Катастрофа на Boeing 737 край Сулавеси

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Полет 574 на Адам Еър
Adam Air Flight 574.png
Маршрут на полета
Кратки данни
Дата 1 януари 2007 г.
Място близо до Сулавеси, Индонезия
Причина пилотска грешка/повреда в навигационната система
Самолет тип Boeing 737-4Q8
Авиокомпания Адам Еър
Кодово име PK-KKW
Маршрут Сурабая – Манадо
Пътници 96
Екипаж 6
Загинали 102
Оцелели 0
Полет 574 на Адам Еър в Общомедия

Изчезването на пътнически самолет „Boeing 737“ край Полевали (о. Сулавеси, Индонезия) по вътрешен полет 574 на „Адам Еър“ (KI-574) между градовете Сурабая (о. Ява) и Манадо (о. Сулавеси), става на 1 януари 2007 г. Открити са в Яванско море отломки от разпадналия се самолет.

Самолет[редактиране | редактиране на кода]

Самолетът Boeing 737-400, с регистрация PK-KKW, е произведен през 1990 г. и е обслужвал полети на 8 авиолинии. Има 45 371 летателни часа и за последен път е обявен за безопасен за летене от индонезийското транспортно министерство на 25 декември 2005 г. Следващият преглед на самолета е насрочен за края на януари 2007 г.

От летището в Сурабая докладват, че преди излитането на самолета по него не е имало технически неизправности и проблеми.

Преди полета са сменени кабелите на навигационната система, защото при предишния полет е имала проблем. Но са сменени само кабелите ѝ, а не самата система. Така проблемът остава.

Хронология[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2007 в 12:55 местно време (05:55 UTC) самолетът излита от летище Юанда (Сурабая) с 96 пътници на борда (85 възрастни, 11 деца) и екипаж от 6 души. Двучасовият полет е трябвало да приключи на летище Сам Ратуланги в Манадо в 16:00 местно време.

Полетът е бил нормален, докато самолетът не изчезва от радара за контрол на въздушния трафик в Макасар, Сулавеси с последна връзка в 14:53 местно време (06:53 UTC).

Последното известно положение на самолета е отчетено от сингапурски спътник на координати 3°14′32″ ю. ш. 119°09′17″ и. д. / 3.242222° ю. ш. 119.154722° и. д.. Височината на самолета, показвана на радара, е била 35 000 фута (10 668 метра).

Самолетът излита и след малко навлиза в буря. Навигационните уреди започват да се държат необичайно и пилотите се съсредоточават върху тях. Заради силния вятър самолетът се наклонява силно надясно, но автопилотът поддържа самолета в равновесие. В предписанията за безопасност се препоръчва да се изключва автопилотът при навигационен проблем. Пилотите го изключват и се съсредоточават върху проблема, като не забелязват, че самолетът бавно се накланя. В определен момент наклонът става прекален, самолетът не може да се задържи във въздуха и започва да пада. Около километър преди удара самолетът набира скорост, с километри над допустимата за този самолет, и се разпада на части, които падат в морето.

Противно на съобщенията на медиите от деня на изчезването останките на самолета и телата на 102-та души на борда остават ненамерени освен малки отломки, както и т.нар. 'черни кутии'.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]