Каскада „Арда“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Каскада „Арда“
41.6312° с. ш. 25.485° и. д.
Каскада „Арда“
Местоположение в България
Видводноелектрическа каскада
Местоположение България
Изграждане1954 – 2009 г.
СобственикНационална електрическа компания

Каскада „Арда“ е водноелектрическа каскада в Източните Родопи по средното и долното течение на река Арда, състояща се от серия язовири, водноелектрически централи (ВЕЦ) и други хидро- и електросъоръжения. В проект е и изграждането на каскада Горна Арда с цел да се усвои наличният голям хидроенергиен потенциал и по горното течение на реката.

Каскада „Арда“ е единствената система от големи язовири в страната, изградени на едно поречие. По обща водосборна площ от 5128 км2 и инсталирана мощност каскадата се нарежда сред най-големите хидро-енергийни комплекси в България, а по общ обем на язовирите от над 1,2 милиарда м3 е на 1-во място в страната. Основното ѝ предназначение е производство на електрическа енергия и регулиране на речния отток. През 2010 г. e завършена рехабилитацията на каскадата, при която е извършен основен ремонт и модернизиране на всички хидроагрегати и е добавен 5-и генератор на ВЕЦ „Студен кладенец“. Общата инсталирана мощност достига 326 МВт, подобрени са с 20 % разполагаемите мощности и общият преработен обем. През 2010 г. централите от каскадата са подали в електропреносната мрежа на страната рекордните 682,6 ГВтч електроенергия, която поради средиземноморския климат на поречието се произвежда главно през зимата, когато потреблението е най-високо.

Освен прякото производство на евтина и екологично чиста енергия, каскадата е изключително важна за покриване на върхови и подвърхови товари в електроенергийната система, регулатор на честотата, широк диапазон на разполагаемост и бърз резерв при аварийно отпадане на големи мощности.

Производство на електроенергия[редактиране | редактиране на кода]

Характеристика на ВЕЦ по каскадата „Арда“
ВЕЦ Общ обем на язовира (млн.м3) Нетен напор (м) Застроено водно количество (м3/сек) Инсталирана мощност (МВт) Средногодишно производство до 2010 г. (ГВтч) Годишно производство 2010 г. (ГВтч)
ВЕЦ „Кърджали“ 539,9 93 162 106 160 191
ВЕЦ „Студен кладенец“ 489 66 120 82 170 253,7
ВЕЦ „Ивайловград“ 188 54 270 120 164 237,7
Общо 1216.9 - - 308 494 682.4

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Хидровъзел „Кърджали“[редактиране | редактиране на кода]

Язовир „Кърджали“

Хидровъзел „Кърджали“ е първото стъпало на каскадата с основни съоръжения язовир „Кърджали“ и ВЕЦ „Кърджали“.

Язовирът се пълни от река Арда и нейните притоци в горното ѝ течение с водосборна област с площ 1882 квадратни километра. Язовирната стена, разположена на 3 km над град Кърджали, е бетонна, дъгово-гравитачна. Максималната ѝ височина от основата е 103,50 метра, а дължината по короната – 344 метра. Водохранилището има пълен завирен обем 497,2 милиона кубични метра. Строителството му започва през 1957 година, но поради поредица от технически проблеми завиряването започва през 1970 година, а нормалната му експлоатация – през 1982 година.[1]

ВЕЦ „Кърджали“ е подязовирна, разположена под тялото на стената, с 4 тангенциални турбини „Френсис“ на вертикална ос с обща максимална мощност 110,4 MW. Първата турбинна група е монтирана през 1963 година, като по това време е най-мощната в България, но заради проблемите с язовирната стена пускането на централата в експлоатация се забавя до 1970 година.[2]

Хидровъзел „Студен кладенец“[редактиране | редактиране на кода]

Стената на язовир „Студен кладенец“

След ВЕЦ „Кърджали“ водите на каскадата преминават по коритото на река Арда и Водното огледало в Кърджали – корекция на реката с предимно градоустройствени функции – откъдето директно навлизат в опашката на язовир „Студен кладенец“, който е основен елемент от второто стъпало на каскадата.

Завършен през 1958 година, язовир „Студен кладенец“ има водосборна област с площ 3707,5 km², включваща тази на горното стъпало на каскадата, заедно с водосборите на Перперешка река, Върбица и други по-малки реки. Водохранилището има общ завирен обем от 387,8 млн. m³ при залята площ 27,8 km². Язовирната стена е бетонна гравитачна и е висока 67,5 m, а дължината ѝ по короната е 338 m.[3]

ВЕЦ „Студен кладенец“ е деривационна централа, разположена на около 600 m надолу по течението на реката. Водите от язовира се подават по напорен тунел с диаметър 6,2 m до висока 44,2 m водна кула, а оттам по два подземни напорни тръбопровода с диаметър по 3,8 m. Средният нетен пад е 59,5 m, а застроеното водно количество – 120 m³/s. При първоначалното изграждане през 1958 година е оборудвана е с 4 френсисови турбини с общ капацитет 60 MW, който е увеличен след рехабилитация през 2004 година до 67,2 MW. През 2009 година е добавена още една турбина с мощност 17 MW, както и малка турбина от 1,3 MW в тялото на язовирната стена, която да оползотворява водите, подавани от язовира за екологични нужди.[4]

Хидровъзел „Ивайловград“[редактиране | редактиране на кода]

Стената на язовир „Ивайловград“

След ВЕЦ „Студен кладенец“ водите на каскадата продължават в продължение на повече от 30 km по естественото корито на Арда до язовир „Ивайловград“, като основният приток в този участък е река Крумовица. Язовирът е построен през 1959 – 1964 година, има водосборна област с площ 5128 km², площта на езерото е 15,1 km², а общият завирен обем е 156,7 млн. m³. Язовирната стена е бетонна гравитачна, с височина 73 m и дължина по короната 365 m, като по нея преминава Републикански път III-597.[5]

ВЕЦ „Ивайловград“ е подязовирна, вградена в тялото на стената на язовира. Разполага с 3 аксиални турбини „Каплан“ с обща максимална мощност 120 MW. Има среден пад от 44 m и застроено водно количество 279 m³/s.[6][7]

Възможни разширения[редактиране | редактиране на кода]

Хидровъзел „Маджарово“[редактиране | редактиране на кода]

Хидровъзел „Маджарово“ е планирано разширение на каскадата, което не е включено при първоначалното ѝ изграждане, тъй като би засегнало активната по това време разработка на Мини „Маджарово“, които спират работа в началото на 90-те години. Той е междинно стъпало между хидровъзлите „Студен кладенец“ и „Ивайловград“.[8]

Плановете за хидровъзела не предвиждат голям язовир, а само малък изравнител и ВЕЦ „Маджарово“, който да се захранва директно с отработените от ВЕЦ „Студен кладенец“ води. Те трябва да се подават по дълга около 20 km напорна деривация. Централата би била разположена в горния край на язовир „Ивайловград“ и при среден пад от 32,3 m би имала капацитет 42 MW.[9]

Каскада „Горна Арда“[редактиране | редактиране на кода]

Каскада „Горна Арда“ е планирано разширение на каскадата към горната част от басейна Арда. Проектът предвижда тя да включва 3 хидровъзела, които да се изградят поетапно в районите на Мадан и Ардино, включително три големи и няколко малки електроцентрали с обща мощност 175 MW:[10]

  • Хидровъзел „Мадан“
    • Язовир „Мадан“ с общ завирен обем 141 млн. m³ и залята площ 4,6 km²; каменнонасипна стена с височина 92,4 m
    • ВЕЦ „Бял извор“ с мощност 46 MW
    • Малка ВЕЦ на приток на Арда с мощност 1,4 MW
  • Хидровъзел „Ардино“
    • Язовир „Ардино“ с общ завирен обем 93,4 млн. m³ и залята площ 3,1 km²; каменнонасипна стена с височина 102,7 m
    • ВЕЦ „Ардино“ с мощност 56,6 MW
    • Малка ВЕЦ на приток на Арда с мощност 1,4 MW
  • Хидровъзел „Сърница“
    • Язовир „Сърница“ с общ завирен обем 92,2 млн. m³; бетоновогравитачна стена с височина 96,2 m
    • ВЕЦ „Китница“ с мощност 67,9 MW
    • Малка ВЕЦ на приток на Арда с мощност 1,3 MW

За изпълнение на проекта през 1999 година е създадена Хидроенергийна компания „Горна Арда“, която в периода 2001 – 2003 година започва работа по Хидровъзел „Мадан“. Изпълнени са подготвителните работи по площадката, отбивните тунели за изграждането на язовирната стена и корекцията на река Арда при бъдещата електроцентрала.[11] Малко по-късно работите по проекта спират. След 2010 година мажоритарен акционер в проектната компания става австрийската „И Ви Ен“, която прави опити за подновяването му, но през 2017 година проектът е официално замразен.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Набатов 2011, с. 91 – 101.
  2. Набатов 2011, с. 101 – 102.
  3. Набатов 2011, с. 102 – 103.
  4. Набатов 2011, с. 103 – 104.
  5. Набатов 2011, с. 105 – 106.
  6. https://nek.bg/vec/index.php/bg/za-nas/centrali
  7. Набатов 2011, с. 107.
  8. Набатов 2011, с. 109.
  9. Набатов 2011, с. 109 – 110.
  10. Набатов 2011, с. 111 – 113.
  11. Набатов 2011, с. 113.
Цитирани източници
  • Набатов, Никита и др. Електроенергетиката на България. София, Тангра ТанНакРа, 2011. ISBN 978-954-378-081-5.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]