Картов четец
Картов четец е входно периферно устройство за данни, което чете данни от носител за съхранение на данни с форма на карта. Исторически първите такива устройства четат перфокарти и се използват през първите десетилетия от развитието на компютрите. Съвременните четци са електронни устройства, които прочитат пластмасови карти, снабдени с баркод, магнитна лента, компютърен чип или друга среда за съхранение.
Четец на карта памет е устройство за комуникация със смарткарта или карта памет. Магнитен картов четец е устройство за четене на карти с магнитна лента, например кредитна карта.[1]
Четци за смарткарти[редактиране | редактиране на кода]
Четците на смарткарти могат да имат следните форми:
- Компютърна клавиатура с вграден картов четец
- Външни четци или специализиран вход на персоналните компютри за четене на смарткарти или флашкарти
- В лаптопите обичайно има вградени четци за флашкарти.
Външните картови четци могат да са свързани с цифрова клавиатура за въвеждане на ПИН код (персонален идентификационен номер) или друга информация (например банкомат, ПОС терминал).
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Mobile Credit Card Readers Grow with IOS as Foundation // Macworld.com. Посетен на 22 март 2012.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Card reader в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |