Направо към съдържанието

Катер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Схема на катер, рисунка от 1788 г. Най-дълбоката точка е пета̀та на кила.

Ка̀тер (от английски: cutter) е общо название на малки до средни бързоходни и маневрени плавателни съдове, граждански или военни, заемащи междинно място между лодките и корабите.

Първоначално катер е наричана малка едномачтова или двумачтова яхта, проектирана предимно за скорост, не капацитет.[1][2] Има косо стъкмяване с 2 или повече стаксела, често и с бушприт.

Заражда се през XVII в. в Ла Манша, главно по бреговете на Кент и Съсекс. Местните жители го използват: законно – за бързи каботажни превози, и незаконно – за контрабанда.

Кралският военен флот оценява бързоходността и маневреността им и закупува, а после и произвежда такива съдове. По-късно се строят и по-големи ветроходни катери. Използват се за куриерски и разузнавателни цели, от митническата служба и бреговата охрана.

Днес катерите са предимно моторни. Обикновено са с водоизместимост до 400 тона.

Главното отличие на съвременните катери от обикновените лодки е наличието на мотор в качеството на силова установка, а от моторните лодки – стационарното окачване на мотора. Днес са широко разпространени катери с каюти, със спални и тоалетни места, някои от тях разчетени за няколко окачени мотора, нерядко с обща мощност от няколкостотин конски сили.

Риболовни катери в Северно море, Долна Саксония, Германия

Катерите с военно предназначение могат да бъдат:

Катерите с гражданско предназначение са: товарни, риболовни, пътнически, туристически, спасителни, спортни и др.

По принцип на движение

[редактиране | редактиране на кода]
Катер Antares-8.80 с два окачени двигателя с обща мощност до 300 к. с.
  • Плаващи (водоизместими)
  • Глисиращи (на подводни крила)
  • На въздушна възглавница

Според конструкцията

[редактиране | редактиране на кода]
  • еднокорпусни
  • катамарани
  • многокорпусни
  1. Bennett, Jenny. Sailing Rigs: An Illustrated Guide. Naval Institute Press, 2005. ISBN 1591148138. с. 55.
  2. Cutter // Посетен на 13 декември 2014.
  3. Новицкий, В. Ф. Военная энциклопедия. 1911—1915. с. т.18.