Каспийско море

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Каспийско море
Caspian Sea from orbit-NoRedLines.jpg
Сателитна снимка.
Информация
Координати 44° с. ш. 35° и. д. / 44° с. ш. 35° и. д.
Притоци Самур, Волга, Урал (река), Терек, Кура
Страни с излаз Флаг на Русия Русия,
Флаг на Казахстан Казахстан,
Флаг на Туркменистан Туркменистан,
Флаг на Иран Иран,
Флаг на Азербайджан Азербайджан
Дължина около 1200 km
Площ 371 000 km
Средна дълбочина 208 m
Максимална дълбочина 1 025 m
Обем 78 200 km
Соленост до 13‰
Острови Ашур Ада, Гарасу, Гум, Даш, Зира, Зянбил, Кюр Дашъ, Хара Зира, Огурджа, Сенги-Муган, Тюлени, Тюленови острови, Чечен, Чъгъл
Каспийско море в Общомедия
Каспийско море
Особености на езеро
Вид безотточно, солено, естествено
Отток няма
Дължина 1 030 km
Ширина 435 km
Надм. височина -28 m
Басейн 3 626 000 km²
Населени места Баку, Актау, Махачкала, Туркменбаши
Каспийско море в Общомедия

Каспийско море (на руски: Каспи́йское мо́ре, на казахски: Каспий теңізі, на туркменски: Hazar deňzi, на персийски: دریای خزر – Daryâ-ye Xazar, на азербайджански: Xəzər dənizi) е най-големият безотточен басейн на Земята. Солеността на водата се колебае от 11 – 13 ‰, в северозападната част до 0,05 ‰. Разположено е на надморска височина −28 m (по-ниско от нивото на Световния океан), нивото му през вековете е различно. Общата му площ възлиза на 371 000 km2 (442 000 km2, 1930, 368 000 km2, 1980).  В северната си част дълбочината достига до 22 m, а в южната до 1025 m.

Каспийско море е разположено между континентите Европа и Азия и граничи с 5 държави: Русия, Казахстан, Туркменистан, Иран, Азербайджан. В езерото се вливат следните реки: Волга, Урал, Терек, Кура и др. Главни пристанища са Астрахан, Махачкала, Баку, Ленкоран, Актау.

В шелфа са открити големи залежи на нефт и природен газ. Развива се добив на риба и хайвер (най-вече есетрови риби).

Име[редактиране | редактиране на кода]

В държавите с излаз на Каспийско море го наричат съответно: Перс.دریای خزر Рус.Каспи́йское мо́ре, Азейб.Xəzər dənizi ,Чеч.Каспий-хIорд, Авар.Хазар ралъад, Дарг. Каспила урхьу, Кум.Хазар денгиз, Лакск.Каспи хьхьири, Лезг.Каспи гьуьл, Рут.Kaspy der'ya ,Туркм.Hazar deňzi , Каз. Каспий теңізі

Геоложко минало[редактиране | редактиране на кода]

Максималното и минималното ниво на Каспийско море

Сходно на Черно море, Каспийско море е остатък от древното море Паратетис, съществувало в периода късна юра – ранен плиоцен. Преди около 5,5 милиона години Паратетис започва да пресъхва поради разместването на тектонни плочи, което води до драматичен спад в морското равнище. Постепенно започват да се оформят съвременните граници на Каспийско, Черно и Аралско море.

Каспийско море (в средата), Черно море с Азовско (ляво) и Аралско море (дясно).

Благодарение на съществения брой реки, които се вливат в Каспийско море, в северната част на басейна водата е сладка. Откъм иранския бряг тя е доста по-солена поради липсата на реки, които да доставят достатъчно сладка вода. В наши дни солеността на Каспийско море отговаря на 1/3 от солеността на Световния океан. Лагуната Кара Богаз Гол е най-соленият участък в Каспийско море.

География[редактиране | редактиране на кода]

Каспийско море е разположен между двете части на евразийския континент – Азия и Европа. Формата на морето леко наподобява латинската буква S, а дължината на Каспийско море от север на юг е около 1 200 km (36°34' – 47°13' N), от запад на изток – 195 – 435 km, средната за басейна е 310 – 320 km (46° -56° E).

Условно Каспийско море се дели на три отделни физико-географски части – Северна, Централна и Южна. Условната граница между Северно Каспийско море и Централно Каспийско море следва линията остров Чечен – нос Тюб-Караган, а тази между Централно и Южно Каспийско – линията остров Жилой – нос Ган-Гулу. Северно, Централно и Южно Каспийско море съставляват съответно 25%, 36% и 39% от общата площ на морето.

Северната част включва единствено Каспийския шелф, който е изключително плитък и средната му дълбочина не надминава 5 – 6 m. В посока Централно Каспийско драстично се увеличава и достига средна стойност от 190 m. Южната част е най-дълбока, с океански дълбини надхвърлящи 1 km. Средно и Южно Каспийско представляват съответно 33% и 66% от общия воден обем на басейна. През зимата северните участъци на морето обикновено замръзват, а през най-студените зими ледът достига дори на юг.

Крайбрежие[редактиране | редактиране на кода]

Скалист бряг на Каспийско море. Набран

Бреговата линия на Каспийско море е с дължина около 6 500 km и в по-голямата си част е слабо разчленена. Бреговете са ниски и лесно достъпни. Северното крайбрежие е прорязано от делтите на Волга и Урал, под чието влияние са се образували множество островчета и малки заливи влизащи дълбоко в сушата. Бреговете тук са особено ниски, често заблатени и покрити с гъсти храсти. Източното крайбрежие е доминирано от варовиков бряг, който постепенно преминава в полупустиня. Западното крайбрежие на Каспийско море е най-силно разчленено, като тук се намира Апшеронския полуостров, на който е разположена азербайджанската столица Баку и който се явява най-големият в района на Каспийско море. Част от туркменистанското крайбрежие е лагуната Кара Богаз Гол, която с площ от 18 000 km² е една от най-големите в света. По-значими полустрови:

  • Аграхански полуостров
  • Апшеронски полуостров
  • Бузачи
  • Мангъшлак
  • Мианкале
  • Тюб Караган

По-големи острови:

  • Ашур Ада
  • Гарасу
  • Гум
  • Даш
  • Зира
  • Зянбил
  • Кюр Дашъ
  • Хара Зира
  • Огурджа
  • Сенги-Муган
  • Тюлени
  • Тюленови острови
  • Чечен
  • Чъгъл
Кара Богаз Гол

По-големи заливи:

  • Аграхански
  • Кизляр
  • Мьортвий Култук
  • Кайдак
  • Мангъшлак
  • Казахски
  • Кендерли
  • Тюркменбаши
  • Тюркмен
  • Гъзълагач
  • Астрахански
  • Гасан кули
  • Гъзлар
  • Гиркан
  • Ензели

На източното крайбрежие се намира соленото езеро Кара Богаз Гол, до 1980 г. представляващо залив-лагуна на Каспийско море, съединено с него чрез плитък пролив. През 1980 г. е построена дига, отделяща залива от морето, а през 1984 г. е построено хидротехническо съоръжение, след което нивото на Кара Богаз Гол спада с няколко метра. През 1992 г. проливът е възстановен и по него водата навлиза от Каспийско море в Кара Богаз Гол, където се изпарява. Ежегодно от Каспийско море в залива постъпват 8 – 10 km² вода (по други данни – 25 km²) и около 15 млн. тона сол.

Реки[редактиране | редактиране на кода]

Делтата на Волга. Снимка от космоса.

В Каспийско море се вливат 130 реки, като от тях девет имат устие във формата на делта. Най-големите реки, вливащи се в Каспийско море са Волга, Терек, Сулак, Самур (Русия), Урал, Емба (Казахстан), Кура (Азербайджан), Атрек (Туркменистан) и други. Най-голямата река е Волга – нейният средногодишен отток е 215 – 224 km². Волга, Урал, Терек, Сулак и Емба формират до 88 – 90 % от годишния отток в Каспийско море.

Физиография[редактиране | редактиране на кода]

Сравнителна схема на Каспийско море и езерата Байкал и Танганика

Площ, дълбочина, обем[редактиране | редактиране на кода]

Каспийската падина и пътят на река Волга през нея, километри преди вливането ѝ в северната част на Каспийско море

Площта и обемът на водите на Каспийско море значително се изменят в зависимост от колебанията на морското равнище. При ниво на водата от −26,75 m, площта е около 371 000 km², а обемът – 78 648 km³,[1]. което е около 44 % от световните запаси на езерни води. Максималната дълбочина на Каспийско море е в Южнокаспийската падина, на 1 025 m под морското равнище. По максимална дълбочина Каспийско море отстъпва само на езерата Байкал (1 620 m) и Танганика (1 435 m). Средната дълбочина на Каспийско море, измерена по батиграфическа крива, е 208 m.[2] В същото време северната част на морето е плитководна, с максимална дълбочина, непревишаваща 25 m и средна дълбочина от 4 m.

Колебания на морското равнище[редактиране | редактиране на кода]

Морското равнище в Каспийско море е подложено на значителни колебания. По данни на съвременната наука, в течение на последните три хиляди години измененията в нивото на Каспийско море достигат 15 m. По археологически данни и писмени източници в началото на 14 век е фиксирано най-високото ниво на Каспийско море.[3] Инструменталното измерване на равнището на Каспийско море и систематичните наблюдения на колебанията му се водят от 1837 г., като за това време най-високото морско равнище е регистрирано през 1882 г. (−25,2 m), а най-ниското – през 1977 г. (−29 m). От 1978 г. нивото се повишава и през 1995 г. достига отметка −26,7 m, а от 1996 г. отново се наблюдава тенденция към понижение.[4] Учените свързват причините за изменението на равнището на Каспийско море с климатични, геоложки и антропогенни фактори. През 2001 г. нивото на морето отново започва да се повишава и достига до отметка −26,3 m.

Температура на водата[редактиране | редактиране на кода]

Картина на морето от Шевченко

Температурата на водата е подложена на значителни изменения, най-ясно изразени през зимния период, когато температурата варира от 0 – 0,5 °C на края на леда в северната част на морето до 10 – 11 °C на юг, което означава, че разликата в температурата на водата е около 10 °C. За плитководните райони с дълбочина по-малко от 25 m годишния диапазон може да достигне до 25 – 26 °C. Средната температура на водите край западния бряг е с 1 – 2 °C по-висока от тази на източния, а в открито море температурата на морската вода е по-висока от тази край бреговете с 2 – 4 °C.

По своя характер хоризонталната структура на температурата по време на годишния променлив цикъл може да бъде разделена на три времеви периоди в горния двуметров слой. От октомври до март температурата на водата се увеличава на юг и на изток, което е особено видно в средната част на Каспийско море. Различават се две стабилни зони, където температурните градиенти са повишени. Това е на първо място границата между северната и средната част на Каспийско море и на второ – тази между централната и южната. На края на леда, в северната фронтална зона, температурата през февруари и март се увеличава с 0 – 5 °C, в южната фронтална зона, в района на Апшеронския праг – със 7 – 10 °C.

През април-май областта с минимална температура на водата се придвижва в средната част на Каспийско море, което е свързано с по-бързото затопляне на плитките води в северната част на морето. Наистина в началото на сезона в северната част на морето голямо количество топлина се губи при топенето на ледовете, но през май покачването на температурата тук е до 16 – 17 °C. В средната част температурата по това време е 13 – 15 °С, а на юг се повишава до 17 – 18 °С. Пролетното затопляне на водите изравнява хоризонтални градиенти и разликата в температурата в крайбрежните райони и открито море не надвишава 0,5 °C. Затоплянето на повърхностния слой, започващо през март, нарушава разпределението на температурата в дълбочина.

В периода юни-септември се наблюдава хоризонтална еднаквост в разпределението на температурите на повърхностния слой. През август, който е месец на максимално затопляне, общата температура на морската вода е 24 – 26 °С, а в южните райони се увеличава до 28 °С. През август температурата на водата в плитките заливи, например в Красноводския залив, може да достигне 32 °C.

Основната особеност на температурата на водата по това време е издигането. То се наблюдава всяка година по протежение на източното крайбрежие в средната част на Каспийско море и частично прониква в южно Каспийско море. Изкачването на студените води от дълбочина се случва с различна скорост в резултата на въздействието на преобладаващите през летния сезон северозападни ветрове. Преобладаващата посока на тези ветрове предизвиква отлива на топлите повърхностни води от бреговете и издигането на по-студени води от междинните слоеве.[5] Началото на процеса започва през юни, но достига своя най-голям интензитет в периода юли-август. В резултат на това, на повърхността на водата се наблюдава понижение на температурата от 7 до 15 °С. Хоризонталните температурни градиенти достигат 2,3 °С на повърхността и 4,2 °С на дълбочина от 20 m. Центърът на процеса постепенно се измества от 41 – 42° северна ширина през юни до 43 – 45° северна ширина през септември. Лятното издигане на студени води е от голямо значение за района на Каспийско море, изменяйки динамичните процеси в дълбоководните райони.

В откритите райони на морето в края на май-началото на юни формирането на слой с рязка температурна промяна, което е най-силно изразено през август. Той се наблюдава преди всичко между нивата от 20 и 30 m в средата на морето и 30 и 40 m в южната му част. Вертикалният температурен градиент в този слой е значителен и може да достигне няколко градуса на метър. В средната част на Каспийско море, в резултат на изтласкването му от източното крайбрежие, слоят на температурен скок се издига близо до повърхността.

Тъй като в Каспийско море отсъства стабилен бароклиничен слой с голям запас на потенциална енергия, подобен на главния термоклин в Световния океан, то след прекратяването на преобладаващите ветрове, които причиняват процеса на издигане, и с началото на есенно-зимната конвекция през октомври-ноември, се стига до рязко изменение на температурата към зимен режим. В открито море температурата на водата в повърхностния слой се понижава в средната част до 12 – 13 °С, а на юг до 16 – 17 °C. Във вертикална структура поради конвекцията слоят на температурен скок постепенно се размива и в края на ноември изчезва.

Състав на водата[редактиране | редактиране на кода]

Каспийско море близо до Актау, Казахстан

Солеността на водите на затвореното Каспийско море се различава от океанската. Съществуват значителни разлики в съотношението на концентрацията на солеобразуващи йони, особено в районите, намиращи се под непосредственото влияние на континенталния отток. Процесът на метаморфизация на морската вода под влиянието на континенталния отток, води до намаляване на съдържанието на хлориди в общото количество морски соли във водата и увеличаването на относителното количество карбонати, сулфати и калций, които се явяват основните компоненти в химическия състав на речните води.

В Каспийско море съдържанието на калциеви и магнезиеви катиони е почти два пъти по-високо от това в Азовско море, а на сулфатни аниони – три пъти.

Солеността на водите се променя особено драстично в северната част на морето: от 0,1 PSU в местата на вливане на реките Волга и Урал до 10 – 11 PSU на границата на средната част на Каспийско море. Минерализацията в плитките солени заливи може да достигне 60 – 100 g/kg. В северната част на морето, през целия период без лед (от април до ноември) се наблюдава широк солен фронт. Най-голямото опресняване на водите, свързано с разпространението на речния отток във водите на морето, се наблюдава през юни.

Релеф на дъното[редактиране | редактиране на кода]

Релеф на дъното на Каспийско море

Релефът на дъното в северната част на Каспийско море е плитководна хълмиста равнина с банки и акумулативни острови. Средната дълбочина тук е 4 – 8 m, максималната не превишава 25 m. Мангишлакският праг отделя Северно Каспийско море от Средно. В средната си част, морето е достатъчно дълбоководно – дълбочината на водата в Дербентската падина достига 788 m. Апшеронският праг разделя Средно от Южно Каспийско мори. Южната част си счита за дълбоководна, дълбочината в Южнокаспийската падина достига 1 025 m под повърхността на морето. На каспийския шелф са разпространени черупкови пясъци; дълбоководни райони, покрити с тинести утайки, а на някои участъци се показва открита скала.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на Каспийско море е континентален в северната част, умеренн в средната и субтропичен в южната. През зимния период средномесечната температура на въздуха се изменя от −8…−10 °С в северната част до +8…+10 °С в южната, през летния период – съответно от +24…+25 °С до +26…+27 °С. Максималната температура от +44 °С е фиксирана на източното крайбрежие.

Средногодишното количество на валежите е 200 mm, от 90 – 100 mm в сухата източна част до 1 700 mm на югозападното субтропично крайбрежие. Изпарението на водата от повърхността на Каспийско море е около 1 000 mm на година, като най-интензивното изпарение е в района на Апшеронския полуостров и в източната част на Южно Каспийско море – до 1 400 mm на година.

Средногодишната скорост на вятъра е 3 – 7 m/s, а в розата на ветровете преобладават северните. През есенните и зимни месеци ветровете се усилват, скоростта на ветровете нерядко достига 35 – 40 m/s. Най-ветровитите територии са Апшеронския полуостров, покрайнините на Махачкала и Дербент, като там е измерена най-високата вълна с височина 11 m.

Течения[редактиране | редактиране на кода]

Циркулацията на водите в Каспийско море е свързана с водния отток и ветровете. Тъй като по-голямата част от оттока на реките е в северната част на морето, преобладават северните течения. Интензивното северно течение пренася води от Северно Каспийско море покрай западното крайбрежие до Апшеронския полуостров, където течениета се разделя на две, едното от които се придвижва по-нататък покрай западния бряг, а другото преминава към източната част.

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Животинският свят на Каспийско море е представлен от 1 809 вида, от които 415 са гръбначни.[1] В Каспийско море са регистрирани 101 вида риби, като в него е съсредоточена по-голямата част от световните запаси от есетрова риба. В морето се срещат и сладководни риби като вобла, сазан, зандер. Каспийско море е среда на такива риби като шаран, кефал, цаца, кутум, лещ, сьомга, окун, щука. В Каспийско море се среща и морско млекопитаещо – каспийският тюлен.

Растителният свят на Каспийско море и неговото крайбрежие е представен от 728 вида. От растенията в Каспийско море преобладават водораслите – синьозелени, диатомови, червени, кафяви и други, от цъфтящите – морска трева и руп. По своя произход флората се отнася главно към неогена, макар че някои растения са привнесени в района на Каспийско море от хората съзнателно или по дъната на кораби.

История[редактиране | редактиране на кода]

Антропология и културна история[редактиране | редактиране на кода]

Находки в пещерата Хуто на южното крайбрежие на Каспийско море свидетелстват, че по тези места живеят хора от около 75 000 години. Първите споменавания на Каспийско море и племената по бреговете му се срещат при Херодот. Между 5 и 2 век пр.н.е. на крайбрежието живеят племената на саките. По-късно, в периода на разселване на прототюрките, в периода 4 – 5 век тук живеят талишите. Съгласно стари арменски и ирански ръкописи, русите плават по Каспийско море от 9 – 10 век.

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

Каспийско море на карта от 1614 г. Автор – холандския картограф Хесел Херитс

Изследванията на Каспийско море са започнати по времето на Петър Велики, когато по негова заповед през 1714 – 1715 г. е организирана експедиция под ръководството на Александър Бекович-Черкаски. През 1720-те години хидрографските изследвания са продължени от експедициите на Карл фон Верден и Ф. И. Соймонов, по-късно – от И. В. Токмачьов, М. И. Войнович и други изследователи. В началото на 19 век е проведено проучване на бреговете от И. Ф. Колодкин, а в средата на 19 в. – инструментално географско изследване под ръководството на Н. А. Ивашинцев. От 1866 г., в течение на над 50 години, се водят експедиционни изследвания по хидрология и хидробиология под ръководството на Н. М. Книпович. През 1897 г. е основана Астраханската научноизследователска станция. През първите десетилетия на съветската власт, в Каспийско море активно се провеждат геоложките изследвания на И. М. Губкин и други съветски геолози, предимно в търсене на нефт, както и проучвания на водния баланс и колебанията на нивото на Каспийско море.

Международен статут[редактиране | редактиране на кода]

Водосборен басейн на Каспийско море

Международният статут на Каспийско море все още не е решен окончателно. Още през 1992 г. е създадена Общността за сътрудничество на каспийските държави, в която влизат всички крайбрежни държави. Основните цели на тази общност са договореното използване на морето и опазването му.

Преди създаването на Каспийската общност съществуват само два договора от 1921 и 1940 г. между Иран и Съветския съюз, чрез които се регулират корабоплаването и риболова. В договорите Каспийско море е определено като вътрешни води, над които двете държави имат съвместното право на използване. След разпадането на Съветския съюз и появата на Азербайджан, Туркменистан, Казахстан и формирането на Руската федерация всички договорки за Каспийско море губят валидността си. Трите новосъздадени държави гледат на споразуменията между Русия и Иран като съществена пречка и изискват международния статут на морето да бъде преразгледан и те да получат пълноправен контрол над него и равен достъп до ресурсите му, в частност нефтените залежи.

Русия и Иран подкрепят идеята всички ресурси в Каспийско море да бъдат разпределени по равно. Ако обаче влезе в сила одобреното през 1994 г. Международно морско право, то тогава всяка държава ще има право да експлоатира само прилежащите към територията ѝ води и няма да бъде задължена да споделя всякакви потенциални печалби. Азербайджан, Казахстан и Туркменистан имат подкрепата на повечето Западни страни и на петролните компании, които предпочитат Иран и Русия да останат настрани от подялбата на морските ресурси. Неразбирателствата между трите държави сформирани след 1990 г. допълнително затрудняват и без това мудните преговори за статута на Каспийско море. Няма изгледи този въпрос скоро да бъде разрешен.

Рамкова конвенция за защита на морската среда в Каспийско море[редактиране | редактиране на кода]

На 4 ноември 2003 г. в Техеран (Иран), представители на пет прикаспийски страни: Азербайджанската република, Ислямска република Иран, Република Казахстан, Руската федерация и Туркменистан, подписват Рамковата конвенция за защита на морската среда в Каспийско море.

Целите на конвенцията са „защита на морската среда на Каспийско море от замърсяване, включително защита, запазване, възстановяване, устойчиво и рационално използване на биологическите му ресурси.“. Конвенцията влиза в сила на 12 август 2006 г.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Добив на нефт и газ[редактиране | редактиране на кода]

Сондажните кули на Нефтяние Камни, където за първи път започва добивът на нефт от Каспийско море.
Знаме на руските пощенски плавателни средства в Каспийско море (1853 г.)

В Каспийско море се разработват много находища на нефт и природен газ. Доказаните ресурси на нефт в Каспийском море са около 10 милиарда тона, а общите ресурси на нефт и газокондензати се оценят на 18 – 20 милиарда тона. Нефтотобивът в Каспийско море започва през 1820 г., когато на Апшеронския шелф, близо до Баку, е пробит първия петролен кладенец. През втората половина на 19 век на Апшеронския полуостров започва производството на петрол в търговски количества, а след това – и на други територии. През 1949 г. край Нефтяние Камни за първи път започва да се добива нефт от дъното на Каспийско море. На 24 август същата година бригадата на Михаил Каверочкин започва сондаж на кладенец, който на 7 ноември същата година дава дългоочаквания нефт. [6].

Освен добива на нефт и газ, по бреговете и шелфа на Каспийско море се добиват сол, варовик и камъни, пясък и глина.

Корабоплаване[редактиране | редактиране на кода]

Маяк на покрива на здание в Актау. Изглед от Каспийско море

Каспийско море има развито корабоплаване. По него действат фериботни връзки, най-вече Баку – Туркменбаши, Баку – Актау и Махачкала – Актау. Каспийско море има плавателна връзка с Азовско море през река Волга, Дон и Волго-Донския канал.

Риболов и добив на морски продукти[редактиране | редактиране на кода]

Извършва се интензивен риболов (есетрови, лещ, сазан, судак, килка]]), добива се хайвер. Каспийско море дава повече от 90% от световния улов на есетрови риби. Освен промишленото производство, в Каспийско море процъфтява незаконния улов на есетра и добив на хайвера ѝ.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населени места:

Баку – най-големият град на Каспийско море

Най-големият пристанищен град на Каспийско море е Баку, столицата на Азербайджан, който се намира в южната част на Апшеронския полуостров и наброява 2,5 млн. души (по данни от 2010 г.). Други големи азербайджански прикаспийски градове са Сумгаит, който се намира в северната част на същия полуостров, и Ленкоран – недалече от южната граница на Азербайджан. На югоизток от Апшеронския полуостров е разположено селището на нефтоработниците – Нефтяние Камни, чиито съоръжения са издигнати на изкуствени острови, естакади и технологични площадки.

На северния бряг на Красноводския залив се намира туркменският град Туркменбаши, бивш Красноводск. Също тук е и най-големият курорт на територията на Туркменистан, Аваза. Няколко прикаспийски градове са разположени на южното (иранско) крайбрежие, най-големият от тях е Ензели. На източния бряг на Каспийско море е разположен казахстанският град—пристанище Актау, а на север, в делтата на Урал и на 20 km от морето, се намира град Атирау.

На руското крайбрежие са разположени градовете Лаган, Махачкала, Каспийск, Избербаш, както и най-южният град на Русия, Дербент. За пристанищен град на Каспийско море се счита и Астрахан, който все пак не се намира на самия бряг, а в делтата на Волга, на 60 km от северното крайбрежие на Каспийско море.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Писта в Дизин, Иран

Каспийско море се смята за най-голямото езеро в света, макар да не е сладководно. Разположено е между северните области на Иран и Русия. Още три държави имат излаз на Каспийско море – Казахстан, Азърбайджан и Туркменистан. Каспийският бряг на Иран, с трите крайбрежни провинции – Гилян, Голестан, Мазандаран, със своите гъсти гори и оризища ярко контрастира на сухото, пустинно плато във вътрешността на Иран. Много курорти с прилични хотели са разположени по брега на Каспийско море, познат като Персийската Ривиера. Това са градчетата Ноушахр, Рещ, Рамсар, Баболсар и Бандар-е Анзали. В повечето курорти се изисква мъжете и жените да посещават различни плажове, а жените трябва да покриват бедрата и ръцете си дори и във водата.

Каспийските курорти са подходящи и през зимата. В планината Алборз може да се карат ски или просто да се катери. Най-големият ски курорт е Дизин, където обаче мъжете и жените използват различни писти. В Шемшак има само една писта и за двата пола, а жените не са длъжни да покриват главите си.

Алам Ку е скала, висока 4 875 m в провинцията Мазандаран. Областта е пълна с живописни ферми. Тук има плажове и малки интересни градчета.

Природната среда на Каспийското крайбрежие с пясъчните си плажове, минерални води и лечебна кал в крайбрежната зона създава добри условия за летен отдих и лечение. В същото време, по степен на развитост на курортите и туристическата индустрия, каспийското крайбрежие значително отстъпва на други. Все пак, туристическата индустрия по бреговете на Азербайджан, Иран, Туркменистан и руския Дагестан се развива доста активно.

В Азербайджан активно се развива курортна зона в района на Баку. През първото десетилетие на 21 век в Амбуран е създаден курорт от световно ниво, а друг туристически комплекс се строи в района на селището Нардаран. С голяма популярност се ползват местата за отдих в санаториумите в Билгях и Загулба. Развива се курортна зона в Набрани, в северната част на Азербайджан. Поради високите цени, ниското качество на обслужването и отсъствието на реклама като цяло водят до липсата на чуждестранни туристи на каспийските курорти. Развитието на туристическата индустрия в Туркменистан е затруднено от продължителната политика на изолация, а в Иран – от законите на шериата, поради които масов отдих на чуждестранни туристи на каспийското крайбрежие на Иран е невъзможен.

Екология[редактиране | редактиране на кода]

Струя пушек над Каспийско море от 11 септември 2010

Екологичните проблеми на Каспийско море са свъзани със замърсяването на водите в резултат на добива и транспортирането на нефт на континенталния шелф, постъпването на замърсяващи вещества от Волга и другите реки, вливащи се в Каспийско море, човешката дейност в крайбрежните градове, както и озоваването под вода на отделни обекти във връзка с повишението на нивото на водата. Промишленият риболов и процъфтяването на бракониерството водят до чувствително намаляване на популациите на есетрови риби и до необходимостта да се ограничава риболовът и износът на рибни продукти.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Azerbaijan – Каспийское Море
  2. Петепюр Цхдпнкнцхвеяйхе Юяоейрш Опнакелш Спнбмъ Йюяохъ
  3. Пачкалов А. В. Трансгрессия Каспийского моря и история золотоордынских городов в Северном Прикаспии // Восток – Запад: Диалог культур и цивилизаций Евразии. Вып. 8. Казань, 2007. С. 171 – 180
  4. Изменения уровня Каспийского моря
  5. Чернявский Е. Б. Что есть Каспий и как его поделить? // Природа. 2007. № 1. – С. 45
  6. Росгидромет

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Каспийское море“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.