Катраница (дем Еордея)
Тази статия е за селото в Егейска Македония, Гърция. За селото в България вижте Катраница (област Смолян).
Катраница Πύργοι | |
---|---|
— село — | |
![]() Катраница от хълма Свети Константин. | |
Страна | ![]() |
Област | Западна Македония |
Дем | Еордея |
Географска област | Каракамен |
Надм. височина | 736 m |
Население | 768 души (2011 г.) |
Пощенски код | 500 06 |
Телефонен код | 2463 |
Катраница в Общомедия |
Катраница (на гръцки: Πύργοι, Пирги, до 1928 година Κατράνιτσα, Катраница,[1]на турски: Katransa, Катранса) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Еордея, област Западна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в малка котловина в северните поли на Негуш планина (Вермио), недалеч от Островското езеро (Вегоритида) в долината на Бела река[2] (Аспропотамос).
История[редактиране | редактиране на кода]
Античност[редактиране | редактиране на кода]

В околностите на Катраница има следи от праисторически селища. Край Катраница е открита древна македонска гробница, сходна с тези открити във Вергина.[3]
Средновековие[редактиране | редактиране на кода]
В Средновековието съществува укрепен град, чийто останки са в близост до селото на хълма Град (Γκρατ, Γκραντ). Градът има две крепости и е разположен на важния път Виа Егнация. В средновековния град има запазен каменен мост - Гелин мост (Γκελιν Μοστ, Γκέλιμος), който го свързва с Долно Граматиково. Според легендата мостът е кръстен на младо туркинче, дъщеря на собственика на селото, която минавала с кон по моста и се навела да погледне водата, но загубила баланс и се удавила в реката. Друг каменен мост Сандре мост (Σάνδρεμος) е разположен на северозапад от замъка на пътя към Нов град (Вегора). На 4 km от Катраница са руините на средновековната базилика Чаршия църква (Τσιάρσια Τσάρκβα).
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В османската епоха Катраница е процъфтяващо селище, наричано Кючюк Стамбул (Малък Истанбул). В 1635 година ктитор на атонската Велика Лавра става йеромонах Данаил, подписан в ктиторския надпис като „българин от Катраница“.[4] В XVIII век от 1762 година след ислямизацията на Нъте начело с мъгленския епископ Йоан или Йоаникий (1759) Катраница за кратко е епископско седалище преди митрополията да се премести в Лерин.[5] В селото са запазени катедралната църква „Свети Димитър“ от 1726, функционирала като училище, и „Света Параскева“ от около 1700 година. И в двете църкви има запазени ценни стенописи. а В края на XIX век Катраница е смесено българо-турско село. Гръцкият просвещенец Атанасиос Псалидас пише в своята „География“ (1818 - 1822), че Катрандза е населявана от „турци и българи, които са най-невежи“.[6]
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Катаница (Katanitza), Мъгленска епархия, живеят 1680 гърци.[7] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Катраница (Catanitza) е посочено като селище в каза Водина с 500 домакинства, като жителите му са 1930 българи и 520 помаци.[8]
В 1893 година Атанас Шопов посещава Кайлярско и определя Катраница като българско село.[9] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Катраница живеят 940 българи и 1100 турци.[10] Всички жители на Катраница са патриаршисти. Според гръцка статистика от 1904 година в Катранца живеят 1350 българогласни гърци.[11] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото живеят 1600 българи патриаршисти.[12]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През 1912 година по време на Балканската война в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 Катраница попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Катраница има 250 къщи славяни християни и 250 къщи турци.[13] През 20-те години жителите му турци се изселват по силата на Лозанския мир и на тяхно място са заселени гърци бежанци от Цариград, Трапезунд и Севастия. В 1928 година селото е смесено българо-бежанско и има 139 бежански семейства с 510 души.[14] В същата 1928 селото е прекръстено на Пирги, в превод кули, заради осмислянето на името му от гръцки като Кастраниса (Καστράνισσα), от кастро, замък.[15]
Селото пострадва силно от германските окупационни войски по време на Втората световна война. На 24 април 1944 година германски части заедно с гръцки колаборационистки милиции на полковник Георгиос Пулос отново запалват Катраница и убиват 318 от жителите му, като повечето са изгорени живи в църквата „Свети Димитър“.
След края на войната 120 души от Катраница са арестувани за участие в българската паравоенна организация Охрана, а 750 са преследвани от властите.
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Лум[16] | Λούμ Λόφος | Скопос | Σκοπός[17] | връх на ЮЗ от Катраница (916,1 m)[16] |
Пиргалти[16] | Πύργαλτι | Пиргос | Πύργος[17] | връх в Каракамен на ЮИ от Катраница (903 m)[16] |
Мучара[16] | Μουτσάρα | Вурла | Βούρλα[17] | местност в Каракамен на ЮИ от Катраница[16] |
Кестене Оваси[16] | Κεστενε Όβασί | Кастания | Καστανιά[17] | местност на Ю от Катраница[16] |
Гуласка[16] | Γκουλάσκα | Космадес | Κοσμάδες[17] | връх на ЮЗ от Катраница[16] |
Прижила[16] | Πριζιλα | Алони | Άλώνι[17] | местност на З от Катраница[16] |
Рудина[16] | Ρούντινα | Омали | Όμαλή[17] | връх на СЗ от Катраница (704 m)[16] |
Кьоселер Оваси[16] | Κισελερ Όβασί | Перасма | Πέρασμα[17] | местност на ЮЗ от Катраница и на СИ от Кьоселер[16] |
Стримнитка[16] | Στρίμνιτκα | Мандри | Μανδρί[17] | река на И от Катраница, ляв приток на Град[16] |
Елища[16] | Έλίστα | Кинотафио | Κοινοτάφιο[17] | връх в Каракамен на И от Катраница (1478 m)[16] |
Търбожина[16] | Τέρποζίνα | Лекани | Λεκάνη[17] | местност в Каракамен на СИ от Катраница[16][16] |
Град[16] | Γκράτ | Кастро | Κάστρο[17] | останки от средновековна крепост в Каракамен на СИ от Катраница[16] |
Курбан[16] | Κούρμπαν | Тригоно | Τρίγωνο[17] | връх в Каракамен на И от Катраница (835 m)[16] |
Лабар чука[16] | Λάμπαρ Τσούκα | Каминия | Καμίνια[17] | възвишение на С от Катраница[16] |
Пещерица[2] | Πανταρνιτσα | Калива | Καλύβα[17] | връх на СЗ от Катраница (706 m)[16] |
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 2094 | 2180 | 1490 | 1882 | 978 | 1080 | 847 | 817 | 855 | 886 | 768 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Катраница
Атанас Караматов, сръбски австрийски търговец
Вангел Чарка (1917 – 1948), гръцки комунист[18]
Георги Самара (1915 – 1946), гръцки комунист[19]
Димитрие Караматов (около 1734 – 1789), сръбски австрийски търговец
Димитър Сугарев (1778 – 1822), гръцки революционер
Мени Стамбули (? – 1944), гръцки комунист[20]
Петър Ичко (около 1775 – 1808), османски и сръбски дипломат от български произход
Лазар Панча (? – 24 март 1831), белградски търговец от български произход и ктитор на градската катерала „Свети Марко“
Филипос Капетанопулос (? – 1904), гръцки революционер
Христос Манос (1737 – ?), гръцки търговец
- Свързани с Катраница
Григор Нушев (1876 – 1965), български и сръбски просветен деец, по произход от Катраница
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((el)) Страница за Катраница Архив на оригинала от 2007-12-18 в Wayback Machine.
- ((en)) Страница за Катраница Архив на оригинала от 2004-11-28 в Wayback Machine.
- Разказ за клането в Катраница в 1944
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б Topografska Karta JNA 1:100.000.
- ↑ History of the Macedonian tombs of Eordaia (Prefecture of Kozani): Spilia[неработеща препратка]
- ↑ Иванов, Йордан. „Български старини из Македония“, 1908, 1931, стр. 172.
- ↑ Γνωριμία με την Αλμωπία
- ↑ Данова, Надя. България и българите в гръцката книжнина : XVII – средата на XIX век. София, Парадигма, 2016. ISBN 978-954-326-270-0. с. 239.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156-157.
- ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 230.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
- ↑ Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 178-179. (на френски)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1052. (на гръцки)
- ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
- ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
- ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
|