Касокеро
| Kasokero orthonairovirus | ||||||||||||||
 Типична структура на вириона и геном на членовете на семейство Orthonairoviridae | ||||||||||||||
| Геном | ||||||||||||||
| Група V: евРНК вируси (ssRNA-) | ||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Вирусът Касокеро (Kasokero virus, Orthonairovirus kasokeroense) е вид от рода Orthonairovirus.[1] Вирусът е изолиран за първи път през 1977 г. от учени в Института за изследване на вируси на Уганда от серумни проби, събрани от египетски плодоядни прилепи (Rousettus aegyptiacus), уловени в пещерата Kasokero в Уганда[2].
Вирусология
[редактиране | редактиране на кода]Като типичен член на семейство Nairoviridae, вирусът е едноверижен РНК вирус с негативен смисъл и геном, разделен на три сегмента: голям (кодиращ РНК-зависимата РНК полимераза), среден (кодиращ гликопротеините Gn и Gc) и малък (кодиращ нуклеокапсидния протеин)[3].
Екология
[редактиране | редактиране на кода]Вирусът Kasokero е изолиран за първи път от серумни проби, събрани от египетски плодоядни прилепи, естествени резервоар на Марбург вирус (Orthomarburgvirus marburgense)[2]. Освен това, вирусът е изолиран и от меки аргасови кърлежи (Ornithodorus faini), наблюдавани да се хранят върху плодоядни прилепи и считани за част от ензоотичния цикъл на предаване на вируса Kasokero[2].
Към днешна дата египетските плодоядни прилепи са единствените известни гръбначни носители на вируса на африканския континент. Екологични проучвания на диви прилепи в Уганда са установили, че средно около 3% от тези прилепи са положителни за Kasokero РНК[4]. Експериментални инфекции на египетски плодоядни прилепи с вируса Kasokero в лабораторни условия показват, че заразените прилепи не развиват явни признаци на заболяване, въпреки успешна репликация на вируса в различни тъкани[5][6].
Заболяване при хора
[редактиране | редактиране на кода]Малко след като е открит през 1977 г., вирусът причинява лабораторно-придобити инфекции сред трима служители на лабораторията към Института за изследване на вируси на Уганда. По-късно е открит и четвърти случай при шофьор, който не е съобщил за директен контакт с лабораторни техници или съоръжения[7]. Сред четирите потвърдени случая, клиничните признаци на заболяването са включвали както лека температура, така и системно заболяване включващо треска, главоболие, артралгия (болки в мускулите), стомашни болки, гадене, разстройство, болка в гърдите и кашлица.[2]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Virus Taxonomy: 2020 Release // International Committee on Taxonomy of Viruses (ICTV). Посетен на 25 May 2021.
- 1 2 3 4 Schuh, Amy J. и др. Human-Pathogenic Kasokero Virus in Field-Collected Ticks // Emerging Infectious Diseases 26 (12). 2020-12. DOI:10.3201/eid2612.202411. с. 2944 – 2950.
- ↑ Kuhn, Jens H. и др. Genomic Characterization of the Genus Nairovirus (Family Bunyaviridae) // Viruses 8 (6). 10 юни 2016. DOI:10.3390/v8060164. с. 164.
- ↑ Amman, Brian R. и др. Co-Infections with Orthomarburgviruses, Paramyxoviruses, and Orthonairoviruses in Egyptian Rousette Bats, Uganda and Sierra Leone // Emerging Infectious Diseases 31 (5). 2025-05. DOI:10.3201/eid3105.241669. с. 1015 – 1018.
- ↑ Schuh, Amy J. и др. Modeling natural coinfection in a bat reservoir shows modulation of Marburg virus shedding and spillover potential // PLoS pathogens 21 (3). 2025-03. DOI:10.1371/journal.ppat.1012901. с. e1012901.
- ↑ Sage Journals: Discover world-class research // Sage Journals. Посетен на 28 май 2026. (на английски)
- ↑ Kalunda, M. и др. Kasokero virus: a new human pathogen from bats (Rousettus aegyptiacus) in Uganda // The American Journal of Tropical Medicine and Hygiene 35 (2). 1986-03. DOI:10.4269/ajtmh.1986.35.387. с. 387 – 392.