Каскада Арда

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Каскада „Арда“ или "Долна Арда" е водноелектрическа каскада в Източните Родопи по средното и долното течение на река Арда, състояща се от серия язовири, ВЕЦ и други хидро- и електросъоръжения. В проект е и изграждането на каскада Горна Арда с цел да се усвои наличният голям хидроенергиен потенциал и по горното течение на реката.

Каскада "Арда" е единствената система от големи язовири в страната, изградени на едно поречие. По обща водосборна площ от 5128 км2 и инсталирана мощност каскадата се нарежда сред най-големите хидро-енергийни комплекси в България, а по общ обем на язовирите от над 1,2 милиарда м3 е на 1-во място в страната. Основното ѝ предназначение е производство на електрическа енергия и регулиране на речния отток. През 2010 г. e завършeна рехабилитацията на каскадата, при която е извършен основен ремонт и модернизиране на всички хидроагрегати и е добавен 5-ти генератор на ВЕЦ "Студен кладенец". Общата инсталирана мощност достига 326 МВт, подобрени са с 20 % разполагаемите мощности и общият преработен обем. През 2010 г. централите от каскадата са подали в електропреносната мрежа на страната рекордните 682,6 ГВтч електроенергия, която поради средиземноморския климат на поречието се произвежда главно през зимата, когато потреблението е най-високо.

Освен прякото производство на евтина и екологично чиста енергия, каскадата е изключително важна за покриване на върхови и подвърхови товари в електроенергийната система, регулатор на честотата, широк диапазон на разполагаемост и бърз резерв при аварийно отпадане на големи мощности. След завършването на планираните 3 язовира от "Горна Арда", общата каскада "Арда" ще се превърне в най-големия хидроенергиен комплекс в България със средногодишно производство от над 1 ТВтч (т.е. 1 милиард киловатчаса) електроенергия.

Каскадата се състои от 3 хидровъзела:

Характеристика на ВЕЦ по каскадата „Арда“
ВЕЦ Общ обем на язовира (млн.м3) Нетен напор
(м)
Застроено водно количество
3/сек)
Инсталирана мощност
МВт
Средногодишно производство до 2010 г.
(ГВтч)
Годишно производство
2010 г. (ГВтч)
ВЕЦ Кърджали 539,9 93 162 106 160 191
ВЕЦ Студен кладенец 489 66 120 82 170 253,7
ВЕЦ Ивайловград 188 54 270 120 164 237,7
Общо 1216.9 - - 308 494 682.4

Структура на каскадата[редактиране | редактиране на кода]

Хидровъзел „Кърджали“[редактиране | редактиране на кода]

Хидровъзел Кърджали е първото стъпало на каскадата. Изграден е на 3 км от центъра на града нагоре по течението на реката. В този хидровъзел влизат язовир „Кърджали“ и едноименната ВЕЦ. Чашата на язовира се пълни от река Арда и нейните притоци в горното ѝ течение.

Язовирната стена е бетонна дъгова гравитачна, с височина от основата 103.5 м и дължина по оста на короната 403 м. По време на строежа си и до 2010 г. е била уникално хидротехническо съоръжение за България, а в момента отстъпва единствено на стената на новия язовир Цанков камък. Електроцентралата е подязовирна, разположена под тялото на стената, с 4 тангенциални турбини Францис на вертикална ос, с обща маскимална мощност от 106 МВт.

Хидровъзел „Студен кладенец“[редактиране | редактиране на кода]

Стената на язовир "Студен кладенец"

След като водата излезе от ВЕЦ „Кърджали“, тя попада в корекцията на коритото на река Арда в чертите на град Кърджали, т. нар. "Водно огледало". От изпускателите на водното огледало реката навлиза в опашката на язовир "Студен кладенец", който е второто стъпало на каскадата. Водосборната област на язовир "Студен кладенец" е 3708 км2 и включва водосборите на река Арда, на левия ѝ приток Перперешка река, на десния приток Върбица и други по-малки рекички.

Язовирната стена е масивна бетоново-гравитачна, с максимална височина 67.5 м и дължина по короната 338 м. В основата си стената е широка 61 м, а в короната - 8 м. Язовирът се простира на 29 км нагоре по течението на реката и достига чертите на град Кърджали. Електроцентралата е деривационна, разположена на около 500 м надолу по течението на реката, което осигурява допълнителен нетен напор на турбините. Водовземното съоръжение е монтирано в десния бряг на язовира, оттам по подземна деривация водата преминава през напорен тунел и напорен тръбопровод и постъпва в турбините, които са 5 броя Францис на вертикална ос с обща максимална мощност 82 МВт. В тялото на стената е монтирана малка турбина от 1 МВт за оползотворяване на екологични води, изпускани за оводняване на коритото на река Арда.

Хидровъзел „Ивайловград“[редактиране | редактиране на кода]

Стената на язовир "Ивайловград"

От ВЕЦ „Студен кладенец“ водата излиза в коритото на река Арда, която тече през източните Родопи, образувайки красиви меандри и проломи в продължение на повече от 30 км и попада в язовир Ивайловград. Освен от Арда, язовирът се пълни и от десния ѝ приток Крумовица. Хидровъзел "Ивайловград" е третото и последно стъпало на каскадата, построен на около 13 км северозападно от едноименния град. Стената е бетонова гравитачна, с максимална височина 73 м и дължина по короната 250 м. Централата е подязовирна, вградена в тялото на стената. Разполага с 3 аксиални турбини Каплан с обща максимална мощност 120 МВт.

Каскада „Горна Арда“[редактиране | редактиране на кода]

С цел да се усвои наличният голям хидроенергиен потенциал в горното течение на Арда, се предвижда изграждането на три нови хидровъзела - Мадан, Ардино и Китница. Подготвителните работи по изграждането на най-горното стъпало — язовир и ВЕЦ Мадан започват още през 1999 г, а веднага след това започват и интензивни работи по строежа — извършват се взривни работи по основите на бъдещата язовирна стена, пробити са отбивните тунели, изграден е бетонов възел и др. Малко по-късно проектът е замразен, поради фалита на турският акционер в компанията "Джейлан холдинг" и възникналите спорове между съдружниците - НЕК и наследниците на фалиралия турски холдинг.

На 19 юли 2010 г. в сградата на българското посолство във Виена е подписан акционерен договор за изграждане и експлоатация на хидроенергийната каскада Горна Арда, уреждащ основата за сътрудничество между НЕК и EVN. Работи се интензивно по техническото препроектиране. В няколко етапа на развитие в тази част на поречието, трябва да се изградят три язовира и централи (Мадан, Ардино и Китница) с обща мощност до 170 мегавата. Над 400 гигаватчаса електрическа енергия годишно ще влизат от тези централи в българската електропреносна мрежа, като това количество покрива нуждите от електроенергия на над 100 000 домакинства. Този хидроенергиен проект е една важна стъпка в посока на използване на възобновяемите енергийни източници в България и подобряване на енергийната независимост на страната.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]