Катина Паксино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Катина Паксино
Κατίνα Παξινού
гръцка актриса
Katína Paxinoú in For Whom the Bell Tolls trailer.jpg
Родена
Екатерини Константопулу
Починала
Погребана Първо атинско гробище, Гърция

Националност  Гърция
Професия актриса
Актьорска кариера
Активност 1928 - 1970
Оскари Най-добра поддържаща женска роля:
1943 За кого бие камбаната
Награди Златен глобус Най-добра поддържаща актриса:
1943 За кого бие камбаната
Семейство
Съпруг Йоанис Паксинос
(1917 – 1923; развод)
Алексис Минотис
(1940 – 1981; смъртта и)
Деца 2

Уебсайт
Катина Паксино в Общомедия

Катина Паксино (на гръцки: Κατίνα Παξινού) е гръцка актриса. [1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Екатерини Константопулу е родена на 17 декември 1900 година в Пирея, Гърция. Тя е дъщеря на Василис Константопулос и Елени Маландрину. [2] Обучава се за оперна певица в „Conservatoire de Musique de Genève“ в Женева, а по-късно в Берлин и Виена. В нейната биография Афиша от 1942 г. тя споменава, че семейството и се отрича от нея, след като тя решава да търси постоянна сценична кариера.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Паксину дебютира в Общинския театър на Пирея през 1920 г. в оперната версия на „Сестрата Беатрис“ на Морис Метерлинк, с партитура на Димитри Митропулос. За първи път тя се появява в пиеса през 1928 г., като член на трупата на Марика Котопули, в атинска постановка на „Голата жена“ на Анри Батайл. През 1932 г. Паксину е сред актьорите, които откриват възстановения Национален театър на Гърция, където работи до 1940 г. По време на престоя си в Народния театър тя се отличава на гръцка сцена с участието си в големи пиеси, като Електра на Софокъл, „Призраците“ на Хенрик Ибсен и Хамлет на Уилям Шекспир, които също са изпълнявани в Лондон, Франкфурт на Майн и Берлин. Когато започва Втората световна война, Паксину изпълнява концерти в Лондон. Неспособна да се върне в Гърция, тя емигрира през май 1941 г. в Съединени американски щати, където по-рано се появява през 1931 г., изпълнявайки Клитемнестра в съвременна гръцка версия на „Електра“. Избрана е за ролята на Пилар във филма За кого бие камбаната (1943), за който печели Оскар за най-добра поддържаща женска роля и Златен глобус за най-добра поддържаща актриса. Тя заснема и един британски филм „Чичо Сайлъс“ (1947), в който участва Джийн Симънс в главната женска роля и работи в Италия за 20th Century Fox, като играе майката на персонажа на Тайрън Пауър в „Принцът на лисиците“ (1949) реежисиран от Хенри Кинг. След този филм Паксину работи още веднъж за холивудско студио, като отново играе циганка в религиозния епос „Чудото“ (1959). През 1950 г. Паксину възобновява сценичната си кариера в родната си Гърция в Кралския театър в Атина с Алексис Минотис, неин главен режисьор и съпруг от 1940 година. Тя става натурализиран гражданин на САЩ през 1951 г. След това се фокусира върху сценичната си кариера и се появява в редица европейски филми, включително Роко и неговите братя (1960) на Лукино Висконти.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Катина Паксино умира след дълга битка с рака в Атина на 22 февруари 1973 г. на възраст 72 години. [3] Тленните й останки са погребани на Първото гробище в Атина.

Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]

година филм оригинално заглавие роля режисьор
1943 За кого бие камбаната For Whom the Bell Tolls Пилар Сам Ууд
1955 Мистър Аркадин Mr. Arkadin Софи Радзвеиц Мартинес Орсън Уелс
1960 Роко и неговите братя Rocco e i suoi fratelli Розария Паронди Лукино Висконти

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.imdb.com
  2. Chrysothemis Stamatopoulou-Vasilakou (ed.), 1917–1997: 80 Chronia S.E.H. [80 Years of the Greek Actors Union], Athens: Sbilias, 1999, p. 28.
  3. KATINA PAXINOU, WON OSCAR IN '43. // The New York Times, February 23, 1973. Посетен на 5 February 2020.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]