Карч Кирай

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Карч Кирай
Персонална информация
Цяло имеКарч Кирай
ПрякорМълнията
Дата на раждане3 ноември 1960 г. (63 г.)
Място на ражданеДжаксън, Мичигън, САЩ
Височина188 cm
Тегло93 kg
Постпосрещач
Национален отбор
САЩ
Карч Кирай в Общомедия

Чарлз Фредерик „Карч“ Кирай (Charles Frederick „Karch“ Kiraly; [ˈkɑrtʃ kɪˈraɪ]; фамилното име се чете Кирай на унгарски), неправилно наричан Кирали, е американски волейболист и треньор от унгарски произход.

Той е първият човек, спечелил златни олимпийски медали в класическия и в плажния волейбол. Избран е за най-добрия волейболист на XX век от Международната федерация по волейбол (FIVB).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в семейството на унгарски имигрант в Джаксън, щата Мичиган, САЩ на 3 ноември 1960 г. Баща му Ласло Кирай е лекар, емигрира в САЩ след унгарската революция през 1956 г. На младини е тренирал волейбол, бил е член на унгарския национален отбор за юноши през 1954 г.

Карч наследява от баща си любовта към волейбола и в дует с него още 11-годишен печели първата си победа в турнир по плажен волейбол в Калифорния.

Университет[редактиране | редактиране на кода]

Карч завършва колеж в Санта Барбара (Калифорния) през 1979 г. Постъпва в Калифорнийския университет (UCLA) в Лос Анджелис по специалност „Биохимия“ и го завършва през 1983 г. В периода 1979 – 1982 г. играе за студентския отбор UCLA Bruins, като става трикратен шампион на Националната асоциация за студентски спорт (NCAA), побеждавайки в 124 от 139 мача. През 1981 и 1982 г. е избран за най-полезен играч.

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

От 1981 г. играе за националния отбор по волейбол на САЩ. При системата 4-2 е на поста разпределител-посрещач, а след 1983 г. при въвеждането от Дъг Бел на системата 5-1 е на поста посрещач. На олимпийския турнир в Лос Анджелис, въпреки че е най-млад в отбора, играе във всички мачове и печели първия си златен олимпийски медал. От 1985 г. е капитан на отбора на САЩ и същата година печели Световната купа по волейбол. През 1986 г. САЩ губят от СССР оспорвания финал на Игрите на добра воля в Москва, но 2 месеца по-късно взимат реванш и стават световни шампиони на първенството в Париж. През 1988 г. Карч става за втори път олимпийски шампион на игрите в Сеул и е избран за най-полезен играч на турнира. През 1986 и 1988 г. е избран за най-добър волейболист в света от FIVB.

Спортист в Италия[редактиране | редактиране на кода]

След олимпиадата в Сеул Кирай прекратява участието си в националния отбор на САЩ и заедно със съотборника си Стив Тимънс подписва договор с италианския „Равена“. За 2 години на Апенините печели шампионата и купата на Италия, Купата на шампионите, Световния клубен шампионат, Суперкупата на Европа. През 1992 г. се връща в САЩ, за да се посвети на плажния волейбол.

Плажен волейбол[редактиране | редактиране на кода]

В Асоциацията на професионалните волейболисти (AVP) и на турнирите на FIVB Кирай участва до 2007 г.

През 1988 г. заедно с Пит Пауърс побеждава в неофициалния световен шампионат в Рио де Жанейро. Печели общо 148 турнира, от които 116 заедно с Кент Стийфс. През 1991 г. двамата печелят само 6 турнира, но година по-късно, когато Кирай изцяло се отдава на плажния волейбол, печелят 16 турнира, от които 13 последователни. През 1993 г. подобряват постижението си, печелейки 18 турнира. Победният им ход продължава и следващите години, за да се стигне и до най-големия им успех – златни медали от първия олимпийски турнир по плажен волейбол в Атланта 1996 г. По този начин Кирай става първия човек със златни медали в двете версии на волейбола.

През 1998 г. заедно с новия си партньор Адам Джонсън печелят сребърни медали от Игрите на добра воля в Ню Йорк и за 6-и път (1990, 1992 – 1995, 1998) е избран за най-полезен играч от AVP. С 6-те спечелени турнира през този сезон Кирай подобрява постижението на друг именит състезател – Синджин Смит, заедно с когото започва кариерата си в AVP сериите през 1984 г. и печели първия си турнир.

През 1999 г. Кирай издава автобиографичната книга „Човек на пясъка“. В края на 2000 г. е обявен за най-добър волейболист на XX век от FIVB. Пренебрегвайки травми и възраст, продължава да участва в турнири по плажен волейбол и след 2000 г. През 2004 г. след победа в турнира в Лас Вегас (заедно с Майк Ламбърт) общата сума на спечелените средства от турнири надхвърля 3 милиона долара. През 2005 г. печели последния си турнир в Хънтингтън Бийч, а през 2007 г. на 46 години завършва спортната си кариера.

Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

След 2007 г. Кирай е колежански треньор в Калифорния и коментатор на плажен волейбол за каналите ESPN и NBC.

От 2009 г. е в треньорския щаб на женския национален отбор на САЩ, като асистент на Хю Маккъчън, а от септември 2012 г. е негов главен треньор.[1].

През 2014 година амрериканките стават първи на световното първенство в Италия. С това Кирай става четвъртият човек в света спечелил злато на световно първенство в качеството си на състезател и на треньор.[2].

На Олимпиадата в Рио де Женейро достига с женския отбор до бронзови медали, а на Олимпиадата в Токио американките под негово ръководство за първи път печелят златото. С това Кирай става вторият човек във волейбола, печелил злато като играч и като треньор [3].

Постижения[редактиране | редактиране на кода]

Волейбол[редактиране | редактиране на кода]

  • Олимпийски шампион (1984, 1988)
  • Световен шампион (1986)
  • Шампион на NORCECA (1983, 1985), сребърен медалист (1981)
  • Носител на Световната купа (1985)
  • Сребърен медалист от Игрите на добра воля (1986)
  • Шампион на Панамериканските игри (1987)
  • Шампион на NCAA (1979, 1981, 1982), сребърен медалист (1980)
  • Шампион на Италия (1990/91)
  • Носител на Купата на Италия (1990/91)
  • Победител в Световния клубен шампионат (1991)
  • Носител на Купата на европейските шампиони (1991/92)
  • Носител на Суперкупата на Европа (1991)
  • Най-полезен играч (MVP) за световна купа (1985), на олимпийски турнир (1988), световния клубен шампионат (1991)
  • Най-добър волейболист в света (1986, 1988).

Плажен волейбол[редактиране | редактиране на кода]

  • Олимпийски шампион (1996) и победител в 147 международни турнира
  • Носител на индивидуални награди на AVP:
    • най-полезен играч (1990, 1992, 1993, 1994, 1995, 1998)
    • спортсмен на годината (1995, 1997, 1998)
    • завръщане на годината (1997)
    • най-добър в защита (2002)
    • най-добър в атака (1990, 1993, 1994)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Karch Kiraly Named U.S. Women’s National Volleyball Team Head Coach // USA Volleyball, 2012-09-11. Архивиран от оригинала на 2012-10-26. Посетен на 2012-10-04. (на английски)
  2. ↑ Snyder, Charlie. VICTORY! U.S. Women Win First World Championship // USA Volleyball. 2014-10-12. Посетен на 2017-03-21.
  3. ↑ FIVB Press Release. Questions asked and questions answered as curtain falls on Rio 2016 // Rio 2016 Fédération Internationale de Volleyball. 2016-08-22. Посетен на 2017-03-21.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Волейбол“         Портал „Волейбол“          Портал „САЩ“         Портал „САЩ“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Карч_Кирай&oldid=11969257“.