Катраница (дем Еордея)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Егейска Македония, Гърция. За селото в България вижте Катраница (Област Смолян).

Катраница
Πύργοι
— село —
Катраница от хълма Свети Константин.
Катраница от хълма Свети Константин.
Гърция
40.6697° с. ш. 21.8339° и. д.
Катраница
Западна Македония
40.6697° с. ш. 21.8339° и. д.
Катраница
Кожанско
40.6697° с. ш. 21.8339° и. д.
Катраница
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Еордея
Географска област Каракамен
Надм. височина 736 m
Население 768 души (2011 г.)
Катраница в Общомедия

Катраница (на гръцки: Πύργοι, Пирги, до 1928 година Κατράνιτσα, Катраница,[1]на турски: Katransa, Катранса) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Еордея, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в малка котловина в северните поли на Негуш планина (Вермио), недалеч от Островското езеро (Вегоритида) в долината на река Делова или Делово (Налбантдере, Курудере, на гръцки Аспропотамос).

История[редактиране | редактиране на кода]

Античност[редактиране | редактиране на кода]

Македонската гробница край Катраница

В околностите на Катраница има следи от праисторически селища. Край Катраница е открита древна македонска гробница, сходна с тези открити във Вергина.[2]

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

В Средновековието съществува укрепен град, чийто останки са в близост до селото на хълма Град (Γκρατ, Γκραντ). Градът има две крепости и е разположен на важния път Виа Егнация. В средновековния град има запазен каменен мост - Гелин мост (Γκελιν Μοστ, Γκέλιμος), който го свързва с Долно Граматиково. Според легендата мостът е кръстен на младо туркинче, дъщеря на собственика на селото, която минавала с кон по моста и се навела да погледне водата, но загубила баланс и се удавила в реката. Друг каменен мост Сандре мост (Σάνδρεμος) е разположен на северозапад от замъка на пътя към Нов град (Вегора). На 4 km от Катраница са руините на средновековната базилика Чаршия църква (Τσιάρσια Τσάρκβα).

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В османската епоха Катраница е процъфтяващо селище, наричано Кючюк Стамбул (Малък Истанбул). В 1635 година ктитор на атонската Велика Лавра става йеромонах Данаил, подписан в ктиторския надпис като „българин от Катраница“.[3] В XVIII век от 1762 година след ислямизацията на Нъте начело с мъгленския епископ Йоан или Йоаникий (1759) Катраница за кратко е епископско седалище преди митрополията да се премести в Лерин.[4] В селото са запазени катедралната църква „Свети Димитър“ от 1726, функционирала като училище, и „Света Параскева“ от около 1700 година. И в двете църкви има запазени ценни стенописи. а В края на XIX век Катраница е смесено българо-турско село. Гръцкият просвещенец Атанасиос Псалидас пише в своята „География“ (1818 - 1822), че Катрандза е населявана от „турци и българи, които са най-невежи“.[5]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Катаница (Katanitza), Мъгленска епархия, живеят 1680 гърци.[6] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Катраница (Catanitza) е посочено като селище в каза Водина с 500 домакинства, като жителите му са 1930 българи и 520 помаци.[7]

В 1893 година Атанас Шопов посещава Кайлярско и определя Катраница като българско село.[8] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Катраница живеят 940 българи и 1100 турци.[9] Всички жители на Катраница са патриаршисти. Според гръцка статистика от 1904 година в Катранца живеят 1350 българогласни гърци.[10] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото живеят 1600 българи патриаршисти.[11]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През 1912 година по време на Балканската война в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 Катраница попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Катраница има 250 къщи славяни християни и 250 къщи турци.[12] През 20-те години жителите му турци се изселват по силата на Лозанския мир и на тяхно място са заселени гърци бежанци от Цариград, Трапезунд и Севастия. В 1928 година селото е смесено българо-бежанско и има 139 бежански семейства с 510 души.[13] В същата 1928 селото е прекръстено на Пирги, в превод кули, заради осмислянето на името му от гръцки като Кастраниса (Καστράνισσα), от кастро, замък.[14]

Селото пострадва силно от германските окупационни войски по време на Втората световна война. На 24 април 1944 година германски части заедно с гръцки колаборационистки милиции на полковник Георгиос Пулос отново запалват Катраница и убиват 318 от жителите му, като повечето са изгорени живи в църквата „Свети Димитър“.

След края на войната 120 души от Катраница са арестувани за участие в българската паравоенна организация Охрана, а 750 са преследвани от властите.

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

Старият платан в центъра на Катраница
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 2094 2180 1490 1882 978 1080 847 817 855 886 768

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Катраница

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. History of the Macedonian tombs of Eordaia (Prefecture of Kozani): Spilia[неработеща препратка]
  3. Иванов, Йордан. „Български старини из Македония“, 1908, 1931, стр. 172.
  4. Γνωριμία με την Αλμωπία
  5. Данова, Надя. България и българите в гръцката книжнина : XVII – средата на XIX век. София, Парадигма, 2016. ISBN 978-954-326-270-0. с. 239.
  6. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
  7. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156-157.
  8. Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 230.
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
  10. Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  11. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 178-179. (на френски)
  12. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
  13. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  14. „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  15. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  16. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
  17. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
     Портал „Македония“         Портал „Македония