Катетометър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Катетометърът и компараторът, поръчани от Менделеев

Катетометърът е инструмент за точно измерване на вертикални разстояния между точки в случаите, когато скалата не може да бъде поставена много близо до точките.

Инструментът се състои основно от акуратно градуирана скала и хоризонтален телескоп, който може да се движи нагоре и надолу по твърда вертикална колона. Позицията на телескопа може да бъде прочетена с помощта на окачен нониус. При измерване на вертикалното разстояние между две точки, инструментът трябва първо да бъде нивелиран. След това, кръстът в окуляра на хоризонталния телескоп трябва да съвпада с образа на една от точките, като се отбелязва позицията на телескопа; след това кръстът съвпада с образа на другата точка и новата позиция на телескопа е отбелязана. Разликата между тези показания е вертикалното разстояние[1].

Сред употребите на катетометъра е отчитането на нивата на течност в капилярната тръба, например при измерване на повърхностното напрежение. Катетометърът може да се използва и за проследяване на промените в нивото на течността в дилатометъра, например поради химическа реакция в него.

Катетометърът е изобретен от френските физици Пиер Луи Дюлон и Алекси Терез Пти в 1816 г. за измерване на разликата в нивата на живак в скачени съдове. Инструментът е усъвършенстван от Дмитрий Менделеев[2].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. A Handbook of Physics Measurements by E. S. Ferry, 1914, volume 1
  2. Катетометр // Большая советская энциклопедия : [в 30 т.] / гл. ред. А. М. Прохоров. — 3-е изд. — М. : Советская энциклопедия, 1969—1978.