Направо към съдържанието

Катастрофа на Boeing 737 край Сулавеси

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Полет 574 на Адам Еър
Маршрут на полета
Кратки данни
Дата1 януари 2007 г.
Мястоблизо до Сулавеси, Индонезия
Причинапилотска грешка/повреда в навигационната система
Самолет типBoeing 737-4Q8
АвиокомпанияАдам Еър
Кодово имеPK-KKW
МаршрутСурабая – Манадо
Пътници96
Екипаж6
Загинали102
Оцелели0
Полет 574 на Адам Еър в Общомедия

Изчезването на пътнически самолет „Boeing 737“ край Полевали (о. Сулавеси, Индонезия) по вътрешен полет 574 на „Адам Еър“ (KI-574) между градовете Сурабая (о. Ява) и Манадо (о. Сулавеси), става на 1 януари 2007 г. Открити са в Яванско море отломки от разпадналия се самолет.

Самолетът Boeing 737 – 400, с регистрация PK-KKW, е произведен през 1990 г. и е обслужвал полети на 8 авиолинии. Има 45 371 летателни часа и за последен път е обявен за безопасен за летене от индонезийското транспортно министерство на 25 декември 2005 г. Следващият преглед на самолета е насрочен за края на януари 2007 г.

От летището в Сурабая докладват, че преди излитането на самолета по него не е имало технически неизправности и проблеми.

Преди полета са сменени кабелите на навигационната система, защото при предишния полет е имала проблем. Но са сменени само кабелите ѝ, а не самата система. Така проблемът остава.

На 1 януари 2007 в 12:55 местно време (05:55 UTC) самолетът излита от летище Юанда (Сурабая) с 96 пътници на борда (85 възрастни, 11 деца) и екипаж от 6 души. Двучасовият полет е трябвало да приключи на летище Сам Ратуланги в Манадо в 16:00 местно време.

Полетът е бил нормален, докато самолетът не изчезва от радара за контрол на въздушния трафик в Макасар, Сулавеси с последна връзка в 14:53 местно време (06:53 UTC).

Последното известно положение на самолета е отчетено от сингапурски спътник на координати 3°14′32″ ю. ш. 119°09′17″ и. д. / 3.242222° ю. ш. 119.154722° и. д.. Височината на самолета, показвана на радара, е била 35 000 фута (10 668 метра).

Самолетът излита и след малко навлиза в буря. Навигационните уреди започват да се държат необичайно и пилотите се съсредоточават върху тях. Заради силния вятър самолетът се наклонява силно надясно, но автопилотът поддържа самолета в равновесие. В предписанията за безопасност се препоръчва да се изключва автопилотът при навигационен проблем. Пилотите го изключват и се съсредоточават върху проблема, като не забелязват, че самолетът бавно се накланя. В определен момент наклонът става прекален, самолетът не може да се задържи във въздуха и започва да пада. Около километър преди удара самолетът набира скорост, с километри над допустимата за този самолет, и се разпада на части, които падат в морето.

Противно на съобщенията на медиите от деня на изчезването останките на самолета и телата на сто и двамата души на борда остават ненамерени освен малки отломки, както и т.нар. 'черни кутии'.