Катара

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Катара
منخفض القطارة
Egypt relief location map.jpg
30.0001° с. ш. 27.5001° и. д.
Местоположение на картата на Египет
Общи данни
Местоположение Матрух, Египет
Надм. височина -76 m[1]
Дължина 300 km
Ширина 135 km
Площ 19 605 km2
Дълбочина −133 m
Тип безотточна област
The Qattara Depression, Egypt, Matruh Governate.png
Катара в Общомедия
Северозападният скален ръб на депресията.

Катара (на арабски: منخفض القطارة) е депресия в провинция Матрух в северозападната част на Египет. Тя е част от Либийската пустиня, която е част от Сахара. Депресията е разположена под морското равнище, а дъното ѝ е покрито с тиня и пясъчни дюни. Тя се разпростира между 28°35' и 30°25' северна географска ширина и 26°20' и 29°02' източна географска дължина.[2]

Катара е създадена от взаимодействие на солното изветряване и вятърната ерозия. На около 20 километра западно от депресията са разположени оазисите Сиуа (Египет) и Джагбуб (Либия) в по-малки но сходни депресии. В депресията Катара се намира втората най-ниска точка в Африка след Асалското езеро в Джибути. Тя покрива площ от около 19 605 km2.

География[редактиране | редактиране на кода]

Депресията има формата на сълза, която е тясна на изток и по-широка на югозапад. Северната част на Катара се характеризира със стръмни скали, достигащи 280 m височина и образуващи ръба на съседното плато Ел Дифа. На юг депресията постепенно преминава към Египетското пясъчно море.

В самата депресия са разположени солни мочурища под северните и северозападните скални ръбове и обширни сухи езерни корита, които от време на време са наводняват. Мочурищата заемат приблизително 300 km2, макар пясъци, издухвани от вятъра, да навлизат в някои от по-влажните райони. Около една четвърт от областта е заета от сухи езерни корита с твърда кора и лепкава кал.

Депресията започва да се образува от вятърна или речна ерозия през късния неоген, ала през кватернер преобладаващият механизъм е комбинация от солно изветряне и вятърна ерозия. Първо солта развалят дъното на депресията, а после вятърът издухва образувалия се пясък. Този процес е по-малко ефективен в източната ѝ част, поради по-ниската соленост на подземните води.[3]

Екология[редактиране | редактиране на кода]

Горички от Acacia tortilis растат в плитките песъчливи ниски части, а в блатата растат тръстики, които са и единствената постоянна растителност. Акациите разчитат на оттока от валежите, за да оцелеят. Оазисът Могра в североизточната част на депресията има солено езеро с площ 4 km2 и тръстиково мочурище.[4] Югозападният край на депресията е част от защитената област Сиуа, изградена около оазиса Сиуа.

Депресията представлява важно местообитание за гепарда, който напоследък се среща най-често в северните, западните и северозападните ѝ части, включително и при силно изолираните диви оазиси Айн ел Катара и Ейн ел Газалат и многобройните акациеви горички из депресията.[5] Газели също обитават депресията и са важен източник на храна за гепардите. Най-голямата популация газели се намира в югозападната част на депресията, в обширна влажна зона с мек пясък.

Срещат се още Lepus capensis, златист чакал, лисица на Рюпел и по-рядко фенек. В миналото широко разпространен е бил гривестият козирог, но днес е рядко срещан вид. Сред изчезналите видове в района са саблерог орикс, адакс и Alcelaphus buselaphus buselaphus.[6]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на Катара е силно пустинен, с годишни валежи между 25 и 50 mm в северната част и под 25 mm в южната част на депресията. Средната дневна температура варира между 6,2 и 36,2 °C съответно през зимните и летните месеци. Вятърът е главно североизточен или западен. Така се образуват линейни формации от дюни в пустинята между Катара и долината на Нил. Ветровете са най-силни през март (11,5 m/s) и най-слаби през декември (3,2 m/s).[3] Средната скорост на вятъра е 5 – 6 m/s.[7] В няколко дни от март до май духат хамсини от юг, които рязко покачват температурата и донасят пясък и прах.

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

В депресията е разположено едно постоянно селище, оазиса Кара. Той се намира в най-западната ѝ част и е населяван от около 300 души.[8] В депресията живеят и бедуини номади и техните стада животни, като оазисът Могра е важен по време на засушаване.

Катара има залежи от петрол, които се експлоатират на няколко места от Royal Dutch Shell и Apache Corporation.

История[редактиране | редактиране на кода]

Надморската височина на депресията за пръв път е измерена през 1917 г. от офицер на британската армия, който води патрул от леки коли в региона. Той определя височината на терена чрез анероиден барометър от името на геолога Джон Бол, който по-късно издава публикации за областта. Той открива, че изворът Айн ел Катара лежи на около 60 метра под морското равнище. Тъй като барометърът е изгубен, а отчитанията му са неочаквани, откритието трябва да се потвърди. През 1924 – 1925 г. Бол организира изследователска група, имаща за цел единствено да извърши триангулация върху надморската височина западно от Уади ел Натрун. В хода на проучването първоначалните измервания са потвърдени и е установено наличието на голяма област под морското равнище, като някои нейни места достигат -133 метра.[2]

Знанията за геологията на Катара са разширени от Ралф Аглър Багнолд, британски военачалник и изследовател, който провежда многобройни пътешествия в района през 1920-те и 1930-те години. През 1927 г. той прекосява депресията от изток на запад и посещава оазисите Кара и Сиуа. В много от тези експедиции се използват моторни превозни средства, които използват специални техники са шофиране в пустинни условия. Тези техники са важно качество на пустинната разузнавателна група, която Багнолд основава през 1940 г.[9]

След направените открития в депресията, Бол ги публикува през октомври 1927 г. в The Geographical Journal. Освен това, именно той кръщава областта „Катара“ по името на извора Айн ел Катара, където са направени първите отчитания. На арабски език, именно се превежда буквално като „капещ“. През 1933 г. Бол публикува предложение за наводняване на областта с цел да се генерира хидроелектрическа енергия.[2]

През Втората световна война присъствието на депресията оформя първата и втората битка при Ел Аламейн. Тя се счита за непроходима от танкове и други тежки военни превозни средства, поради наличието на солени езера, стръмни скали и много фини частици пясък. Самите скали играят ролята на ръб на бойното поле в битката, което за британците означава, че не могат да бъдат нападнати по фланга от юг. И двете страни установяват отбранителни линии от Средиземно море до депресията Катара. Тези защитни съоръжения, известни като „градините на Дявола“ са оцелели и до днес.

Големи военни формирования не навлизат в депресията, макар някои по-опитни германски и британски патрули да се движат из нея.[9][10] След средата на 1941 г. британците използват път през депресията, за да изнасят паднали самолети в пустинята с цел поправка и възстановяване.[11]

Германски офицер по комуникациите, който е стациониран в депресията през войната, без да иска помага на британците да разбият шифъра на Енигма чрез редовните си трансмисии, гласящи, че „няма нищо за докладване“.[12]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.geonames.org.
  2. а б в El Bassyony, Abdou. 1995. „Introduction to the geology of the Qattara Depression,“ International Conference on the Studies and Achievements of Geosciences in Egypt, 69 (85-eoa)
  3. а б Aref M.A.M., El-Khoriby E., Hamdan M.A. 15 June 2002. The role of salt weathering in the origin of the Qattara Depression, Western Desert, Egypt. Geomorphology, Volume 45, Issues 3 – 4, Pages 181 – 195.
  4. Hughes, R. H. and J. S. Hughes. 1992. A Directory of African Wetlands. IUCN, Gland, Switzerland. ISBN 2-88032-949-3.
  5. Saleh, M.A., Helmy, I. and Giegengack. 2001. The Cheetah, „Acinonyx jubatus“ (Schreber, 1776) in Egypt (Felidae, Acinonychinae). „Mammalia“ 65 (2): 177 – 194.
  6. Manlius, M., Menardi-Noguera, A. and Andras Zboray, A. 2003. Decline of the Barbary sheep (Ammotragus lervia) in Egypt during the 20th century: literature review and recent observations. J. Zool. (London) 259: 403 – 409.
  7. Mortensen N.G, Said U.S, Badger J. 2006. Wind Atlas for Egypt: Measurements, Micro- and Mesoscale Modeling. New and Renewable Energy Authority, Cairo, Egypt
  8. Kjeilen, Tore Looklex report on the Qara oasis
  9. а б Bagnold, R.A. 1931. „Journeys in the Libyan Desert, 1929 and 1930“. The Geographical Journal 78(1): 13 – 39; (6):524 – 533.
  10. Jorgensen, C. (2003). Rommel's panzers: Rommel and the Panzer forces of the Blitzkrieg, 1940 – 1942 (pp. 78 – 79). St. Paul, MN: MBI.
  11. Richards, D., Saunders, H. (1975). Royal Air Force 1939 – 45 Vol II (pp 160 – 167). Stationery Office Books
  12. Lee, Lloyd. WWII: Crucible of the Contemporary World : Commentary and Readings. M.E. Sharpe, 1991. ISBN 9780873327312. с. 240.