Кастореум
Кастореумът[1] е ароматна масловидна секреция от жлезите на мъжките и женски бобри от северноамериканския бобър (Castor canadensis) и европейския бобър (Castor fiber), която те използват, в комбинация с урина, за маркиране на територията си.[2][3] Миризмата му е остра, с лютива нотка като на креозит, или брезова смола. Разредена с алкохол, миризмата става по-мека, с мускусни и дори плодови отсенки. В парфюмерията термина „кастореум“ обозначава смолист екстракт от изсушена и разтворена в алкохол боброва секреция.[4][5] На него се дължи лъскавината на козината на бобрите.
И двата пола бобър имат чифт торбички и двойка анални жлези, разположени в две кухини под кожата между таза и основата на опашката.[6] Тези торбички не са истински жлези (ендокринни или екзокринни) на клетъчно ниво, следователно препратките към тези структури като препуциални жлези, рицинови жлези или ароматни жлези са погрешни.[7]
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Кастореумът е жълтеникаво гъсто, мазно вещество.
Торбичките донесоха 2,62 – 5,10 канадски долара за унция, когато бяха продадени на търг на аукциона за кожи в Северна Америка през май-юни 2016 г.[7]
История[редактиране | редактиране на кода]
Бобрите са били ловувани заради кастореум от Древността, като цената му е надвишавала в пъти цената на бобровата кожа. За целта обикновено убивали бобрите. Преди около 1000 години в Източна Европа (Русия, Полша и Латвия) се организирал лов на бобри. Към 17 век популацията на бобри чуствително намалява и лова им се мести основно в Сибир. От 1635 г. има забрана за лов на бобри с капани.
До началото на 19-и век големи количества кастореум са внесени в Европа от Канада, заради парфюмерийното си приложение.
В наши дни нелегалният лов на бобри за кастореум е разпространен в Монголия. Въпреки това, в Червената книга на IUCN видът е описан като слабо засегнат.
В днешно време е разработена методика на получаване на кастореум без да се налага убийството на бобри, като те се развъждат във ферми. Секрета се добива няколко пъти на ден, без контакт между човека с животното. Методът е основан на инстинктите на животното. Според Fenaroli's Handbook of Flavor Ingredients (2005), годишният добив кастореум (общо екстракт и течност), което се извлича и използва не надхвърля 113 кг.[8][9]
Приложения[редактиране | редактиране на кода]
Медицина[редактиране | редактиране на кода]
В Средновековието се е смятало, че кастореума може да лекува главоболие, хистерия, треска и епилепсия. По това време европейците го ползвали за третиране на ухапвания от змии и паяци, глухота, загуба на зрение, тумори и дори лоша памет.
Аромата на секрецията от бобър се споменава в различни източници като афродизиак.
В кастореума се съдържа малко количество салицилова киселина, съдържаща се в едно от любимите дървета на бобрите – върбата. Салициловата киселина е активна съставка на аспирина.
В модерната медицина кастореумът не се използва.
Парфюмерия[редактиране | редактиране на кода]
Кастореумът абсорбира миризмите, след което ги изпуска бавно, което позволява дълготрайност на парфюма. Ето защо секрета бил добавян от парфюмерийните фабрики от 19-и век до наши дни. Кастореумът добавя животинска нотка – усещането за кожа в композицията, например на кожени шипри, ориенталски парфюми, в комбинация с амбър и дървесни нотки. Сред популярните парфюми с кастореум са Emeraude на Coty, Cuir de Russie на Шанел, Magie Noire на Lancôme Caractère, Chanel Antaeus, Hechter Madame, Givenchy III, Shalimar и много друти „кожни“ парфюми.[5]
Бобровите жлези обикновено отлежават две или повече години преди употреба, за да изчезне неприятната сурова миризма.
24 нейни съставки са изследвани за феромонна активност, основно феноли.
Храни[редактиране | редактиране на кода]
Понякога е използван като хранителна добавка в началото на 1900-те.[10]
В наши дни кастореумът се използват за придаване на вкус и аромат на ванилия в храни като сладолед, дъвки, пудинг, бонбони и печените продукти. В САЩ Администрацията по храните и лекарствата посочва екстракта от кастореум като общопризната като безопасна (GRAS) хранителна добавка.[11] През 1965 г. програмата GRAS на Асоциацията на производителите на аромати и екстракти (FEMA 2261 и 2262) добавя и екстракта от кастореум и течността от кастореум.[12]
Кастореумът е традиционно използван в Швеция за овкусяване на различни видове шнапс, обикновено наричани „Bäverhojt“ (буквално, „вик на бобър“).[13][14]
Други[редактиране | редактиране на кода]
Кастореумът се използва в малки количества за ароматизиране на цигари.
Средновековните пчелари са използвали кастореума за увеличаване на производството на мед.[10]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Други добивани аромати от животни:
- Мускус
- Амбра
- Пчелен восък
- Цивета
- Hyraceum, добит от Скален даман (Procavia capensis)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Обща информация
- ↑ Walro, J.M. and Svendsen, G.E., "Castor sacs and anal glands of the North American beaver (Castor canadensis): their histology, development, and relationship to scent communication" Journal of Chemical Ecology, Volume 8, Number 5 / May 1982, Department of Zoology and Microbiology, Ohio University,
- ↑ Müller-Schwarze, Dietland (1992). "Castoreum of beaver (Castor canadensis): function, chemistry and biological activity of its components" Chemical Signals in Vertebrates IV, 457 – 464, Plenum Press.
- ↑ Hyraceum.com, „Castoreum, Perfumer's Ancient Intrigue“, http://www.hyraceum.com Архив на оригинала от февруари 7, 2013 в Wayback Machine.
- ↑ а б International Perfume Museum, Grasse, France, Website: Archived copy // Архивиран от оригинала на 2007-06-24. Посетен на 2021-11-30.
- ↑ Johnston, Robert E.; Sorenson, Peter W.; and Müller-Schwarze, Dietland (1999). Advances in Chemical Signals in Vertebrates, Springer, 1, 282. ISBN 0-306-46114-5.
- ↑ Svendsen, G.E., Huntsman, W.D, "A field Assay of Beaver Castoreum and Some of its Components" American Midland Naturalist, Vol. 120, No. 1 (Jul., 1988), pp. 144 – 149, University of Notre Dame.
- ↑ Приложение в храните
- ↑ Burdock, George A., Fenaroli's handbook of flavor ingredients Архив на оригинала от 2021-01-09 в Wayback Machine.. CRC Press, 2010. p. 273 – 5.
- ↑ Burdock, G. A. Safety assessment of castoreum extract as a food ingredient // International Journal of Toxicology 26 (1). 2007-01-01. DOI:10.1080/10915810601120145. с. 51 – 55. Шаблон:Free access
- ↑ Burdock GA. Safety assessment of castoreum extract as a food ingredient // International Journal of Toxicology 26 (1). 2007. DOI:10.1080/10915810601120145. с. 51 – 5. Шаблон:Free access
- ↑ Recent Progress In the Consideration Under of Flavoring Ingredients the Food Additives Amendment (1965)
- ↑ Baron Ambrosia. Tales from the Fringe: Beaver Gland Vodka // PunchDrink.com, 26 February 2015. Посетен на 11 December 2015.
- ↑ BVR HJT // Архивиран от оригинала на 2013-08-26. Посетен на 2013-09-16.