Катрин Панкол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Катрин Панкол
Katherine Pancol
Катрин Панкол през 2012 г.
Катрин Панкол през 2012 г.
Родена22 октомври 1954 г. (69 г.)
Казабланка, Мароко
Професияписател, журналист
Националност Франция
Активен период1979 -
Жанрлюбовен роман
НаградиКавалер на Френския орден на изкуството
ДецаШарлот,
УебсайтОфициален сайт
Катрин Панкол в Общомедия

Катрин Панкол (на френски: Katherine Pancol) е френска журналистка и писателка на бестселъри в жанра любовен роман.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Катрин Панкол е родена на 22 октомври 1954 г. в Казабланка, Мароко, където баща ѝ работи като инженер по строителството на язовири и сгради. Когато е на 5 години се преместват в Париж, Франция. Учи в Университета на Париж в Нантер, където получава магистърска и докторска степен по класическа и модерна литература.

След дипломирането си работи като учител по френски и латински. Започва работа като журналист в „Пари Мач“, а след това в списание „Космополитън“. Докато е в „Космополитън“ е забелязана от издателя Робер Лафон, който я насърчава да напише роман.

Първият ѝ роман „Moi d'abord“ (Първо аз) е публикуван през 1979 г. Той веднага става бестселър и я прави известна. Известността обаче започва да ѝ пречи, и за да избяга от тежестта на славата се премества да живее в Ню Йорк. Там посещава курсове по художествено писане в Колумбийския университет и създава следващите си три романа, като един от тях е „Наричайте ме Скарлет“. Повлиян от американския начин на живот стилът ѝ става по-динамичен.

В Ню Йорк тя се омъжва, по-късно се развежда, и има две деца. Заедно с писането на романи продължава да работи и като журналист за френските списания „Льо Журнал дю диманш“, „Ел“ и „Пари Мач“, като пише статии и прави интервюта с известни личности като Роналд Рейгън, Жак Ширак, Джони Холидей и Луиз Брукс.

През 1991 г. тя се завръща в Париж, където продължава да пише следващите си романи, едни от които са „Тук съм преди теб“ и „Любов, огромна като катедрала“.

През 2006 г. е издаден романът ѝ „Жълтите очи на крокодилите“, който става международен бестселър. През 2014 г. е екранизиран в едноименния филм с участието на Джули Депардийо и Еманюел Беар.

Следващите ѝ романи „Бавният валс на костенурките“ и „Катеричките от Сентръл парк са тъжни в понеделник“ затвърждават репутацията ѝ и я правят един от най-четените автори във Франция.

Въпреки нееднозначните оценки на критиката произведенията на писателката често са в списъците на бестселърите. Те са преведени на над 25 езика и са издадени в над 3 милиона екземпляра по света.

През 2012 г. е удостоена с наградата офицер на Френския орден на културата.

Катрин Панкол живее в Париж.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Moi d'abord (1979)
  • La Barbare (1981)
  • Наричайте ме Скарлет, Scarlett, si possible (1985)
  • Les hommes cruels ne courent pas les rues (1990)
  • Vu de l’extérieur (1993)
  • Une si belle image (1994)
  • Encore une danse (1998)
  • Тук съм преди теб, J’étais là avant (1999)
  • Любов, огромна като катедрала, Et monter lentement dans un immense amour… (2001)
  • Un homme à distance (2002)
  • Embrassez-moi (2003)

Серия „Жълтите очи на крокодилите“ (Les Yeux jaunes des crocodiles)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Жълтите очи на крокодилите, Les Yeux jaunes des crocodiles (2006) – награда на пресата
  2. Бавният валс на костенурките, La Valse lente des tortues (2008)
  3. Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник, Les écureuils de Central Park sont tristes le lundi (2010)

Серия „Muchachas“ (Muchachas)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Muchachas 1, Muchachas (2014)
  2. Muchachas 2 (2014)
  3. Muchachas 3 (2014)

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 1986 Lili, petit à petit – ТВ сериал
  • 1989 La barbare – по романа
  • 1997 Bonne fête papa – ТВ филм
  • 2014 Les Yeux jaunes des crocodiles

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]