Касъмли
| Касъмли Χειμαδιό | |
| — село — | |
  Касъмли  Касъмли  Касъмли | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Кукуш |
| Географска област | Круша |
| Надм. височина | 300 m |
| Население | 102 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 61100 |
| Телефонен код | 2341 |
Касъмли или Касъмлия (на гръцки: Χειμαδιό, Химадио, катаревуса: Χειμαδιόν, Химадион, до 1927 година Κασιμλή, Казимли[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш (Килкис) на административна област Централна Македония. Касъмли има население от 215 души (2001).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 300 m надморска височина, на около 11 km северно от град Кукуш (Килкис) и на около 8 километра северно от Коркутово (Терпилос) в подножието на планината Круша.[2][3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В началото на XX век Касъмли е изцяло турско село в Кукушка каза (Аврет Хисар) на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Касамлия (Casamlia) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) със 7 домакинства, като жителите му са 20 мюсюлмани.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Касъмли има 100 жители турци.[5]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]Касъмли остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Касимли (Касимли) има 28 къщи турци.[6] Населението му се изселва и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1928 година селото е изцяло бежанско с 25 семейства и 97 жители бежанци.[7] В 1927 година името на селото е променено на Химадион.
Населението традиционно се занимава със скотовъдство, като произвежда и жито и тютюн.[8]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 58[8] | 69[8] | 109[8] | 207[8] | 235[3] | 99[3] | 307[8] | 213[8] | 201 | 202 | 155 | 102 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- 1 2 3 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 98. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 164 – 165.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 166.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 33. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- 1 2 3 4 5 6 7 Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 99. (на македонска литературна норма)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
