Картографска проекция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Картографската проекция представлява математически начин за изобразяване на земната повърхност върху плоскост. Картографските проекции са необходими за създаването на географските карти. Не съществува картографска проекция, при която да няма деформации. Картографските проекции се делят на четири вида:

  • Конични
-паралелите са дъги от центрирани окръжности;
-меридианите са лъчи изхождащи от една точка;
-няма деформация в точката на допиране;
-най-често се използва за изобразяване на Северното полукълбо.
  • Цилиндрични (проекция на Меркатор)
-паралелите са прави успоредни една на друга линии, но с различни разстояния между тях;
-меридианите са прави перпендикулярни линии на паралелите, но разстоянието между тях е равно;
-няма деформация в точката на допиране;
-използва се за изобразяване на света и за навигация;
  • Азимутални полярни
-паралелите са концентрични окръжности;
-меридианите са лъчи;
-на полюсите няма деформация, но към екватора започва;
-предназначена е за изобразяване на Северното и Южното полукълба;
  • Азимутални екваториални
-паралелите са дъги, а екваторът е права линия;
-меридианите са криви линии свързващи двата полюса,изключение прави един, но не винаги Гринуичкия.

Азимутални проекции[редактиране | редактиране на кода]

Азимуталните проекции се получават при проектиране на земната повърхност върху равнина допирателна в някоя точка на земното кълбо. Названието азимутални се дължи на основното им свойство да не изопачават азимута на линиите, прекарани в равнината през точката на допиране. В зависимост от разположението на точката от която излизат пространствени лъчи азимуталните проекции биват централни стереографски, ортографски и външни. От всички азимутални проекции в авиацията най-голямо приложение намира равномеждинната азимутална полярна проекция. Тя се получава чрез разгъване на меридианите върху допираща се до полюса равнина.