Катуница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Тракия. За селото в Пиринска Македония вижте Катунци.

Катуница
Общи данни
Население 2 321 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 22,648 km²
Надм. височина 162 m
Пощ. код 4120
Тел. код 03117
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 36676
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Садово
Димитър Здравков
(БСП)
Кметство
   - кмет
Катуница
Красимир Юруков
(БСП)

Катуница е село в Южна България. То се намира в община Садово, област Пловдив.

География, икономика и транспорт[редактиране | редактиране на кода]

  • Селото се намира на 13,5 километра от центъра на Пловдив. През него минава река Чая, вливаща се в Марица. Известно е със своите могили.
  • С града го свързва както междуградски транспорт, така и градски – автобус номер 22, както и железопътни линии.
  • В Катуница е разпространено земеделието. По-слабо развито е животновъдството. В селото има фирма за производство на сушени продукти, фабрика за преработка на череши, както и спиртна фабрика. Селото разполага и с две работилници за производство на боза. Тук се намира и една от най-големите фирми в България за разфасовка и пакетаж на пестициди.
  • Показателен факт за находчивостта и предприемчивостта на местното население е фактът, че Катуница е основният доставчик на аспержи за двореца на Фердинанд в столицата. Пак там французинът Анри Жервелие, пристигнал през 30-те години на 20 век, бил смаян от качеството на ягодовия пулп и атрактивната рекламна кампания на ягодите. Девойки в тракийски носии поднасяли пресните плодове на пътуващите по международната жп линия, наричана тогава „Конвенционала“, в ракитови кошнички с рекламна хартия и надписи на френски, немски и английски. За първи път в страната в Катуница предприемчивият Благой Данов отглежда внесени през 1919 година култивирани върби в промишлено количество и през 1932 година изпраща първия вагон с върбови пръчки за плетени изделия за Истанбул.

История[редактиране | редактиране на кода]

В древността[редактиране | редактиране на кода]

Историята на селището може да бъде проследена още до времето на Древен Рим. В местностите Дорука и Чикура е била намерена мраморна статуя на Дионис. В района са намирани и римски монети – сребърна на император Гордиан ІІІ (238 – 244) и бронзови на Марция Отацилия, съпруга на Филип Араб (244 – 249), Константин ІІ (337 – 340) и Констанций ІІ (340 – 361). В местността „Азмака“ има следи от тракийско селище и Ouranopithecus[1]. Намерени са бронзови монети на Филип ІІ (359 – 336 пр.н.е.) и Александър III Велики (336 – 323 г. пр.н.е.); драхми от типа „Силен и нимфа“ (5 – 4 век пр.н.е.), статери на Тасос (6 – 5 век пр.н.е.), бронзова монета на тракийския град Одрюза (Филипопол) от Тип 1 (2 – 1 век пр.н.е.) и др. В същата местност местни жители, при селскостопанска работа в периода 2001 – 2005 са немерили 3 сребърни римси денара – по 1 брой на императорите Антонин Пий (138 – 161), Септимий Север (193 – 211) и Елагабал (218 – 222). Оттук произхожда и находка на силно изтрита бронзова колониална монета на Филипопол, сечена от император Марк Аврелий (161 – 180).

По време на османската власт[редактиране | редактиране на кода]

Катуница е старо село, съществувало още преди падането на България под османска власт. Старото село се е намирало в местността „Чиирите“, на около 2,5 – 3 км северно от днешното му разположение.В района на Старото село в „Чиирите“ са намерени 2 средновековни монети – 1 медна византийска монета – фолис клас „А2“ на императорите Василий ІІ Българоубиец и Константин VІІІ(976 – 1028)и 1 сребърна средновековна българска монета – грош на цар Иван Александър (1331 – 1371).Не се знае кога точно е образувано и създадено. Сред жителите на близкото на Катуница, село Кочево има разпространено предание, че селата Катуница и Болярци били образувани "...в незапомнени времена още преди да дойдат турците..." от кочовци – жители на Кочево, напуснали селото си по неизвестни причини. Местните в Катуница обаче казват, че не знаят за такова нещо, нито в миналото са чували от тогавашните стари хора да се е говорело за това.

Пак в района на Старото село в местността „Чиирите“ са били намирани от иманяри и от местни жители при селскостопански работи, многобройни единични находки на сребърни и медни ранни османски монети от ХV-ХVІв. – сребърни акчета и медни мангъри. Сред тях при лични проучвания сме засичали екземпляри на султаните емир Сюлейман (1402 – 1409), Мурад ІІ(1421 – 1451), М ехмед ІІ(1451 – 1481) и т.н.

През месец декември 1979 г., в землището на Катуница са били случайно намерени бронзов следновековен боздуган с отлично запазена дървена дръжка и връх на копие, също със частично запазена дървена дръжка, като копието е било намерено в района на каменната кариера край селото.И двете находки от землището на Катуница, намерени тогава са датирани от тогавашния директор на Археологическия музей – град Пловдив, като отнасящи се към времето на Втората българска държава ХІІ-ХІVв. – Лит. : вестник „Отечествен глас“, год.ХХХVІ(36), брой 10691 от събота 22 декември 1979 г., стр.1.Находките от своя страна свидетелстват, че без съмнение, жителите на селото в Средновековието били войници или със войнишки статут. Това се потвърждава и от ранните османски описи на войнуците в Пловдивско от ХV-ХVІ в., във които във не един от тях са описвани и войнуците, родом от Катуница или живеещи към дадения момент на регистрациите в Катуница.

Най-ранните сведения за селото, под името „Село Хатуниче ахали Геберан“, са във регистъра на акънджиите от 1472 г., където то е посочено като част от нахията Филибе (Пловдив) – [2]. Като „Село Катуниче“, селото е описано в подробния тимарски регистър на ленната рая в Пловдивско и Старозагорско от 1489 г.В дефтера от 1489 г. Катуница е посочено и описано като част от хаса на санджакбея. [3], Пак под името „Село Катуниче“, селото е отбелязано и във т.н."Откъс от регистър за войнуци в Пловдивско от ХVІв.", публикуван във Извори за българската история, том 20, Сф,1974 г., стр.186 – 196(конкретно за Катуница – стр.191), със сигнатура във ОО на НБКМ-Сф, ОО – Пд 1/87, който въз основа на най-нови проучвания се установи, че е значително по-ранен от първоначално определената му датировка и към настоящия момент се датира като съставен не по-рано или не по-късно от средата на последното десетилетие на ХVв., или хипотетично към 1495 г.Във въпросния войнушки дефтер от 1495 г., който е най-ранния войнушки регистър на района изобщо, за Катуница е записано дословно следното „Село Катуниче (Катуница). Войнук Станиша, син на Пейо вместо Рад, син на Смил. Ямаци: Димитри, син на Новак, вместо Новак. Кольо, син на Петко вместо Стойко“. С това си наименование – „Катуниче“ селото присъства и в друг регистър от 1576 г. [4],, и в такъв от 1614 г., където е посочено че се състои от 4 къщи [5].

Френският пътешественик Пиер Лескалопие, споменава селото, където е пренощувал на 3 април 1574, под името „Катунице“.Той пише следното : "...Този ден (3 април 1574 г.) спахме в Катунице...".

През 1622 г. селото наброява 5 къщи. [6], а вече през 1633 – 1634 г. селото е споменато като „Село Юнд, с друго име Катуница“ е наброявало 21 къщи [7], през 1695 г. селото е било от 31 къщи, с 28 християнски домакинства, между които един чифлик, и 2 мюсюлмански, чифлици [8].

Обществени институции, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Основно училище „Христо Ботев“ (едно от най-престижните образователни институции в община Садово)
  • Читалище с група по народни и спортни танци и функционираща библиотека
  • Голям стадион, който разполага с два терена. Един за мачове и един тренировъчен.
  • Целодневна детска градина „Свобода“.
  • Църквата „Свети Никола“. Тя е еднокорабна, покрита с каменни плочи. През 1833 г. пловдивския митрополит Никифор известил селяните, че е дадено разрешение от Високата порта за строеж. Строителството на църквата е започнало още същата година. Тя била изградена върху старо християнско гробище в югозападните покрайнини на селото и имала доста скромни размери: ширина – 10 м, дължина – 22 м, и височина над земята до три м. За да не дразни мюсюлманите, била вкопана един метър в земята. Тя нямала нито камбанария, нито метална камбана – имала четири дървени клепала с различни размери, закачени на греди в двора. През пролетта на 1834 г. била изографисана от гръцки зографи, които нарисували на стените и на тавана ѝ не само библейски сцени, но и образите на нейните ктитори. По-късно тези образи са били заличени. Запазен е единствено образът на ктитора Златан Вълчев Благоев – в преддверието, вляво от входната врата. От църквата произхожда един диптих „Богородица, Христос и светци“ от 19 век, дело на зографи от Тревненската школа, който се съхранява в иконохранилицето при Пловдивската митропол. Църквата е осветена през 1834 г. По онова време Катуница е наброявала 70 къщи.
  • Здравна служба
  • Аптека
  • Парк
  • Кафе-аперитив „Рай“ – или още познато като „Майора“
  • Кафе-аперитив „Радикала“
  • Сладкарница (срещу детската градинка)
  • Гостилница „Йорга-Рай“ още позната като „ При Ганчо“
  • Кръчма „Лапана“
  • Кафе-аперитив
  • Кафе-градина & бар „Рубин“

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Всяка година, в седмицата на празника Св.Св. Константин и Елена се провежда събор на селото.
  • Футболния отбор на селото участва в ежегоден общински турнир. През 2006 печели първо място.

Личности родени или живели в Катуница[редактиране | редактиране на кода]

  • Димитър Гундов (1906 – 1978), български писател
  • Васил Драголов – футболист (1962)
  • Елена Чаушева – народна певица
  • Добри Вълчев (ръководител на оркестър „Хебър“)
  • Атанас Стоев (Наско Канара – ръководител на оркестър „Канарите“)
  • доцент Паница – виден български лекар и бивш депутат
  • Костадин Отонов – художник плакатист
  • Канарите – фолклорен оркестър
  • Димитри Иванов – журналист
  • Петър Костов (1884 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Петър Апостолов

Други[редактиране | редактиране на кода]

На 23 септември 2011 г. микробус с близки на Кирил Рашков (известен повече като Цар Киро) прегазва 19-годишния Ангел Петров от Катуница. По-късно, от стрес, почива и 16-годишният Павел, пътувал към мястото, който е имал болно сърце. Местното българско население обвинява за инцидента властите, които 22 години закриляли и работели за местния „цар“ Киро.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. N. Spassov, D. Geraads, L. Hristova, G.N. Markov, G. Merceron, T. Tzankov, K. Stoyanov, M. Böhme, A. Dimitrova: A hominid tooth from Bulgaria: The last pre-human hominid of continental Europe
  2. НБКМ-Сф, ОО – ОАК 94/73, л.52а - справка на историка Стоян Шиваров към ОО на НБКМ-Сф
  3. Тимарския регистър на Пловдивско и Старозагорско от 1489 г., Истанбул – министерски архиви – BOA,TD 26,s.158, където е посочено като част от хаса на санджакбея.
  4. джелепкешанския регистър на овцевъдите от 1576 г. – където е отбелязано, че не развива овцевъдство.
  5. малък регистър на Шахабеддин паша от 1614 г.
  6. В краткия иджмал-регистър на авариза в Пловдивско от 1622 г., Генерален държавен архив на Република Турция, Истанбул BOA MAD 3398, s.4 – 15
  7. регистъра на джизието за Пловдвско от 1633 – 1634 г.
  8. муфассал общ описен регистър на извънредният данък авариз за Пловдивско от 1695 г., Генералния Държавен архив на Република Турция в Истанбул, BOA MAD 3604, s.114 – 136

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Симеон Николов и Стефан Стойчев – „Катуница“, Сф, изд. на ОФ,1982 г., стр.4 – 8.;
  • Никола Филипов – „Воден през вековете“,1996 г., стр.29/за документа от 1614 г./;
  • Любомир Василев – „Новооткрито изчезнало тракийско селище/при село Катуница, б.а/ в Пловдивско от периода VI–I век пр.н.е. Новонамерена монета на тракийския град Одрюза от Тип 1/ІІ-I век пр.н.е./“ — Сб."XII-XIII национални студентски научни четения. Европейско културно-историческо наследство. Доклади от студентските конференции в Пловдив от 28 – 29 май 2016 г. и 20 май 2017.(под редакцията на доц.д-р Георги Митрев и Станислав Боянов)", издание на Студентски историко-археологически клуб „Проф.Велизар Велков“ при ПУ „Паисий Хилендарски“ – град Пловдив,ISSN 2367 – 5160, издателство „Иврай“, Пд,2018 г., с.42 – 45 – https://www.academia.edu/37017491/Л.Василев_-_Новооткрито_изчезнало_селище_в_Пловдивско_от_периода_VI-I век пр. Хр.Новонамерена_монета_на_тракийския_град_Одрюза_Филипопол_от_периода_II-I век пр. Хр._
  • Istanbul – BOA MAD 3398/документа от 1622 г./,s.4-15;BOA MAD 3604/документа от 1695 г./,s.114-136 — личен архив на Любомир Василев/документите не са публикувани и обнародвани на български език, б.а./.
  • Л.Василев – "Принос към проучването на монетосеченето с надпис „ОΔΡΟΣΩΝ“.Новооткрити екземпляри на бронзови монети на тракийския град Одрюза (Филипопол), сечени във периода ІІ-Івек пр. Хр." – сп."Паметници.Реставрация.Музеи", Сф,2016 г., месец април, бр.1 – 2, с.49 – 54 – https://www.academia.edu/25238655/Л.Василев_-_Принос_към_проучването_на_монетосеченето_с_надпис_ОΔΡΟΣΩΝ_.Новооткрити_екземпляри_на_бронзови_монети_на_тракийския_град_Одрюза_Филипопол_сечени_във_периода_ІІ-Івек пр. Хр._-_сп._Паметници.Реставрация.Музеи_Сф_2016 г._месец_април_бр.1-2_стр.49 – 54

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]