Категория беседа:Български манастири

Повече от половин от тези манастири не са български, а македонски. Да се цитира Божидар Димитров (за който има категория: български националисти ?!?!?) и подобни източници е несериозно. Моля, да бъдем неутрални и да не използваме банални работи върху кои ще твърдим че тези манастири са български. Ъгълъ 19:17, 9 август 2009 (UTC)

Но това е смешно - ако сложим шаблон на всички статии, които македонци/българи е спорно между Република Македония и България, ще трябва да сложим на 99 процента от историческите статии. Освен това има посочен източник (може би наистина не най-добрият), а да не забравяме, че манастирите са средновековни все пак. Междудругото ви предлагам да обсъждате на беседите на статиите или ако ви идват множко, на Разговори. Статиите си имат беседи и категориите не са място за обсъждането им. Не са място и за шаблони.--Алиса Селезньова 19:25, 9 август 2009 (UTC)

Ми вкарайте си читави източници и си пишете тогава. Кво му е на Божидар Димитров несериозното???--Izvora 19:29, 9 август 2009 (UTC)

Извинявайте драга г-жо Алисса, но тва което Вие казвате е също така несериозно и не е на място. Вие казвате че 99% от статиите които са с теми от Македония и България са спорни. Тук ще се сложим, но все пак, банално е да се повикавате на средовековието за манастири кои света ги знае само единно като македонски манастири. Според мен, тва което Вие правите с източниците от Б. Димитров е ограничаване и търсене на игла в сено. И - аз не казвам да сложим някакъв си шаблон в статиите - аз просто казвам да се оттегли тази неточна и POV категория од македонските манастири (същото и за категорията Манастири на Македонската православна църква). Мерси, Ъгълъ 19:44, 9 август 2009 (UTC)

Светът ги знае като македонски? Източник? Те са строени през Средновековието, когато, да, банално е да повтаряме имало ли е или е нямало македонска нация. По този въпрос имах предвид, че няма да постигнем консенсус, в което предположение няма нищо несериозно или неуместно. Няма нищо неточно в категорията - посочени са източници в статиите (които междувременно си имат беседи за обсъждане).--Алиса Селезньова 20:29, 9 август 2009 (UTC)

Категоријата е типична иреденстичка и води политика на територијално-културни претензии кон македонската држава и народ. А ако се мисли дека се балканско и словенско е бугарско, тогаш молам истите категории да се стават и на српските, црногорските и босанските манастири. Мерси--Р ашо 20:33, 9 август 2009 (UTC)

Не отричам правото на последния потребител да мисли каквото си иска, но ако се опитва всичко, което не му харесва да определя като "иредентистко", тогава вероятно трябва да забравим за свободно слово и свободна енциклопедия. Манастирите произхождат от време доста преди да я има днешната македонска държава, а пък с античната нямат съвсем нищо общо. Що се отнася до "македонскиот народ", на мен не ми е известно за какво иде реч - за етнографската група на българите или за тези, които са рзавили друго съзнание? И при двата случая категорията не пречи, защото при единия описва традиция, установена по време, когато етнически македонци не е е имало, а при другия - едва ли някой принадлежащ към българската етнографска група би се почувствал обиден от констатацията, че манастирите са част от българската традиция. Друг е въпросът, ако под "македонски народ" уважаемият Рашо има предвид "гърците македонци".--Maleshkov 21:54, 9 август 2009 (UTC)

Ако под "македонски" се разбира, че са на територията на Македония съм съгласен, ама да се говори че са македонски във време, в което такава нация е нямало или поне населението в тази област не е имало македонско самосъзнание, това ми се струва смешно. И оставете го този Божидар Димитров, той е историк, независимо че стои в категория Български националисти.--Ilikeliljon 09:49, 10 август 2009 (UTC)

Въпросът с Божидар Димитров е частен случай на въпросът за качеството на използваната литература в статии на хумантарни и политически теми в Уикипедия. В Уикипедия не съществува ефективен механизъм за разрешаването на такива въпроси. Единственото решение е дискусия за всеки отделен случай. Аз нямам достъп до тази книга. Книгите и статиите на Божидар Димитров се делят на публикации в сериозни научни издания (от ранните му години) и на по-нови издания тип "брошура", които не се цитират в научните среди. Дали тази книга принадлежи към последната категория, не мога да кажа, но ми прави впечатление, че моята библиотека не закупува тъкмо брошурите и затова и не мога да и хвърля поглед. Наскоро в Македония имаше бурна дискусия, защото в новото издание на тяхната многотомна "Историja на македонскиот народ" пише, че днешните македонци са потомци на древните македонци, а в издание от няколко години по-рано пише, че това не е така. Интересното е, че автори на двата варианта са баща и син: Панов младши и Панов старши ([1]). Цялата дискусия се върти около едно изречение. "Историja на македонскиот народ" е издание без пълен научен апарат, т.е. няма бележки под чертата. В едно интервю Панов младши го питаха как се е сетил, че днешните македонците са произлезли от древните македонци. Той почна да обяснява, че се оповава на тези и онези водещи западни автори и т.н.т.. Така обаче не се прави. Първо се пишат статии в списания, чака се отзвук от колеги, после се пише монография. Чака се монографията да получи достатъчен брой цитирания в други издания. И чак накрая твърдението се поставя в справочни издания без пълен научен апарат, като "Историja на македонскиот народ". Панов младши е също историк, но е работил в този случай непрофесионално и затова написаното от него, не заслужава въобще вниманието на научната общественост. В Македония обаче тъй като общественият интерес е голям, беше направено голямо обсъждане, в което се включи кои ли не. Същият е случаят с Божидар Димитров. Той работи понякога непрофесионално. За щастие в България науката все още се справя донякъде с непрофесионалността, като игнорира непрофесионални издания, и цитира единствено професионални. За малкия брой редактори в Уикипедия отделяноето на професионално издържаното от калпавото е тежка, често непосилна, задача. Единственото, което уикипедианците имат, е липсата на редакционен край, т.е. те могат да дискутират и да подобряват по всяко време. Нито дискусията за Божидар Димитров, нито която и да е друга дискусия, следва да бъде оставяна. --Alexandar.R. 10:38, 10 август 2009 (UTC)