Картвелски езици

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Картвелски езици
Картвелските езици по групи
Разпространение Западното Закавказие, Североизточна Анатолия
Говорени от 5.2 милиона души
Систематизация по Ethnologue виж
-Картвелски езици
Картвелски езици в Общомедия

Картвелските езици (груз. ქართველური ენები, картвелури енеби) са част от така наречените кавказки езици, говорени в района на планините Кавказ, най-вече в Грузия, големи групи в Русия, Иран, САЩ, Европейския съюз, Израел и североизточните части на Турция. Броят на хората, говорещи картвелски езици е около 5.2 милиона. Не са свързани с нито едно друго езиково семейство, правейки ги отделна езикова група. Първият литературен източник на картвелски език е надпис на грузински език, написан на старогрузински в грузински манастир близо до Витлеем, който датира от 430 г. сл. Хр.

Грузинската азбука е писмеността, която се използва във всички езици от това семейство.

Социален и културен статут[редактиране | редактиране на кода]

Грузинският е официален език в Грузия (говорен от 99% от населението) и основен език в литературата и медията в страната. Пише се с оригинална и отличителна азбука, а най-старият литературен текст датира от V век – единственият кавказки език, който притежава древна литературна традиция. Старата грузинска азбука вероятно е произлязла староарамейскис гръцко влияние.

Мегрелският също използва грузинската азбука от 1864, особено през периода 1930 до 1938 г.

Лазкият е изписван най-вече през 1927 и 1937, а сега в Турция най-често се използва латинската азбука. Езикът, обаче, е на изчезване, тъй като неговите говорители се интегрират към турското общество.

Класификация[редактиране | редактиране на кода]

Семейството на картвелските езици се състои от четири сходни езика:

  • Карто-зан
    • Грузински (ქართული ენა, картули ена) с около 4.5 милиона говорещи, главно в Грузия. Има грузиноговорящи общности в Русия, Турция, Израел, Иран и в страните от ЕС, но настоящият им брой не е известен.
    • Зански
      • Мегрелски (მარგალური ნინა, маргалури нина) с около 500 000 говорящи, главно в западните региони на Грузия – Мегрелия и Абхазия. Броят на говорещите мегрелски в Абхазия значително намаля през 1990-те.
      • Лазки (ლაზური ნენა, лазури нена) с около 220 000 говорящи през 1980, най-вече в крайбрежната зона на Черно море на североизточна Турция, както и с около 30 000 говорящи в Аджария, Грузия.

Родословно дърво[редактиране | редактиране на кода]


 
 
 
 
 
 
пракартвелски
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
пракартозански
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
зански
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
свански
 
мегрелски
 
лазки
 
грузински
 
 


Връзката между тези езици за първи път е била съобщена от лингвиста Йохан Гюлденщед в неговата класификация на кавказките езици от 1773, а по-късно от Мари Босе, Франц Боп и други през 1840-те. Занският е групата, която се състои от езиците мегрелскии лазки.

Въз основа на глотохронологичния анализ, Георги Климов датира разделението на пракартвелския на свански и картозански езици през XIX в. и по-нататъчното им разделение на зански и грузински.

По-старото име „южнокавказки“ вече не се употребява, тъй като произлиза от идеята, че картвелският произлиза от абхазо-адигейскитеи нахско-дагестанските езици, твърдение, което вече е опровергано.

Граматически особености[редактиране | редактиране на кода]

Фонологични съвпадения[редактиране | редактиране на кода]

Гласни[1]
пракартв. груз. зан. сван.
*ა (*a)
[ɑ]
a
[ɑ]
o
[ɔ]
a
[ɑ]
*ე (*e)
[ɛ]
e
[ɛ]
a
[ɑ]
e
[ɛ]
*ი (*i)
[i]
i
[i]
i
[i]
i
[i]
*ო (*o)
[ɔ]
o
[ɔ]
o
[ɔ]
o
[ɔ]
*უ (*u)
[u]
u
[u]
u
[u]
u
[u]
Съгласни[2]
пракартв. груз. зан. сван.
*ბ
[b]
*b
[b]
b
[b]
b
[b]
b
[b]
*პ
[pʼ]
*ṗ
[pʼ]

[pʼ]

[pʼ]

[pʼ]
*ფ
[p]
*p
[p]
p
[p]
p
[p]
p
[p]
*გ
[ɡ]
*g
[ɡ]
g
[ɡ]
g
[ɡ]
g / ǯ
[ɡ] / [d͡ʒ]
*კ
[kʼ]
*ḳ
[kʼ]

[kʼ]

[kʼ]
ḳ / č'
[kʼ] / [t͡ʃʼ]
*ქ
[k]
*k
[k]
k
[k]
k
[k]
k / č
[k] / [t͡ʃ]
*დ
[d]
*d
[d]
d
[d]
d
[d]
d
[d]
*ტ
[tʼ]
*ṭ
[tʼ]

[tʼ]

[tʼ]

[tʼ]
*თ
[t]
*t
[t]
t
[t]
t
[t]
t
[t]
*ზ
[z]
*z
[z]
z
[z]
z
[z]
z
[z]
*ზ₁
[ʐ]
*z₁
[ʐ]
z
[z]
ž
[ʒ]
ž
[ʒ]
*ს
[s]
*s
[s]
s
[s]
s
[s]
s
[s]
*ს₁
[ʂ]
*s₁
[ʂ]
s
[s]
š
[ʃ]
š
[ʃ]
*შ
[ʃ]

[ʃ]
š
[ʃ]
šk / sk
[ʃk] / [sk]
šg / sg
[ʃɡ] / [sɡ]
*ც
[t͡s]
*c
[t͡s]
c
[t͡s]
c
[t͡s]
c
[t͡s]
*ც₁
[t͡ʂ]
*c₁
[t͡ʂ]
c
[t͡s]
č
[t͡ʃ]
č
[t͡ʃ]
*ჩ
[t͡ʃ]

[t͡ʃ]
č
[t͡ʃ]
čk
[t͡ʃk]
čk / šg
[t͡ʃk] / [ʃɡ]
*ძ
[d͡z]

[d͡z]
ʒ
[d͡z]
ʒ
[d͡z]
ʒ / z
[d͡z] / [z]
*ძ₁
[d͡ʐ]
*ʒ₁
[d͡ʐ]
ʒ
[d͡z]
ǯ
[d͡ʒ]
ǯ / ž
[d͡ʒ] / [ʒ]
*ჯ
[d͡ʒ]

[d͡ʒ]
ǯ
[d͡ʒ]
ǯg / ʒg
[d͡ʒɡ] / [d͡zɡ]
ǯg / sg
[d͡ʒɡ] / [sɡ]
*წ
[t͡sʼ]

[t͡sʼ]
ċ
[t͡sʼ]
ċ
[t͡sʼ]
ċ
[t͡sʼ]
*წ₁
[t͡ʂʼ]
*ċ₁
[t͡ʂʼ]
ċ
[t͡sʼ]
čʼ
[t͡ʃʼ]
čʼ
[t͡ʃʼ]
*ჭ
[t͡ʃʼ]
*čʼ
[t͡ʃʼ]
čʼ
[t͡ʃʼ]
čʼḳ / ċḳ
[t͡ʃʼkʼ] / [t͡sʼkʼ]
čʼḳ / šḳ
[t͡ʃʼkʼ] / [ʃkʼ]
*ღ
[ɣ]

[ɣ]
ɣ
[ɣ]
ɣ
[ɣ]
ɣ
[ɣ]
*ყ
[qʼ]
*qʼ
[qʼ]

[qʼ]
qʼ / ʔ / ḳ
[qʼ] / [ʔ] / [kʼ]

[qʼ]
*ხ
[x]
*x
[x]
x
[x]
x
[x]
x
[x]
*ჴ
[q]
*q
[q]
x
[x]
x
[x]
q
[q]
*უ̂
[w]
*w
[w]
v
[v]
v
[v]
w
[w]
*რ
[r]
*r
[r]
r
[r]
r
[r]
r
[r]
*ლ
[l]
*l
[l]
l
[l]
l
[l]
l
[l]
*მ
[m]
*m
[m]
m
[m]
m
[m]
m
[m]
*ნ
[n]
*n
[n]
n
[n]
n
[n]
n
[n]
*ლʿ
[ɬ]
*lʿ
[ɬ]
s
[s]

[∅]
l
[l]
*ლʼ
[t͡ɬʼ]
*ɬʼ
[t͡ɬʼ]
ċ
[t͡sʼ]
č'
[t͡ʃʼ]
h
[h]

Съществителни имена[редактиране | редактиране на кода]

Класификация на съществителните[редактиране | редактиране на кода]

Картвелските езици класифицират имената като „интелигентни“ или кой-клауза и „неинтелигентни“ или какво-клауза. В тези езици граматичен род липсва.

Схема за класификация на съществителни имена
Конкретни предмет] Абстрактни предмети
Живи Неживи
човешки и „човекоподобни“ същества (човек, Бог, ангел и т.н.) животни неживи физически обекти абстрактни предмети
интелигентни неинтелигентни
„кой“-клауза „какво“-клауза

Деклинация[редактиране | редактиране на кода]

Означаване на падежни форми
падеж ед. ч. мн. ч.
мегрелски ласки грузински свански мегрелски ласки грузински свански
номинатив -i -i/-e -i -i -ep-i -ep-e -eb-i -är
ергатив -k -k -ma -d -ep-k -epe-k -eb-ma -är-d
датив -s -s -s -s -ep-s -epe-s -eb-s -är-s
генитив - - -is - -ep-iš -epe-š -eb-is -are-š
латив -iša -iša н/д н/д -ep-iša -epe-ša н/д н/д
аблатив -iše -iše н/д н/д -ep-iše -epe-še н/д н/д
интрументал -it -ite -it -šw -ep-it -epe-te -eb-it -är-šw
адвербиалис -o(t)/-t -ot -ad/-d -d -ep-o(t) н/д -eb-ad -är-d
финалис -išo(t) н/д -isad -išd -ep-išo(t) н/д -eb-isad -är-išd
вокатив н/д н/д -o (/-v) н/д н/д н/д -eb-o н/д
Примери за склонение на имена
корен: ǯveš- (мин.), mǯveš- (лас.), ʒvel- (гру..), ǯwinel- (сван.) – „стар“
падеж ед. ч. мн. ч.
мегрелски ласки грузински свански мегрелски ласки грузински свански
номинатив ǯveš-i mǯveš-i ʒvel-i ǯwinel ǯveš-ep-i mǯveš-ep-e ʒvel-eb-i ǯwinel-är
ергатив ǯveš-k mǯveš-i-k ʒvel-ma ǯwinel-d ǯveš-ep-k mǯveš-epe-k ʒvel-eb-ma ǯwinel-är-d
датив ǯveš-s mǯveš-i-s ʒvel-s ǯwinel-s ǯveš-ep-s mǯveš-i-epe-s ʒvel-eb-s ǯwinel-är-s
генитив ǯveš- mǯveš- ʒvel-is ǯwinl- ǯveš-ep-iš mǯveš-epe-š ʒvel-eb-is ǯwinel-är-iš
латив ǯveš-iša mǯveš-iša н/п н/д ǯveš-ep-iša mǯveš-epe-ša н/д н/д
аблатив ǯveš-iše mǯveš-iše н/д н/д ǯveš-ep-iše mǯveš-epe-še н/д н/д
инструментал ǯveš-it mǯveš-ite ʒvel-it ǯwinel-šw ǯveš-ep-it mǯveš-epe-te ʒvel-eb-it ǯwinel-är-šw
адвербиалис ǯveš-o mǯveš-ot ʒvel-ad ǯwinel-d ǯveš-ep-o н/д ʒvel-eb-ad ǯwinel-är-d
финалис ǯveš-išo н/п ʒvel-isad ǯwinel-išd ǯveš-ep-išo н/д ʒvel-eb-isad ǯwinel-är-išd
вокатив н/д н/д ʒvel-o н/д н/д н/д ʒvel-eb-o н/д

Глаголи[редактиране | редактиране на кода]

Картвелските глаголи могат да посочват един, два или три граматически лица. Извършителят на действието се нарича подлог, а повлияното от него лице е допълнението (пряко или непряко). Лицето може да бъде единствено или множествено. Според броя на лицата, глаголите се класифицират като еднолични, двулични и трилични.

  • Едноличните глаголи имат само един подлог и винаги е непреходен.
  • Двуличните глаголи имат подлог и едно допълнение, което може да бъде пряко или непряко. Глаголът е:
    • преходен, когато допълнението е пряко;
    • непреходен, когато допълнението е непряко.
  • Триличните глаголи имат подлог, както и пряко и непряко допълнение и са двупреходни.
Глаголи и лица
еднолични двулични трилични
непреходни преходни непреходни двупреходни
подлог + + + +
пряко допълнение + +
непряко допълнение + +

Подлозите и допълненията се означават със специални афикси.

Означаване на лица
Подлог
ед. ч. мн. ч.
старогруз. груз. мегр./лас. сван. старогруз. груз. мегр./лас. сван.
П1 v- v- v- xw- v-...-t v-...-t v-...-t xw-...-(š)d (отст.)

l-...-(š)d (вмет.)

П2 x/h- ∅,(h/s)- x-/∅ x/h-...-t ∅,(h/s)-...-t ∅-...-t x/∅-...-(š)d
П3 -s,-a/o,-n,-ed -s,-a/o -s,-u,-n (l)-...-s/(a) -an,-en,-es,-ed -en,-an,-es -an,-es (l)-...-x
Допълнение
Д1 m- m- m- m- m- (отст.)

gv- (вмет.)

gv- m-...-t,-an,-es n- (отст.)

gw- (вмет.)

Д2 g- g- g- ǯ- g- g-...-t g-...-t,-an,-es ǯ-...-x
Д3 x/h,∅- ∅,s/h/∅- ∅,x- x/h,∅- ∅,s/h/∅-...-t ∅-...-t,-an,-es ∅,x-...-x

С помощта на специални означения, картвелските езици могат да означат четири вида действия („версии“):

  • подложна – показва, че действието е предназначено за самия вършител;
  • допълнителна – действието е предназначено за другиго;
  • допълнително-пасивна – действието е предназначено за другиго и в същото време индикира пасивността на подлога;
  • неутрална – неутрално, по отношение на намерението.
Означаване на версията
Версия Мегрелски Лазки Грузински Свански
Подложна -i- -i- -i- -i-
Допълнителна -u- -u- -u- -o-
Допълнително-пасивна -a- -a- -e- -e-
Неутрална -o-/-a- -o- -a- -a-

Примери за наследен речник[редактиране | редактиране на кода]

Бройни числителни имена
  Пракартв. форма Картозански Свански
Пра-форма Грузински Мегрелски Лазки
едно н/д *erti
[ɛrti]
erti
[ɛrti]
arti
[ɑrti]
ar
[ɑr]
н/д
две *yori
[jɔri]
*yori
[jɔri]
ori
[ɔri]
žiri / žəri
[ʒiri] / [ʒəri]
žur / ǯur
[ʒur] / [d͡ʒur]
yori
[jɔri]
три *sami
[sɑmi]
*sami
[sɑmi]
sami
[sɑmi]
sumi
[sumi]
sum
[sum]
semi
[sɛmi]
четири *o(s₁)tkho
[ɔ(ʂ)tkhɔ]
*otkho
[ɔtkhɔ]
otkhi
[ɔtkhi]
otkhi
[ɔtkhi]
otkho
[ɔtkhɔ]
w-oštkhw
[w-ɔʃtkhw]
пет *khu(s₁)ti
[khu(ʂ)ti]
*khuti
[khuti]
khuti
[khuti]
khuti
[khuti]
khut
[khut]
wo-khušd
[wɔ-khuʃd]
шест *eks₁wi
[ɛkʂwi]
*eks₁wi
[ɛkʂwi]
ekvsi
[ɛvksi]
amšvi
[ɑmʃwi]
aši
[ɑʃi]
usgwa
[usɡwɑ]
седем *šwidi
[ʃwidi]
*šwidi
[ʃwidi]
švidi
[ʃvidi]
škviti
[ʃkviti]
škvit
[ʃkvit]
i-šgwid
[i-ʃɡwid]
осем *arwa
[ɑrwɑ]
*arwa
[ɑrwɑ]
rva
[rvɑ]
ruo / bruo
[ruɔ] / [bruɔ]
ovro / orvo
[ɔvrɔ] / [ɔrvɔ]
ara
[ɑrɑ]
девет *ts₁khara
[t͡ʂkhɑrɑ]
*ts₁khara
[t͡ʂkhɑrɑ]
tskhra
[t͡sxrɑ]
čkhoro
[t͡ʃkhɔrɔ]
čkhoro
[t͡ʃkhɔrɔ]
čkhara
[t͡ʃkhɑrɑ]
десет *a(s₁)ti
[ɑ(ʂ)ti]
*ati
[ɑti]
ati
[ɑti]
viti
[viti]
vit
[vit]
ešd
[ɛʃd]
двадесет n/a *ots₁i
[ɔt͡ʂi]
otsi
[ɔt͡si]
etsi
[ɛt͡ʃi]
etsi
[ɛt͡ʃi]
n/a
сто *as₁i
[ɑʂi]
*as₁i
[ɑʂi]
asi
[ɑsi]
oši
[ɔʃi]
oši
[ɔʃi]
-ir
[ɑʃ-ir]
Местоимения
Лични местоимения
  Пракартв. Грузински Мегрелски Лазки Свански
Аз *me
[mɛ]
me
[mɛ]
ma
[mɑ]
ma(n)
[mɑ]
mi
[mi]
Ти *sen
[sɛn]
šen
[ʃɛn]
si
[si]
si(n)
[si]
si
[si]
Ние *čwen
[t͡ʃwɛn]
čven
[t͡ʃvɛn]
čki(n) / čkə(n)
[t͡ʃki(n)] / [t͡ʃkə(n)]
čkin / čku / šku
[t͡ʃkin] / [t͡ʃku] / [ʃku]
Вие *stkwen
[stkwɛn]
tkven
[tkvɛn]
tkva(n)
[tkvɑ(n)]
tkvan
[tkvɑn]
sgäy
[sɡæj]
Притежателни местоимения
  Пракартв. Грузински Мегрелски Лазки Свански
Мой *č(w)e-mi
[t͡ʃ(w)ɛ-mi]
če-mi
[t͡ʃɛ-mi]
čki-mi
[t͡ʃki-mi]
čki-mi / ški-mi
[t͡ʃki-mi] / [ʃki-mi]
mi-šgu
[mi-ʃɡu]
Твой *š(w)eni
[ʃ(w)ɛni]
šeni
[ʃɛni]
skani
[skɑni]
skani
[skɑni]
i-sgu
[i-sɡu]
Негов/неин/негово *m-is₁
[m-iʂ]
m-is-i
[m-is-i]
mu-š-i
[mu-ʃ-i]
(h)e-mu-š-i
[(h)ɛ-mu-ʃ-i]
m-ič-a
[m-it͡ʃ-ɑ]
Наш *čweni
[t͡ʃwɛni]
čveni
[t͡ʃvɛni]
čkini / čkəni
[t͡ʃkini] / [t͡ʃkəni]
čkini / čkuni / škuni
[t͡ʃkini] / [t͡ʃkuni] / [ʃkuni]
gu-šgwey (excl.)
[ɡu-ʃɡwɛj]

ni-šgwey (incl.)
[ni-ʃɡwɛj]

Ваш *stkweni
[stkwɛni]
tkveni
[tkvɛni]
tkvani
[tkvɑni]
tkvani
[tkvɑni]
i-sgwey
[i-sɡwɛj]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Boeder, W.. Speech and thought representation in the Kartvelian (South Caucasian) languages. In: Güldemann, T., von Roncador, M. (Eds.), Reported Discourse. A Meeting-Ground of Different Linguistic Domains. Typological Studies in Language, vol. 52. Amsterdam/Philadelphia, Benjamins, pp. 3 – 48, 2002.
  • Boeder, W. (2005). „The South Caucasian languages“, Lingua, Vol. 115, Iss. 1 – 2 (Jan.-Feb.), Pages 5 – 89
  • Dalby, A.. Language in Danger; The Loss of Linguistic Diversity and the Threat to Our Future. Columbia University Press, 2002.
  • Fähnrich, H.. Kartwelische Wortschatzstudien. Jena, Friedrich-Schiller-Universität, 2002.
  • Fähnrich, H. & Sardzhveladze, Z.. Etymological Dictionary of the Kartvelian Languages (in Georgian). Tbilisi, 2000.
  • Gamkrelidze, Th. (1966) „A Typology of Common Kartvelian“, Language, Vol. 42, No. 1 (Jan. – Mar.), pp. 69 – 83
  • Gamkrelidze, Th. & Ivanov, V.. Indo-European and the Indo-Europeans: A Reconstruction and Historical Analysis of a Proto-Language and a Proto-Culture. 2 Vols. Berlin and New York, Mouton de Gruyter, 1995.
  • Kajaia, O.. Megrelian-Georgian dictionary. Vol 1. (in Georgian). Tbilisi, 2001.
  • Kartozia, G.. The Laz language and its place in the system of Kartvelian languages (in Georgian). Tbilisi, 2005.
  • Klimov, G.. Etymological Dictionary of the Kartvelian Languages (in Russian). Moscow, 1964.
  • Klimov, G.. Einführung in die kaukasische Sprachwissenschaft. Hamburg, Buske, 1994.
  • Klimov, G.. Etymological Dictionary of the Kartvelian Languages. Berlin, Mouton de Gruyter, 1998a.
  • Klimov, G.. Languages of the World: Caucasian languages (in Russian). Moscow, Academia, 1998b.
  • Lang, D. M.. The Georgians. New-York, Praeger, 1966.
  • Ruhlen, M.. A Guide to the World’s Languages, Vol. 1: Classification. Stanford, Stanford University Press, 1987.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Fähnrich (2002), p. 5
  • Fähnrich (2002), p. 5 – 6