош се обявява за „крал на Куманово“ и васал на императора, получава от него кралски калпак и писма, потвърждаващи властта му в освободените земи. Действа заедно с другия българин Страхил войвода, имащ ранг на генерал в австрийската войска, станал войвода на Ниш, командващ въстаници-доброволци и български хайдути. Кралят формира въоръжен отряд от 5000 християни. В крепостта Куманово от Карпош са направени нови укрепления.
На 20 ноември 1689 г., след оттеглянето на австрийската армия на зимни квартири, срещу въстаналите българи е средоточена огромна военна сила – частите на Халил паша, еничарите на Махмуд паша и 30-хилядната орда на кримския татарски хан Селим Гирай. При Кюстендил турците отхвърлят охраняващ проходите отред на въстаниците от около 100 души и настъпват към Крива папанка, Куманово и Скопие. В Крива папанка защитниците българи, австрийци и унгарци са разбити, а градът е запален. Генералното сражение е пред крепостта Куманово. Съпротивата на въстаниците, приели открития бой, е потушена от многократно превъзхождащите ги войски на противника, събрани от всички краища на империята, оглавени лично от командващия унгарския фронт сераскер Махмуд паша. Съществуват няколко версии за точното място на залавянето на Карпош и подробностите за въстанието. Според някои източници тогава е пленен Карпош войвода. Според други сведения той пада в плен по-късно когато е унищожен последният му отряд от 200 души и Скопие пада без битка. Карпош е набит на кол от татарският хан при моста в Скопие в края на 1689 г.

Последствия[редактиране | редактиране на кода]

На 8 октомври 1690 е последното сведение за Страхил войвода и въстаналите българи в Ниш. В 1689 г. в Тракия в района на Пазарджик, Панагюрище, Копривщица, Мечка и Поибрене изразител на антитурското брожение става Балчо войвода. Той впоследствие се насочва към Кюстендил и Щип и действа в района „със своите бунтовници“. В януари 1708 г. турците мобилизират видинските войски за борба с него в района на Белоградчик и Крушевец. След навлизането си в Северна България през юни 1689 г. Селим Гирай хан извършва масови погроми и потурчвания на българите от Добруджа до Тетевенско, които принуждават многобройно българско население да избяга през Дунава във Влашко. При повторното завладяване на освободените от въстанието и австрийските войски западни български земи турците извършват такива кланета и палежи, които принуждават многобройно българско население да избяга в Австрия и Банат.

Мемориална плоча в Скопие на мястото, където е убит Карпош войвода

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Морският нос Карпош на остров Сноу в Антарктика е наименуван в негова чест.[4] В Република Македония редица географски и административни обекти също са именувани на Петър Карпош.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Карпошовото въстание (1689 г.), проф. д-р Петър Петров, Македонски научен институт, София, 1994
  • Пламен Павлов. Сто неща от българската история, II. София, „Световна библиотека“, 2008.
     Портал „Македония“         Портал „Македония